IT сектора в България срещу Асен Василев: Не приемаме вдигането на осигуровките

Вижте позицията им:

Относно: гласувания на второ четене в Народното събрание Закон за бюджета на Република България за 2022 г.

Във връзка с приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. ние, представителите на водещите браншови асоциации в областта на високите технологии - Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска стартъп асоциация /БЕСКО/, Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ Клъстер/ и Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/, изразяваме категоричната си позиция, че не подкрепяме решението за вдигане на максималния осигурителен праг на 3400 лв. от 1 април 2022 г. и в нито един момент не сме изразявали съгласие с това.

Смятаме, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да стартира постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството. Въпреки че увеличението на максималния осигурителен доход за пореден път се прави без анализ, без оценка на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги, за които ще се плаща повече, ние ще продължим участието си в диалога за изработване на предвидим механизъм за изчисляване на максималния осигурителен доход в бъдеще.

Продължаваме да сме неотстъпчиви в настояването си да започнат сериозни реформи, свързани с постигане на по-висок ръст на икономиката и повишаване на доходите на работещите, съответно и повишаване на приходите в хазната. От ключово значение е, също така, по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки, по примера на компаниите от сферата на информационните технологии, сектор, който е неоспорим символ на пълна прозрачност на приходите и разходите.

Ние доказано умеем да влагаме, инвестираме много по-добре от държавната администрация в развитие, разкриване на нови и добре платени работни места. Развитие, което носи повече приходи, данъци и възможности те да бъдат използвани за социални дейности. Очакваме със съвместни усилия да постигнем:

∙ Привличане на висококвалифицирани специалисти и подкрепа за уреждане на статута на семействата им. Подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа.

● Електронното управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на живо с институциите.

● Образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда. Насърчаване на НИРД.

● Осъвременяване на остарялото законодателство, касаещо бизнеса, (дистанционна работа, електронни трудови книжки и др.).

Бизнесът от индустриите на знанието до момента винаги е бил коректен спрямо своите задължения към държавата. Високотехнологичните компании формират голяма част от средната класа и помагат за устойчивото развитие на българската икономика - сега повече от всякога. Точно тези бизнеси са притегателна сила за високообразован талант, за връщането на българи, образовани и реализирали се зад граница, както и за чуждестранни граждани, които избират да продължат тук своето кариерно развитие, да създават семейства и да изграждат живота си.

Нашите компании са повод за национална гордост чрез своите иновативни решения, които оперират на глобалните пазари в условия на свободна конкуренция с целия свят. Те са посланиците, които брандират държавата ни като привлекателно място за бизнес и иновации. Още повече, бизнесите от индустрията не търсят субсидии и финансова помощ от държавата, а целенасочен диалог за бъдещето на България. Не е преувеличено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен избор и ние разчитаме, че с настоящото българско правителство правим един и същ избор – дигитална, а не аналогова България.

Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост.