Капитал: Кой е виновен за дефицита на лекарства

Акцията възмути всички легални търговци с лекарства. Производители твърдят, че има огромен проблем в това, че само 50% от използваните опаковки се отписват от системата. Това пише в статия на „Капитал“.

Цялата статия:

В България има случаи, в които една опаковка лекарство се води влято на двама онкоболни пациенти в две болници, а най-накрая тази опаковка е идентифицирана в Холандия. Това стана ясно от разследването на Валя Ахчиева "Търговия със смърт" през март тази година. До момента обаче публично няма данни за нито една наказана болница, нито един търговец с отнет лиценз, нито един глобен лекар или фармацевт около тези разкрития.

За сметка на това политиците и бизнесът непрекъснато се замерят с обвинения кой е виновен за дефицита на определени лекарства, кой ги изнася законно и кой как е написал лекарствения закон и наредбите към него, за да следи защо няма лекарства. А в същото време пациентите търсят медикаменти от аптека в аптека, от град в град или в съседните държави. Само един факт - на поне два от граничните пунктове на България - Кулата и Капитан Андреево, веднага след границата има аптека - търсенето от българи на лекарства в Гърция и Турция е сериозно заради чести дефицити и по-високи цени тук.

Липсите на медикаменти са повод за втори път през последното тримесечие Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да се намесва в здравния сектор по молба на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), който е председател на парламентарната здравна комисия. Първият път беше през юли, когато агенцията за по-малко от 24 часа му върна бележка, с която той злепостави преди избирането му управителя на здравната каса Станимир Михайлов. Вторият беше през миналата седмица, когато професорът получи справка от ДАНС за причините за недостиг на медикаменти в България. Докладът е от пет страници и твърди, че нормативната уредба е разработена в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит. Професорът свика брифинг в парламента и обяви, че за това е виновна проф. Асена Сербезова, здравен министър в кабинета на Кирил Петков, която промени формулата за изчисляване на недостига, и че ще я даде на прокурор. През юни той обяви, че прокуратурата трябва да разследва Сербезова за провала на проекта за ремонт в "Спешна помощ" и спешните отделения, проект, по нейните думи, провален от ГЕРБ, и по който най-много се е строило по времето на "Продължаваме промяната".

Сега ДАНС казва в доклада си, че всичко е законосъобразно, но не в интерес на обществото.

В бранша намират атаката на проф. Ангелов за предизборна хватка, тъй като проблемът с липсващите лекарства е чувствителен за избирателите във всички общини. В момента парламентът гледа и промени в лекарствения закон, в който се предвижда оптимизация на системата за следене на недостиг, подпомагане на денонощните и мобилни аптеки и други полезни услуги, свързани с това пациентите да получават бързо и редовно лекарства.

Проблемът е, че ДАНС и политиците в крайна сметка оставят висящ въпроса изнесъл ли е някой лекарствата на българските пациенти, кои лекарства е изнесъл, законно ли го е направил и ако не - защо не е санкциониран за това. ДАНС обещават, че ще анализират информация от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) коя фирма какви лекарства е изнесла от началото на годината до 31 август и ще предоставят информация на проф. Ангелов. Тази информация е налична, но това, че агенцията не обещава да проследи нелегалните канали и играчи, чиято дейност пряко застрашава живота на хората заради неполучените лекарства, е също толкова голям проблем, колкото търсенето на инсулин от аптека в аптека.

В дъното на цялата история около доклада обаче остава основната причина за липса на лекарства и за развитието на криминални схеми с тях. Това е въведената със закон от 2007 г. най-ниска цена на производител в България, което прави медикамента привлекателен за паралелен износ в Западна Европа, където цените на същото лекарство са 2-3 пъти по-високи. Заради малкия български пазар пациентите в България не са крайно приоритетни за фармацевтичните компании и често при производствени проблеми се задоволяват първо по-големите пазари.

Какво пише в доклада на ДАНС

От агенцията отбелязват, че СЕСПА - специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарства, включени в позитивния лекарствен списък (на плащани от здравната каса, здравното министерство и болниците), е създадена с текст в лекарствения закон от 2018 г. когато управлява ГЕРБ. Тогава между двете четения законодателите залагат в закона текст, според който има недостиг, ако наличните количества от съответния продукт са по-малко от 65%, а не 100% от необходимите за един месец. СЕСПА, за която отговаря ИАЛ, генерира веднъж седмично списък с дефицитни лекарства, въз основа на който министърът издава заповед за забрана на износа им. Въвеждането на системата трябваше да бъде през февруари 2019 г., но тя се забави с две години. "Тръгването" й генерираше списък от около 300 лекарства седмично и отново не решаваше проблемите с липсата на част от тях в аптеките, включително и на липсата на всякакви други лекарства, които не са в позитивния списък, като антибиотици и др.

При назначаването й проф. Сербезова възлага на "Информационно обслужване" одит на СЕСПА и държавната компания препоръчва промяна на формулата за недостига в съответствие със закона.

ДАНС обаче констатират, че вследствие на новия начин за изчисляване голяма част от лекарствата, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали от СЕСПА, и смятат, че в резултат на това е облагодетелстван частният търговски интерес за сметка на българския пациент.

Според тях, макар и да е спазен законът, по този начин се улеснява износът на важни медикаменти към държави - членки на ЕС, и трети страни от българските търговци на едро. Без всякаква връзка и разяснения ДАНС отбелязва, че това води до облагодетелстване на незаконните схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на НЗОК.

Отделно от това заключават, че промените в закона са приети, за да облагодетелстват паралелния износ на лекарства, и системата не работи в полза на обществения интерес.

От ДАНС споменават, че през януари тази година ИАЛ е извършила проверки и установила: "Повечето сделки между търговци на едро в страната са извършени с участието на частни дружества, извършващи вътреобщностни доставки в ЕС на лекарства, незаконно придобити от аптеки и болници. През част от дружествата лекарствата минават само по документи, за да бъде легализиран стоковият оборот. Фирмите продължават да изнасят от страната медикаменти, за да реализират печалба, което води до съществен недостиг на лекарства при търговците на дребно." Това е тежко обвинение, което забърква в едно легалните и нелегалните участници на пазара, без да дава яснота.

Агенцията отбелязва само едни нарушители - три неизвестни на пазара дружества, извършвали износ на медикаменти в забранителния списък и не подали данни към СЕСПА, които са се снабдявали от аптеки. За тях е отбелязано, че са обект на административно-наказателни производства от ИАЛ, но нищо друго.

ДАНС анализират, че недостигът е свързан с различни тенденции - препаратите за лечение на дихателни заболявания са използвани широко по време на пандемията, има прекомерна употреба на антибиотици и презапасяване по време на пандемията. Освен това фармацевтичните компании изпитват затруднения при доставката на суровини от Китай и Индия, а войната в Украйна допълнително усложнява логистиката.

Политическата престрелка

През последните месеци проф. Ангелов показва повишена чувствителност към темата за липсата на лекарства. Той например разпореди данните от СЕСПА за липсващите лекарства, които по принцип се качват на сайта на ИАЛ, да бъдат публикувани и на сайта на парламента и разпращани до медиите, за да са наясно всички граждани. По принцип в списъка много рядко има липсващи лекарства без аналог и много често в него могат да бъдат видени липсващ физиологичен разтвор или популярни лекарства за кръвно на точно определен производител - всички с поне десетина аналога на пазара.

През миналата седмица проф. Ангелов взе темата за дефицита още по-присърце и в ръка с доклада от ДАНС обяви на брифинг в парламента, че иска да знае кой и с какво мотивира Асена Сербезова да обслужва търговците на лекарства за сметка на българските пациенти, след като промени закон, който защитава обществения интерес.

"През 2022 г. министърът на здравеопазването Асена Сербезова решава да промени една "противозаконна" формула, която обаче защитава обществения интерес, ограничава паралелните търговци и в изключително висока степен гарантира наличностите на дефицитни лекарства", казва той Ангелов. Той допълва, че не му е ясно защо се сменя нещо, което да е "законно", но в същото време да не осигурява ефективни възможности за избягване на дефицит на лекарства.

От своя страна проф. Сербезова коментира пред "Капитал", че е странен въпросът какво я е мотивирало да спази закона.

"Проф. Ангелов ме обвини лично като виновна за недостига на лекарства в България и отново както в историята от месец юни тази година със "Спешна помощ" ме заплаши с прокуратурата. Кои обаче са виновните за това? Данните в ЕС сочат, че основни причини за генериране на недостиг на лекарства са проблемите с производството и процесът на оттегляне на определени лекарствени продукти по икономически причини. Само за проф. Ангелов основната причина за недостиг на лекарства съм аз - твърдение, което показва дълбоко непознаване на проблематиката", коментира Сербезова пред "Капитал".

Тя допълва, че недостигът на едни или други лекарства в България е резултат от цялостната лекарствена политика, която се провежда в последните 15 години, а не от "замяната" на една формула с друга преди година - действие, което е законосъобразно.

Според нея причината за недостига е, че законодателството го предполага.

"Няма улеснен паралелен внос на лекарства в недостиг (напротив, на практика той в продължение на години е затруднен), няма възможности за генерично заместване, няма пълна дигитализация на процеса на предписване и отпускане на лекарствата (за да знаем какво се случва с всяка опаковка на територията на страната), а политиката на ценообразуване и механизмът за устойчивост на НЗОК "прогониха" стотици продукти от лекарствения пазар в България. Едва 29% от лекарствата за редки заболявания, които са разрешени за употреба в ЕС, са налични в България. В периода 2014 - 2022 г. 3000 лекарства са изтеглени от българския пазар и това няма нищо общо с каквато и да била формула", казва тя.

Сербезова допълва, че СЕСПА е започнала да функционира по времето, когато Ангелов е бил министър на здравеопазването, и както се оказва, в нарушение на закона.

Рано сутринта в сряда проф. Ангелов качи следващото ниво на загриженост, като призова от фейсбук профила си всички граждани и фирми да му подават лично сигнали за липсващи лекарства на специален мейл в парламента.

Границата между легалната и нелегалната търговия

Фармацевтичните компании твърдят, че стриктно спазват задължението си да доставят нужните лекарства.

"Напоследък, след пандемията и войната в Украйна, има затруднения, местните екипи полагат неимоверни усилия да пренасочват лекарства от други пазари. Но дори когато за определен период възникнат проблеми, компаниите предварително уведомяват ИАЛ. Целият проблем възниква при доставки на нужните количества и въпреки това възникнал недостиг. СЕСПА, макар и много добра система, има нужда от оптимизация, за да реагира по-адекватно", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), която обединява най-големите доставчици, смята, че е е изключително неприятно, че не се конкретизират ясно причините за недостиг и се създава погрешна представа, че търговците на едро не функционират законосъобразно и в полза на обществения интерес.

"Именно членовете на БАТЕЛ като най-големите търговски компании в сектора са и най-проверяваните участници в лекарствоснабдяването от всички видове институции, в това число и ДАНС. Нито една проверка не е доказала укриване, умишлено задържане или нерегламентиран износ на лекарствени продукти, теми, които се опитват да бъдат внушени на българските пациенти от различни лица", казва Оля Василева, изпълнителен директор на БАТЕЛ. Според нея членовете на асоциацията, която обединява най-големите търговци на едро, между които "Фьоникс фарма" и "Софарма трейдинг", отбелязват, че е недопустимо търговците, които доставят съществена част от лекарствата в България, непрекъснато да бъдат обвинявани и поставяни в защитна позиция по различни теми, включително паралелен износ - процес, напълно легален и насърчаван в ЕС.

"В доклада на ДАНС се потвърждава, че СЕСПА и формулата работят в защита на обществения интерес. Тя забранява за износ определени лекарствени продукти. Същевременно са установени три фирми, неправомерно изнесли лекарства. Ние питаме наложени ли са глоби от 50 до 100 хил. лв. за това? Отнети ли са лицензите на тези фирми? ДАНС установили ли са нерегламентирани практики в аптеките и болниците, в кои? А има ли нарушения при притежателите на разрешения за употреба, изпълнявали задълженията си за защита на обществения интерес? Нито един от нарушилите закона не може и не следва да бъде назовавам паралелен търговец и ние възразяваме срещу опита да се заклеймява с внушения целият сектор на търговия на едро", допълва Боряна Маринкова изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия.

Деян Денев казва, че за съжаление получават и чрез медиите информации за случаи, в които лекарствата, предмет на износ, са придобити от болници или аптека, което е незаконно.

"Това би могло напълно да се предотврати, ако всяко лекарство бъде верифицирано и кодът на опаковката бъде отписан от системата. За съжаление в България едва 50% от отпусканите на пациент лекарства се отписват от верификационната система и по този показател сме на едно от последните места в Европа", казва Денев.

Липсата на разговор за цените на лекарствата и слабият контрол от държавата правят възможни криминални схеми на изкупуване на определени лекарства от аптеките на болниците и от откритите аптеки и криминалния им експорт навън, докато в същото време здравната каса плаща за тях. И докато те не станат публично известни, политиците ще продължат да се замерят с "даване на прокурор" предизборно, докато не е ясно какво тече във вените на пациентите в болниците и защо в аптеката няма нужното лекарство.

„Капитал“