Минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица да се вдигне са 460 лв. от сегашните 260 лв., с оглед се ограничат възможностите да се преразпределят средства в рамките на фонд "Пенсии" за осигуряване на пенсиите на тази група осигурени. Необходимо е и въвеждането на минимални осигурителни прагове за различните категории и професии самоосигуряващи се лица с цел да се извадят на светло реалните им доходи.

От БСК настояват също да се намали за временно, за две години, осигурителната вноска за Универсалните пенсионни фондове от 5% на 2%. През този период средствата в резултат на намалението на тези вноски да се пренасочат към фондовете на ДОО.

Принципната позиция на БСК е всички работодатели, включително и държавата, да бъдат равнопоставени по отношение на задълженията си при определяне размера, обхвата и реда за внасяне на осигурителните вноски на своите служители. В тази връзка, от камарата смятат, че държавата, както останалите работодатели, трябва да внася за държавните служители, в т. ч. - на кадровите военнослужещи от МО, служителите на МВР и служителите от правораздавателната система, полагащите се осигурителни вноски.

Тези разходи трябва да бъдат за сметка на бюджетите на съответните ведомства, вместо да се включват в общата субсидия за ДОО. Субсидията, която сега се предоставя от държавния бюджет на ДОО следва да се намали с размера на тези средства. Субсидията, която се предоставя на ДОО, ще се изчисти от осигурителните задължения на държавата към своите служители и ще има характер и съдържание на субсидия. Освен това, бюджетите на министерствата и ведомствата ще отразяват реално направените разходи.

Предложенията на БСК имат характер на временна мярка, която цели да подпомогне стабилизирането и укрепването на солидарния фонд в условията на задълбочаващата се икономическа криза, уточняват от организацията. Освен това, вноската за сметка на осигурените лица се запазва и ще продължава да се натрупва по техните лични сметки във фонда.

В по-дългорсрочен план камарата иска да се преразгледа законовата и друга нормативна уредба за създаване на условия за ефективен и превантивен контрол от Комисията за финансов надзор (КФН) при инвестиране на активите на пенсионните фондове, както и да се разширят контролните функции на Националната агенция за приходите (НАП) и/или Главната инспекция по труда (ГИТ) по контрола върху социалните плащания и придобитата собственост.