Като купихме "Кремиковци" засегнахме много интереси

Той заяви, че не намира за странно някакъв инвеститор, който засега не иска да се показва, да основе фирма, за да купи металургичния комбинат. Има бизнесмени, които не желаят да се показват, изтъкна още Захари

Той посочи, че пред инвеститора има много възможности. Според Захариев тезата, която се лансира в публичното пространство, че „Кремиковци" е образец на източване, разграбване, съсипване, е несъстоятелна, тъй като винаги някой е имал интерес да я лансира.

Що се отнася до това кой период за комбината е бил добър или лош -  при правителството на Иван Костов или при НДСВ, Захариев отбеляза, че не са били толерирани от правителството на Костов.

Пет години преди да купим „Кремиковци" ние бяхме партньори и познавахме бизнеса. Обяви се търг и се явиха много известни компании, но ние го спечелихме. „Кремиковци" имаше огромни задължения, за някои от които не бяхме информирани, изтъкна настоящият собственик на комбината.

Относно обвиненията, че е печелел милиони от разликата в изкупните цени на суровината и продажните цени на продукцията Валентин Захариев посочи, че това не е така и че по споразумение с Европейската комисия комбинатът се е задължавал да не продава на дъмпингови цени.

За това каква е била ролята на Алексей Петров в „Кремиковци" докато той е бил собственик, Захариев посочи, че още през 2000-2001 година Алексей Петров му е бил представен като човек, който може да се грижи за комбината.

„Наехме Петров да се грижи за сигурността и охраната на комбината и той се справяше добре. Охраната струваше не 700 000 лева месечно, а 400 000 лева", посочи Захариев.

На въпрос как ще отговори на обвиненията, че „Кремиковци" е бил загробен докато са били собственици, Захариев каза, че „Кремиковци" не е бил загробен и когато са го продали на Митал е бил със задължения 384 млн. лева.