Словения - малкият балкански бисер

Лесно е да се влюбиш в Любляна, почти невъзможно е да я напуснеш току-така - твърди и млада бизнесдама - български представител на козметичната фирма в страната. Географски погледнато, част от Словения е разположена на Балканския полуостров, в манталитетен смисъл обаче Словения не е балканска държава. И това несъмнено си личи. Словенците са чувствителни на темата за централноевропейската си принадлежност, което дава и характерна отлика в географската им координация. За тях например, България си е в Източна Европа, но пък Гърция вече е Южна Европа.

Словения е всепризнатата отличничка сред новоприетите в ЕС и е факт , че на 1000 км по на запад от нас Европа действително властва с всичките си екстри, които свързваме със Запада: перфектни магистрали, завидна инфраструктура, неописуема чистота, много висок стандарт, градска култура, спокойствие, хора, които не излъчват и грам притеснение, че всекидневието им е свързано с битови подвизи за оцеляване. Тук емиграцията е непознато понятие, даже в годините на демокрация. Разказват, че и в големите местни компании, като словенската гордост "Горение", намирането на мениджър, желаещ да работи да речем, в слънчева Бразилия, граничи с чудо. Официално се знае, че ако САЩ премахнат визите за европейци, първи ще са словенците. Но това не блазни - повечето хора са доволни от живота си тук и нямат причина да търсят икономическа реализация в чужбина. Пък и си държат на своето - уикенд, започващ в ранния петъчен следобед, половин час път до скикурортите през зимата или час до Адриатическия бряг през лятото. Разстоянията в Словения, по-скоро тяхната липса, в социален и икономически смисъл са безспорен плюс. А съдейки по словенците, живеенето в уредена малка държава изглежда прави хората по-дружелюбни. Да вземем например возенето в хотелския асансьор - само за два етажа време тук се разменят толкова любезности, поздрави и пожелания, които у нас стигат за седмица. Когато само след час в същия асансьор се срещат същите хора, процедурата се повтаря.

Може да се спори дали Язон и аргонавтите са търсили Златното руно по тези земи край Адриатика, както твърдят местни туроператори, дали точно от тук са тръгвали воините, участвали в Троянската война - на Балканите трудно може да се впечатли някой с пребогато културно наследство. Но няма спор, приказно е това земно кътче на адриатическия бряг, в което се събират границите на три държави - Словения, Италия и Австрия. На неправдоподобно късия участък - словенски, е само Пиранският залив, има два пристанищни града и няколко курортни селища. Пиран е аналогът на нашия Созопол, а Копер е словенският Бургас, ако Бургас беше около десет пъти по-малък и около сто пъти по-чист. Една указателна табела дели тези градове от курортните места. На словенския бряг няма плажове, така че в морето се влиза направо от бетонираните кейове по стълбички с перила като в басейн. За сметка на това в Порторож - най-известния местен курорт, бъка от яхти. Казват, че всеки по-приличен хотел имал собствено яхтено пристанище, някои по-големи ресторанти и барове също,така че можеш просто да си паркираш яхтата, където поискаш и да слезеш да пиеш кафе. Повечето яхти най-вероятно не са словенски. В противен случай би излязло, че на всеки словенец се падат по две. За което няма статистика! Има обаче такава, че най-много мечки на кв.км живеят именно тук. Пак тук е намерен и най-старият музикален инструмент в света - 45-хиляди годишна флейта. На нея, казват, свирели неандерталците.

Към туристическите атракции несъмнено може да се причисли и уникалната порода липицански коне, макар че това си е съвсем сериозен бизнес за двете специални ферми, в които ги отглеждат. Тези кончетата се раждат черни, като станат на 7 години по козината им избиват бели петна и постепенно побеляват, така както остаряват и хората.

Темата за стареенето няма как да не отвори дума за безупречното състояние на сградните фасади и за поддръжката на автентичната градска среда. Характерната архитектура и спокойният ритъм поддържат градски уют, който е незасегнат от изнервящата динамика на съвремието, без да е лишен от нито едно от удобствата на модерния свят. Макар и малки, морските курорти съвсем не са презастроени. Тъкмо напротив - многоетажните големи хотели се броят на пръсти, преобладават дву-триетажните вили, много простор, много въздух, много дървета и зеленина. Няма ги нашенските сергии и тротоарни търговци. Даже вездесъщите морски сувенири се предлагат само в няколко магазина на крайбрежната улица. Любимите кафенета, в които словенците прекарват часове, без да си поглеждат часовника, са неизменна част от начина на живот. А кафето им е фантастично, вероятно поради близостта и влиянието на Италия. По същата причина всички табелки на улиците са на два езика - словенски и италиански, и може да се пазарува както в евро, така и в словенски толери. Кухнята също има средиземноморски привкус, макар, че традиционната крушова ракия си е съвсем балканска. Лингвистите твърдят, че измежду славянските езици най-близък до българския е словенският. Не случайно разработването на българското стенографско писмо след Освобождението е поверено на словенеца Безеншек. Словенският говор е лек и звучи галещо. Даже когато се изговарят забрани: "Преповедано паркиранье", респектът не произтича от звученето, а от липсата на какъвто и да е нюанс, че правилото би могло да се наруши.