Сряда, 22 Ноември 2017, 22:02
Frognews
2| 6504 |11.11.2017

Седем схеми, по които се ограбват активите на КТБ

.
Кой плюска активите на КТБ...
Точните сметки сочат, че от март 2015 г., когато първите синдици встъпиха в длъжност, до септември 2016 г., когато финансовият министър Владислав Горанов представи обобщените данни за наличните пари в КТБ, събраните суми са 182 млн. лева.
За същия период, обаче, нарастването на салдото по сметката на синдиците е само 60 млн. лева, т.е. изхарчените пари са 122 млн. лв. за период от година и половина.

Към момента данните, макар и все още необобщени, са подобни и показват изключително ниска събираемост. За сметка на това активите от масата на несъстоятелността се топят като лански сняг и преминават в нови собственици. Това се случва чрез множество схеми, които са в пряко нарушение на закона и пряко ощетяват кредиторите на КТБ. Които към момента, въпреки законовите изисквания и обявяване на частична сметка, не са получили нито стотинка.

Преди да преминем към тези схеми ще систематизираме базисните условия и въпроси, на които предложилите изменения към Закона за банковата несъстоятелност Хамид Хамид, Делян Пеевски и Йордан Цонев би следвало да отговорят или посочат в мотивите към законопроекта.

 

Първо, колко и какви са активите в партимониума на КТБ при поставянето на банката под особен надзор. Точен отговор на този въпрос би могъл да даде само коректният одитиран баланс на КТБ към 20.06.2014 г. и годишният одитиран баланс на банката към 31.12.2014 г. Такива няма, независимо от окончателното и влязло в сила решение на ВАС от ноември 2016 г.. Към момента няма и ликвидационен баланс, който е задължителен при осребряване на имуществото (чл. 52 от ЗБН). Налице са, обаче, други факти, които законотворците следва да коментират или обяснят:

- опита на БНБ и правителството на Б.Борисов да наложат на обществото лъжата за 10-дневен и 2-месечен одит на КТБ;

- волната или нарочна заблуда, в която е вкарана Европейската комисия по този въпрос, отразен и в годишния доклад на ЕК по дисбалансите в банковата и финансовата сфера на България за 2015 г.,

- вредната и противонародна поръчка, изпълнена от БНБ тези задължителни баланси да бъдат подменени чрез изводите от фалшивите поръчкови оценки/обезценки на активите, извършени от компаниите „Делойт България” ЕООД, „Ърнст енд Янг одит” ООД и „Афа” ООД, чиито лицензи в нормални държави биха били отнети поради нарушение на норми на счетоводната отчетност и одитиране и поради нарушение на принципи като обективност и независимост, например;

- престъпния опит на БНБ, правителството на Б.Борисов, Народното събрание липсващите одитирани баланси на КТБ и поръчковите оценки на активи от горните три консултантските фирми да бъдат защитени чрез преписаните от речта на  главния прокурор пред Консултативния съвет при президента Плевнелиев от 14.07.2014 г. предварителни и недоказани изводи на посочените „одитори”-консултанти. Този опит бе реализиран от трагично некомпетентната парламентарна комисия по КТБ, оглавявана от Д.Атанасова и, също така, с безобразно некачествените, но скъпо платени с нашите пари услуги на „АликсПартнърс” Ллп, като и в двата случая на обществото беше предложен един и същ вариант на оценката на активите на КТБ, завършил с „липсващи, потънали, откраднати” 4,222 млрд.лв. от активи на обща стойност 6,2 млрд.лв.;

- липсата на комплексна оценка на активите, които в п

на това активите от масата на несъстоятелността се топят като лански сняг и преминават в нови собственици. Това се случва чрез множество схеми, които са в пряко нарушение на закона и пряко ощетяват кредиторите на КТБ. Които към момента, въпреки законовите изисквания и обявяване на частична сметка, не са получили нито стотинка.

Преди да преминем към тези схеми ще систематизираме базисните условия и въпроси, на които предложилите изменения към Закона за банковата несъстоятелност Хамид Хамид, Делян Пеевски и Йордан Цонев би следвало да отговорят или посочат в мотивите към законопроекта.

 

Първо, колко и какви са активите в партимониума на КТБ при поставянето на банката под особен надзор. Точен отговор на този въпрос би могъл да даде само коректният одитиран баланс на КТБ към 20.06.2014 г. и годишният одитиран баланс на банката към 31.12.2014 г. Такива няма, независимо от окончателното и влязло в сила решение на ВАС от ноември 2016 г.. Към момента няма и ликвидационен баланс, който е задължителен при осребряване на имуществото (чл. 52 от ЗБН). Налице са, обаче, други факти, които законотворците следва да коментират или обяснят:

- опита на БНБ и правителството на Б.Борисов да наложат на обществото лъжата за 10-дневен и 2-месечен одит на КТБ;

- волната или нарочна заблуда, в която е вкарана Европейската комисия по този въпрос, отразен и в годишния доклад на ЕК по дисбалансите в банковата и финансовата сфера на България за 2015 г.,

- вредната и противонародна поръчка, изпълнена от БНБ тези задължителни баланси да бъдат подменени чрез изводите от фалшивите поръчкови оценки/обезценки на активите, извършени от компаниите „Делойт България” ЕООД, „Ърнст енд Янг одит” ООД и „Афа” ООД, чиито лицензи в нормални държави биха били отнети поради нарушение на норми на счетоводната отчетност и одитиране и поради нарушение на принципи като обективност и независимост, например;

- престъпния опит на БНБ, правителството на Б.Борисов, Народното събрание липсващите одитирани баланси на КТБ и поръчковите оценки на активи от горните три консултантските фирми да бъдат защитени чрез преписаните от речта на  главния прокурор пред Консултативния съвет при президента Плевнелиев от 14.07.2014 г. предварителни и недоказани изводи на посочените „одитори”-консултанти. Този опит бе реализиран от трагично некомпетентната парламентарна комисия по КТБ, оглавявана от Д.Атанасова и, също така, с безобразно некачествените, но скъпо платени с нашите пари услуги на „АликсПартнърс” Ллп, като и в двата случая на обществото беше предложен един и същ вариант на оценката на активите на КТБ, завършил с „липсващи, потънали, откраднати” 4,222 млрд.лв. от активи на обща стойност 6,2 млрд.лв.;

- липсата на комплесна оценка на активите, които в посочените по-горе опити са взети като сума пари, без някой да си направи труда да оцени цялостно активите, представляващи не само парите за инвестиция, а цялостния актив като бизнес-проект, бизнес-обект, обект в развитие. Например, финансирана с кредит от КТБ поточна линия във военен завод не е само цената на линията, а цялостния бизнес- проект, който тя допълва или цялостното технологично обновление, което тя завършва. И от които се очаква определен финансов резултат след изтичане на периода на усвояване на кредита или гратисния период.

 

Второ, кое всъщност е първичното и вторичното ограбване на активите на банката или по-просто казано ограбването на вложителите на банката, защото активите й са придобити с техните пари? Трябва да се прецизира – кредитите на банката т.е. кредитният портфейл са активи на банката, парите, които са отпуснати на фирмите не са активи на банката, а с тях са придобити самите активи на тези фирми, които от своя страна следва да обезпечават изпълнението на задълженията. Без значение дали има особен залог или няма тези фирмени активи на практика са гаранция за удовлетворяване на банката по кредите. При липсата на официално одитиран баланс на КТБ може ли първично ограбване да бъде наречена установената по поръчка „дупка” от 4,222 млрд.лв.

Според нас първичното ограбване е именно узаконяването чрез отнемането на лиценза на банката на тази сума от 4,222 млрд.лв, която в последствие с различни схеми и съмнителни бизнес-практики грабителите усвояват или осребряват. Но не крадецът Цветан Василев и работещите в банката изпълнителни директори, а сценаристите и изпълнителите на погрома над КТБ. Но и това не е начало на първичното ограбване - то започва с отказа на Д.Пеевски да погаси задълженията си към банката още до 20.06.2014 г., продължава в периода на квестурата с безобразното престъпно съучастие на БВБ и квестори, допуснали вътрешни операции и записи, с които задължения на фирми на Д.Пеевски като Булгартабак, медийни компании, печатници са прехвърлени на други фирми, обезпеченията на „освободените от задължения” фирми са освободени далеч преди отнемането на лиценза на КТБ и в резултат на това Д.Пеевски не се появява като кредитополучател в КТБ в бъдещите списъци на квестори и синдици. По тези въпроси има доста публикации, а в детайли с тях не се е занимавала прокуратурата, а журналистът Мирослав Иванов.

Част от първичното ограбване на активи на банката във вреда на масата на несъстоятелността е изплащането по изключение, разрешено от подуправителя Д.Костов на 26.06.2017 г. на около 60 млн.лв. на Фонда за гарантиране на влоговете в банки след поставянето на банката под специален надзор, а също така непрецизираното решение за промяна на лихвените нива за всички депозитанти, вследствие на което над 100 млн.лв. бяха изплатени на вложители с преференциални кредити, които по прецумпция и закон нямат това право.

 

Очевидно е, че вносителите на закона отчитат сключените цесии и извършените по тези договори прихващания на вземания и задължения на вложители и кредитополучатели за вторично ограбване на активите на банката. В мотивите към законопроекта изрично се посочва, че тези прихващания са извършвани избирателно и без някакви критерии от квесторите, а по-късно от синдиците. С това твърдение сме съгласни напълно, още повече че сме алармирали многократно за този корупционен механизъм заложен в закона, вкл. парламентарните комисии, преди неговото приемане.

 

Да се върнем към фактите: към датата на отнемане на лиценза на КТБ са сключени договори и извършени прихващания за около 850 млн.лв. Отделно към квесторите на банката са подадени уведомления за цесии в размер на около 450 млн.лв. По тези договори, сключени след 06.11.2014 г., обаче, прихващания няма. По-точно, парите са извадени от сметките на вложителите-цеденти по силата на уведомлението към банката за прехвърлянето на вземането. Проблемът е, че не са отишли в сметките на цедентите, а стоят в служебна сметка. До момента, въпреки усилията ни да получим поне информация от синдиците или ФГВ, с който само по закон сме кредитори с равни права, а в действителност с пълното игнориране на правата ни към нас се упражнява дискриминация,  членовете ни не могат да установят къде са тези пари, по каква събирателна/служебна сметка са акумулирани и за какви цели се използват. Да не говорим за десетките дела и възражения по връщането на тези суми по сметки на вложителите, водени за признаването им за кредитори на банката, както и избирателната и противоречива практика на българските съдилища да изискват, за да ги допуснат до разглеждане в съда, като наложат по повечето възражения, забележете: ВЪЗРАЖЕНИЯ, не УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ, убийствената наказателна държавна такса от 4 %!

Не са атакувани по съдебен ред за нищожност прихващания, свързани със завода „Рубин” в Плевен, „Гипс” АД, с.  Кошава и други, при които собствеността е преминала към приближени на премиера Б.Борисов лица.

 

И за да завършим картината ще добавим две важни обстоятелства:

 

НПО „Ние, Гражданите” предложи чрез депутати от различни политически партии при обсъжданията и приемането на измененията на ЗБН от края на 2014 - началото на 2015 г., и то в условията на противоконституционност поради влизането на тези изменения в сила със задна дата от 20.06.2014 г.,  обявяването на нищожност на всички прихващания да бъде законово гарантирано за всички случаи, поради опасения за избирателни решения на квестори и синдици. Което се и случи. Или друг вариант за да се избегне това, предложихме  гласуването на стройна система от строги критерии, въз основа на които синдиците да атакуват извършените прихващания пред съдебните инстанции. Това  не се случи и всички вече знаят защо.

Освен това, предложихме на всички парламентарно представени партии да се съобразят с европейското законодателство по въпроса, т.е. с Директива 98/26/ЕД на Европейския Парламент и на Съвета на ЕС, които изрично подчертават окончателност на нарежданията за превод и сключени сделки преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност на банка:

Раздел II – Нетиране и нареждания за превод,

чл.3, параграф.1: Нарежданията за превод и нетирането произвеждат правно действие дори в случай на процедура по несъстоятелност спрямо участник и са задължителни за трети страни, при условие, че нарежданията за превод са влезли в система преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност...”

чл. 3, параграф 2: Закон, наредба, разпоредба или практика относно анулирането на договори и сделки преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност според дефиницията на чл.6, параграф 1, не водят до отмяна на нетирането”.

То е гарантирано за всички случаи, поради опасения за избирателни решения на квестори и синдици. Което се и случи. Или друг вариант за да се избегне това, предложихме  гласуването на стройна система от строги критерии, въз основа на които синдиците да атакуват извършените прихващания пред съдебните инстанции. Това  не се случи и всички вече знаят защо.

Освен това, предложихме на всички парламентарно представени партии да се съобразят с европейското законодателство по въпроса, т.е. с Директива 98/26/ЕД на Европейския Парламент и на Съвета на ЕС, които изрично подчертават окончателност на нарежданията за превод и сключени сделки преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност на банка:

Раздел II – Нетиране и нареждания за превод,

чл.3, параграф.1: Нарежданията за превод и нетирането произвеждат правно действие дори в случай на процедура по несъстоятелност спрямо участник и са задължителни за трети страни, при условие, че нарежданията за превод са влезли в система преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност...”

чл. 3, параграф 2: Закон, наредба, разпоредба или практика относно анулирането на договори и сделки преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност според дефиницията на чл.6, параграф 1, не водят до отмяна на нетирането”.

 

Цитираните задължителни разпоредби, които предопределят окончателност на всички нареждания за преводи на суми на вложители до 12,29 мин. на 20.06.2014 г. са валидни и отмяната им – чрез сторнирането на операциите по нареждане на БНБ е незаконно и в разрез с европейското законодателство.

Същото се отнася до окончателния характер на прихващанията по договори за цесии, уведомления за които са били подадени в банката преди обявяването й в несъстоятелност - респективно отнемането на лиценза й.

Заведените от наши членове искове относно незаконността на сторнираните трансфери като правило не бяха допуснати. Допуснатите по изключение чакат дата за съдебно заседание от три години. Що се отнася до иск на цедентите за прогласяване на нищожност на съдебните решения за обявяване на нищожност на прихващания – нито един от адвокатите, с които работим, не пожела да внесе подобен иск поради твърде ниската вероятност той да бъде допуснат. С това се потвърждава изводът на редица юристи и граждански организации, че в България не е задължително прилагането на  европейското законодателство, а само на части от него, одобрени от мафията.

 

            Трето, за първично или вторично ограбване на активите на банката, т.е. увреждане на масата на несъстоятелността в ущърб на кредиторите, следва да се счита налагането на запорите на КОМПИ върху активи на КТБ, т.е. индиректно принадлежащи на вложителите, за 2,2 млрд.лв, имащо като резултат още една възможност за ограбване на вложителите.. От една страна, решението за отнемане на лиценза на КТБ бе обосновано с липсващите 4,222 млрд.лв и наличието на различни по обезценка активи за по-малко от 2 млрд.лв. Тогава откъде се взеха активи за 2,2 млрд.лв. ако се има предвид, че в тях не влизат такива гиганти като БТК – Виваком, например. Ние вложителите, обаче, смятаме,  че запорите на активи на КТБ от КОМПИ директно увреждат масата на несъстоятелността на банката и накърняват интересите ни. Друг е въпросът колко законно е  запорирането на активи, които принадлежат на различни компании, финансирани от банката, които по никакъв начин и по официални документи не са свързани със семейство Василеви.

 

Изложените съображения са в основата на това, което, „Ние, Гражданите” и членовете ни считаме за вторично ограбване.

Кои са всъщност основните схеми на присвояване на активи от КТБ във вреда на кредиторите й? Тук ще ги посочим, а като описание и анализ на всяка схема с конкретни участници ще ги разгледаме и представим на вниманието на законотворците и гражданите в поредица от публикации:

 

Схема № 1 „Прокурорският модел Б. Лазов” - Пряка кражба чрез прехвърляне на активи от патримониума на КТБ на трети фирми посредством антидатирани фалшиви документи, решения за смяна на управленски екипи и договори за управление, договори за встъпване в дълг, за договаряне на солидарна отговорност и т.н. Прокурорски е поради това, че прокуратурата не само открито фаворизира защитения си свидетел, но и защото нито един сигнал в прокуратурата срещу измами, фалшифицирани документи, нанасяне на ущърб на реални собственици и т.н. не е допусната  до предварително производство. Защото става въпрос за умишлени действия на лица, водещи до увреждане на интересите на кредиторите. Фактически игнорирането от прокуратурата на неимоверно нарастналата в контекста на КТБ корпоративна престъпност е в основата на низходящата класация на България като бизнес среда и условия за правене на бизнес от 2014 г. насам.

 

Схема № 2 Модел Лазов - Пряка кражба чрез прехвърляне на активи от патримониума на КТБ на фирми, управлявани от Б. Лазов и Ко чрез новосъздадени кухи фирми, тяхна собственост или техни подставени лица /роднини/.

 

Схема № 3  Одържавяване на фирми със задължения към КТБ на нищожна цена, практикувано от държавата.

 

Схема № 4 Продажба на занижени цени на активи на фирми със задължения към КТБ, обявени в несъстоятелност чрез частни съдебни изпълнители. Към тази схема спада и продажбата чрез ЧСИ на активи на КТБ по обявени от синдиците търгове.

 

Схема № 5  Кражби на активи, осъществени от практически всички кредитополучатели на КТБ, базирани на разтегнатото във времето обявяване на прихващаия за нищожни.

 

Схема № 6  Разходи за „международна” експертиза, разходи за юристи, консултанти и други разходи, одобрявани от ФГВ и плащани от  синдици със средства от масата на несъстоятелността на КТБ.

 

Схема № 7    Запорите на КОМПИ над имущество и активи от патримониума на КТБ.

 

НПО „Ние, Гражданите”

Д-р Вера Ахундова

Даниел Божилов

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Р. Гълъбинов за Фрог: Румъния ни изпреварва над 2 пъти по икономически ръст за 2017 г. 3| 2225 |22.11.2017 . Предложение на ЕЦБ: Махат гарантираните депозити, отпускат джобни на ужилените вложители 11| 6475 |22.11.2017 . Теменужка Петкова увърта: Хем АЕЦ „Белене” ще е без пари, хем ще доплащаме 10 милиарда 18| 3620 |21.11.2017 . Шеф на „Росатом“: Готови сме да участваме в АЕЦ „Белене“ и като строител, и като инвеститор 10| 3110 |20.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах