Мило дете, прощавай, че видя това!

Трагична, разтърсваща история, която ни удря звучен шамар. Грубо и цинично ни показва как човещината се скри зад стъкла и дебели папки. Или накратко – как бумащината е по-важна от човешкия живот. И тогава, на входа на Спешното отделение най-лесното решение се оказва: „Пиши й смъртен акт“.

Защо станахме така малодушни, защо се превръщаме в роботи? Нали хората са хора, защото имат чувства, боли ги, радват се, страдат, съчувстват един на друг?

Сестрата от регистратурата дала обяснения и заявила, че е спазила правилата. Съжалила и признала, че не реагирала адекватно, ала едно дете от вчера няма майка. Защото здравната ни система явно е ориентирана повече към печелене на пари, отколкото към спасяване на животи. Запомнете - чиновниците нямат място в здравеопазването! Но оказва се, че животът и здравето ни са в законов и йерархичен капан, който връзва ръце и оставя умиращи хора на входа на Спешното отделение.

И един човек, не в депутатски костюм с куфарче или лекарска престилка, стана герой на деня по неволя. Как мъжът на умиращата е успял да реагира адекватно в ужасната ситуация, успял е дори да си сложи маска, успял е да сложи шапка на детето си, успял е да загърне съпругата си, да се бори докрай, да я носи и свестява... за да стигне до болницата и тя да умре… като куче.

Сега всички ще сме безмълвни, бесни и гневни. Поне в следващите няколко дни… А ти, мило дете, прощавай, че видя това!

Веселка Иванова