Бие ме, значи ме обича! Как Стокхолмския синдром мутира в „Московски“?

Пак по БНТ една бивша депутатка се развихри да убеждава и хората в студиото, и зрителите как Путин щял да разгроми НАТО, Запада и САЩ, а Европа вече се била разпаднала и тогава… той, героят с петолъчката щял да ръководи света.

Очевидно пътят към Карлуково (не иронизирам известното психиатрично заведение там) минава през предизборни участие в дебати или солови изпълнения.

Платено или автентично е възмущението на привържениците на Москва, които пламенно се опитват да спре военната помощ за Украйна? Уж голямата им цел е да спрат бойните действия и да се възцари мир. Но техният мир, в който Киев е на колене и приема условията на Кремъл. Защото, нали, всеки мир и по-добър от която и да е война. Руският мир не влиза в тази категория.

Ако реакциите на русофили срещу въоръжаването на украинците бяха искрени, техният апел Европейският съюз да инициира мир, щеше да на първо място условието агресорът да се изтегли от окупираните чужди земи. Теорията, как анексираните територии били руски от памтивека, е оборима от А до Я. Историците са наясно, но пропагандата, както е известно, няма нищо общо с фактите. Нейна задача е да манипулира историята и съзнанието. Но това е тема за задълбочен, дълъг разговор.

Оборими са и аргументите срещу помощта за Киев.

Основният въпрос към тези, които защитават горната теза е: Щеше ли да се налага да се помага на Украйна с оръжия и техника, ако Русия не беше започнала война срещу нея на 24 февруари 2022 година? Или те все още наричат зловещата агресия „специална военна операция“?

Казват ни още разните патриоти и наследници на „славната история на БКП“ (като онези на КПСС…), че българите не искали да бъдат въвличани в тази война. Тук ще се съглася. Но щеше ли да съществува въобще подобен казус, ако не беше нахлуването на 24.02.2022 г.? Не, разбира се. Кажете го, не се притеснявайте.

Вторият важен въпрос: Защо настоявате ЕС и САЩ да направят всичко възможно да спре кървавия конфликт в Украйна, а не отправяте такъв апел, настояване към Кремъл? Дори не споменавате режима на Путин, който започна касапницата.

Казва се също: Милиарди долари помощ са изпратени на Украйна, но въпреки това сраженията става все по-ожесточени. Ами стават, защото Москва изпраща нови и нови попълнения в бойните части, които загиват в името на какво? На амбициите на Путин?

От което следва друг въпрос: Защо ратуващите за прекратяване на войната не призоват именно Путин да спре т.нар. „специализирана военна операция“? Защо той не потърси преди това мирни решения за своите претенции?

Забележително безсърдечна е следващата теза: Прекратяването на огъня, търсенето на компромисни решения е пътят, който може да спаси Украйна и да предотврати самоунищожението. „Самоунищожението“? Украинци се самоизбиват, опожаряват градове и села, разрушават детски градини, оперни театри, училища, болници, електроцентрали, изнасилват, разстрелват старци, жени и деца? Това ли ми казвате?! А руската армия е в ролята на Червения кръст и провежда хуманитарна операция? Наистина ли мислите хората за идиоти?!

Сега става много интересно. Не можело Украйна да спечели войната, защото никой не е печелил срещу „огромна ядрена сила“.

Дали?

Пет милиона финландци два пъти отблъскват непобедимата съветска армия през 1939 и 1941 година и защитават своята независимост. Вярно, СССР тогава още няма атомна бомба, но пък е с население над 230 милиона…

Виетнамците успяват веднъж срещу Франция, а след това и срещу САЩ - и двете са ядрени сили.

Два пъти афганистанците прогонват съветската армия от своята територия. По това време Съветския съюз е колос, супер сила и „гарант за мира“, както тръбеше КПСС.

Страните от Прибалтика през 1991 г. обявиха своята независимост, след това по собствено желание станаха членове на НАТО и ЕС и не се поддадоха на заплахите на Москва, че ще платят жестока цена, ако направят всичко това. Направиха го.

И нещо супер важно, което русофили и путинофили все забравят: През 1994 година Украйна е трета ядрена сила в света, но се отказва доброволно от ядрените оръжия на нейна територия. Гаранти за нейната независимост и защитеност тогава са САЩ, Великобритания и Франция. Киев подписва специален Меморандум, известен като Меморандум от Будапеща и отстъпва ядрените си оръжия. Ако днес Киев притежаваше целият този арсенал от 1900 ядрени бойни единици дали Кремъл щеше да се държи по този начин?

Веднъж за винаги трябва да спре манипулацията, че режимът на Путин, бивш среден и семпъл кадър на КГБ и руската култура и наука с техните бляскави постижения, са едно и също. Не са.

България направи своя избор през 2004 г. за НАТО и през 2007 г. за членството в ЕС. Над 2,5 милиона българи живеят, учат и работят на Запад. За немалка част от тях мотивът не е само икономически. Натежава също желанието да не са в страната, където властват някои от най-мрачните постсъветско-мафиотско-ченгесарски техники за упражняване на властта.

Преди няколко дни Путин заяви, че „В Украйна залогът е самото съществуване на Русия като държава“. Това е признание за пропастта, в която вкара собствената си страна. И колко руски граждани трябва да загинат, за да бъде „спасена“ руската държава? Отново ли за победа ще счита, ако си пожертвал милиони души, каквато е била тактиката и стратегията на Сталин, а и не само на него?

Ще припомня думите на Александър Дугин, наричан от мнозина „мозъкът на Путин“, който заяви преди време: „Украинците трябва да се убиват, убиват и убиват! Казвам ви го като професор.“

Добре е защитниците на Кремъл да помислят за тези неща, преди самоотвержено да бранят страната-агресор. Би било честно.

Преди дни имаше дебати в Европейския парламент за снабдяването на Украйна с боеприпаси. Отрицателна бе позицията на евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Чухме изтърканите „аргументи“ срещу военната помощ за Украйна. И Европа не е влязла във войната. Путин започна война и умират хиляди хора. Всички опити за негова защита са съмнителни. И звучат като онези жени, които търсят оправдание в „Бие ме, значи ме обича“… Живот, поразен от „Московски“ синдром, мутация на известния Стокхолмския синдром.

Огнян Стефанов