Космическата надпревара, която породи страхове, че богатите ще се спасят от умиращата планета

През 1957 г. Съветския съюз спечели оспорвана надпревара, изпращайки първия сателит, Спутник, в космоса. През 1961 г. отново Русия грабна заглавията на всички вестници, изпращайки и първия космонавт в космоса - Юри Гагарин, който изпълни полет с продължителност 108 минути. 8 години по-късно Америка имаше повод за гордост, когато през 1969 г. на Луната кацна прословутата мисия на Аполо 11 пред затаения дъх и обнадеждените погледи на цял свят. Е, за какво тогава е цялата тази шумотевица сега? Разбира се, този път са намесени милиардерите!

Този път свирепата конкуренция не е между държави, а между милиардери, които се борят да се превърнат в царе на космическия туризъм. Със сигурност дори и да сте един от онези стотици милиони души на света, които няма как да отделят няколко стотин хиляди долара за космическо пътешествие, все пак се наслаждавате на това оспорвано съперничество. В ситуацията в която се намира света обаче, преминаващ през свирепа пандемия, на прага на икономическа, финансова и социална криза, мнозина си задават въпроса дали това е най-нужното начинание на света в момента.

Кой ще спечели трофея? Ето ги и претендентите

Мъск

Несъмнено идеята за колонизиране на космоса, която прословутия визионер Илън Мъск прокарва, се харесва на повечето космически ентусиасти. SpaceX олицетвори всичко онова, в което Силиконовата долина вярва - дай всичко от себе си, направи безброй грешни опита, счупи няколко неща, но открий бързо това, което на другите би им отнело години. Следвайки стратегията си, компанията успя да създаде невероятни совалки, способни да превозват товари в космоса и обратно, нещо неосъществимо до момента.

Сега усилията на компанията са съсредоточени върху Марс, като идеята е да направят червената планета годна за живеене, с всички необходими удобства. Мечтата на Мъск е да превърне човечеството във вид, населяващ множество планети. Той дори смята, че до 2050 г. можем да имаме колония на Марс. Неговата визия е да направи пътуването до Марс достъпно, около 200 000 долара, колкото е и средната стойност на едно жилище. 

Надеждите му са, че докато е жив ще успее да изпрати поне един милион души на червената планета. Според Мъск ресурсите, с които разполага Марс, ще помогнат на човечеството да продължи да се развива и разширява. Представяте ли си, ако идеята на Мъск успее, ще можем да заменим лудата нощ във Вегас с приятно казино изживяване на Марс. 

Защо пък и спорта да не бъде преместен там? Космически футбол, междупланетарна олимпиада само на няколко светлинни години от нас. А още по-добре е, че най-добрите онлайн казина също ще ни позволят да участваме в действието, като ни позволят да залагаме на тези мачове. 

Безос

Джеф Безос е изключително популярно име, тъй като това е и най-богатия човек на земята, та много от вас ще се попитат щом има всичко тук, какво го кара да гледа към другите планети? Неговия подход е по-консервативен от този на Мъск, правейки последователни стъпки в развитието на Blue Origin след основаването на компанията през 2000 г.

Новата му ракета наречена Shepard в момента се използва за космически туризъм, но целта на превозното средство е стъпване на Луната. Повечето от вас може би знаят, че самият Безос бе част от тестовия полет на 20ти юли, което само по себе си говори колко е сигурен в компанията и амбициите й. А и ако ще си мерят полетите, този на Безос бе по-висок от този на Брансън.

Брансън

Компанията на Ричард Брансън Virgin Galactic има сходен модел на работа като Blue Origin. Тя изпраща астронавти в космоса от 2004 г. Брансън, като човек държащ на думата си, отдавна бе заявил, че той ще бъде първия човек, който ще извърши туристически полет в космоса. Развитието на Blue Origin обаче го накара да побърза, за да спази обещанието си, а неговия полет се издигна едва на 50 мили над повърхността на земята.

Обратен удар

Както може да се очаква обаче, особено в текущата икономическа и социална криза, голяма част от хората не са впечатлени от идеята да се хвърлят милиарди долари само за няколко минути над повърхността на земята. В свое изказване Дейвид Бийсли от WFP казва че "много би се радвал тези пичове да се съюзят и да спасят 41 милиона души, които се очаква да загинат от глад тази година на земята". Той обаче не спира до там, заявявайки, че това би им струвало "едва 6 милиарда долара, което ще реши бързо нещата".

Тим Джаксън, професор по устойчиво развитие в Университета на Съри, смята, че човечеството харчи трилиони долари за "разхвърляне на технологични боклуци из Слънчевата система". Споед него трябва добре да погледнем какво се случва на земята, не да се чудим какво да правим на другите планети.

The Guardian се съгласява с това, издавайки статия със заглавие "Как космическата надпревара на милиардерите може да бъде трамплин за замърсяването на околната среда". В статията дори се изчислява, че една ракета при излитането си изхвърля до 300 тона CO2 в атмосферата.

Някои учени пък използват платформата YouTube за да осмеят цялото това преживяване. Такъв е случая с Нийл Деграс Тайсън, който хитро се шегува с височината и продължителността на полета, сравнявайки ги с това да стоиш на 2 мм от глобуса и твърдейки, че дори не са видели, че земята е кръгла. Той твърди, че успеха на "мисията" може да се сравни с това да гледаш космоса от земята вечер и заявява, че космонавтите са в безтегловност едва за определен миг от време.

Вероятно все пак не е толкова забавно

Друго притеснение пък изразява в salon.com писателката и жена на служител на НАСА Сим Кърн, която се тревожи, че може би милиардерите търсят скрит начин как да напуснат тази умираща планета. Полета обаче не е никак безопасен, тъй като за всеки един от екипажа съществува риск от загуба на костна маса, атрофия на мускулите и натоварване на сърцето поради преразпределението на кръвта в организма. Нека не забравяме и радиацията, на която са изложени, тъй като тя може да доведе до развитие на рак.

Тя също посочва недостига на вода в космоса и за трудностите при работа в условията на нулева гравитация като друг голям проблем. И нормалните човешки нужди - ходенето до тоалетна е трудно, а всичко "плава". Храната не е толкова изискана, а WiFi-я е доста слаб.

И все пак си заслужава

Разбира се, ако сравняваме туристите, които си плащат с астронавтите, на които им се плаща - разбира се, че за туристите ще има повече удобства. Една от пречките пред космическия туризъм е преместването и транспортирането на неща, но много скоро може би ще имаме решение в тази насока.

Бюджета за тези програми няма нищо общо с проблемите на човечеството с глада. Част от трезвомислещите експерти посочват, че на земята винаги е имало глад, много преди да решим да опитомяваме космоса.

Нийл ДеГрас смята, че е похвално, че Мъск, Безос и Брансън вадят пари от джобовете си, за да осъществяват частни космически пътувания. Техните компании спомагат за развитието на науката и помагат за намаляването на разходите, свързани с една космическа мисия. Когато след няколко милиарда години Слънцето окончателно угасне, човечеството може би ще се обърне назад и ще благодари на тези, които първи са започнали да търсят нов дом.