След твърденията за увеличаване на дълга и "заробване" на децата, външният дълг на България намалява

В края на октомври 2023 г. краткосрочните задължения са над 7.150 млрд. евро и се понижават с 1.633 млрд. евро спрямо октомври 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35.2 млрд. евро, като се повишават със 7.1 млн. евро спрямо края на октомври 2022 г.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на октомври 2023 г. е над 8.941 млрд. евро. Спрямо края на октомври 2022 г. той нараства с 591.3 млн. евро.

Външните задължения на Централната банка са 2.072 млрд. евро, което е със 77.1 млн. евро по-малко на годишна база.

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са почти 5.631 млрд. евро Те намаляват с близо 698 млн. евро (11 на сто) спрямо края на октомври 2022 г.

Външните задължения на "Други сектори"са почти 11.411 млрд. евро. Те намаляват с 1.551 млрд. евро (12 на сто) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на близо 14.355 млрд. евро в края на октомври 2023 г., което е със 108.9 млн. евро, или 0.8%  повече спрямо края на октомври 2022 г. То  остава с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.8 на сто към края на октомври 2023 г., при 32.4 на сто година по-рано.

"Само увеличавате дълга..” ,”Заробихте децата ни”, “ Няма да ви плащам дълговете, за да вдигате пенсиите". И какво се оказа, външният дълг на страна спаднал - спаднал с 1.6 милиарда! Проверявайте си информацията и не вярвайте на хибридки и лъжи!", коментира въпросът народният представител от ПП-ДБ Настимир Ананиев. 

ФрогНюз