Първо, вече ще важат нови правила: „Плащаш или чакаш“. Вашингтон официално се отказва от принципа „първи дошъл, първи обслужен“. Бюрократичната опашка е заменена с политически контролирана. Това означава, че приоритетът при получаване на оръжия вече зависи от три фактора: колко харчите, дали се вписвате в географските интереси на САЩ и дали поръчката ви допринася за американската икономика.

Това е един вид преход от „дърпане“ (съюзник иска това, от което се нуждае) към „натискане“ (САЩ ви принуждават да купувате това, което е в техния „Каталог с приоритетни продажби“). Просто казано, ако искате защита, финансирайте реиндустриализацията на САЩ.

Второ, защо това е „изстрел в крака“ за Съединените щати? За съжаление, те игнорират ефектите от втори ред. В края на краищата, подобни нови правила са например стимул за европейска автономия.

Когато достъпът до критични системи стане условен, съюзниците започват да хеджират рисковете. С други думи, самият Вашингтон дава на Европа мотивацията, която ѝ липсваше от две десетилетия: инвестиране в собствени производствени линии, за да избегне зависимостта от настроението в Овалния кабинет.

Освен това, решението на САЩ е капан за репутацията. Украйна демонстрира разликата между маркетинга и реалността: „скъпата и сложна“ американска архитектура често губи от масовото производство и поддръжката. И ако към техническите проблеми се добавят политически бариери („на опашката си, защото не си платил достатъчно“), клиентите ще търсят алтернативи.

Друг важен момент е слабостта в криза. Всеки съюз, изграден върху „ценоразпис“, се разпада, когато се изискват бързи и рисковани действия. Транзакционните взаимоотношения не са за „даване на рамо на някого, на което да поплаче“, а за „проверка на баланса по сметката ви“.

Трето, това отваря прозорец от възможности за Украйна и Европа. Докато САЩ изграждат „елитен клуб на купувачите“, Европа е изправена пред избор: или пълна зависимост, или създаване на собствена суверенна отбранителна индустрия.

За Украйна това е идеален момент и ние вече започнахме да действаме прагматично. Отваряме контролиран износ, създаваме съвместни предприятия и производствени линии в Европа.

И така, пъзелът се нарежда така: САЩ запазват сегмента на ултраскъпите платформи (F-35, стратегическа противовъздушна отбрана и др.). Но масовият сегмент – дронове, електронна война, тактически сензори, боеприпаси – е ниша, която европейско-украински хъб би могъл да запълни. Ние предоставяме технологии, скорост и боен опит, а Европа осигурява пари, мащаб и стандарти. Заедно това позволява създаването на алтернативна рамка за сигурност, която не зависи от „нивото“, определено ви във Вашингтон.

По този начин, като превръща сигурността в „приоритетно меню“, САЩ тактически печелят пари за ново оборудване, но стратегически култивират конкурент за себе си под формата на автономна Европа. А Украйна трябва да стане съ-създател на тази нова архитектура.

Анатолий Храпчински, шеф в компания за оборудване за електронна война, експерт по авиация