От нашите лозя по пътя на ракията

Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите на «Винпром Карнобат» до най-престижните изложения в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в бранша да овенчаят отличното й качество със Златен медал, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както подобава, започваме ракиената история с «Имало едно време»

Старият майстор е обещал да ни разкаже за уникалния вкус, станал посланик на България пред света. И защото в Карнобат историята на успеха се пише от поколения лозари, днес заедно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не как и да е направена, а с майсторлък е правена през годините», започва разказа си той.



„От къде идва този уникален вкус ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „Железния мост”, а сега слизаме от баира при „Двете лули”, където зрее Мускатът. В тези местности някога грозде са брали предците му, а днес най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „Винпром Карнобат”.

„Ама то кой на кого акъл да дава? И двамата ми внука станаха агрономи, изучиха се по големия град, ама нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на - големият вече го взеха във винпрома и сега се грижи за всичките масиви от Терзийския баир, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя как вземали проби от почвите, за да знаят къде кой сорт да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния баир, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден вкус, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чуден аромат. Пък аз на ума си викам – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.



И се връща бай Васил в спомените си как още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от баща си, защото „тоя адет не го ли откраднеш, майстор няма да станеш”. Затова разказваме историята за нашата Карнобатска ракия така, както се разказват приказките. Дълга е и често пъти е била противоречива. Също както в живота на човека има върхове, но има и спадове. От кога води началото си не знаем, но е било много отдавна - от преди поне два века. „Че може ли някой да каже откога хората пият ракия, особено по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил. Ако историците и пътешествениците, преминали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните стенописи и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя благословен от Бога регион, излиза история, свързана с гроздето, ракията и виното. Хората от древни времена са знаели от кой сорт грозде каква напитка щестане. „И тъй, знаели са те”, разказва ни старият карнобатски майстор, че „От Муската става най-хубавата ракия. Сочна, ароматна, пивка - без мезе да я кусаш и после да бягат да се крият булките от тебе”.

Да ама то с ракията и търговията вървяла. „За килограм ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети откъде Мускат да са виждали, че той има аромат на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И друг като него няма да намериш.... Но нали много хубаво не е на хубаво, почнали да се кахърят карнобатските майстори, че е много миризлива таз ракия, жените много лесно ни познават га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най стария майстор акъл да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.



Сукал старият майстор мустака, сукал и отсякъл: „Ще направим ракията от Муската, но ще сложим и от Димята и най накрая от Мискета, ще я двойно припечем и през дъбово буре ще я прекараме за да може хем да е пивка ама и аромата да е нежен, да гали небцето, пък и жените да могат я куса”. И думата му на две не станала.

- Ама как така - скочили карнобатските ракиджии - Как ще зарежем Муската?

 - Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще направим за сватби и за кръщенета, че той замяна няма. Едната ще я кръстим „Карнобатска Гроздова”, а пък другата „Карнобатска Мускатова.”

И от тогаз определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най доброто грозде и направили ракии за чудо и за приказ. Бурета от Странджа взели със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия - хем за делник хем за празник, хем и за жените, хем и за мъжете. Да се чудиш как да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до следващата реколта да остане.


„Имало едно време, ама то сега това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. «Карнобатска» вече е с нова, още по-атрактивна визия и покори сърцата на всички, за които уникалният вкус от Карнобат е символ на майсторство, класа и високо качество, устояло във времето. „Нашата Карнобатска е там и ни чака и за да си стоплим дома и душата с нея, и с жената блага приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”...