Бунтовете станаха вид пиар колкото по-зрелищни, толкова по-успешни

Няма нищо ново под слънцето – казал някога цар Соломон. Сетих се за това, като чух, че трактори и други селскостопански машини са тръгнали на протест към София и даже вече им разчистват паркинга около храма „Св. Александър Невски”.

Най-сетне! От 21 години ги чакам. Още през далечната 1990-а председателката на Съюза на ТКЗС-тата Радка Налбантова се беше заканила да дойде с комбайни в София, за да сложи край на стачките и протестите срещу БКП. Ама после нещо се разкандардиса и така си останахме с едното очакване. Какво ли прави сега баба Радка? Дали е жива и здрава? Стига ли й пенсията? Как гледа на протестите?

Тогава тя каза крилатата фраза: „София не е България!” Дали е прозряла грешката си? Последните четири петилетки показаха, че който блокира София, блокира България Потвърдиха го живите вериги през Виденовата зима на 1996-1997 г. и обсадата на парламента на таксиметровите шофьори през март 2001-а, когато намериха удушен малкия Пепи Терзийски. В първия случай правителството падна, а във втория премиерът Иван Костов така се уплаши, че отиде лично да преговаря с шофьорите и прие всичките им искания. Даже набързо им хвана убиеца – психично болната майка на детето. Вярно, случаят не стигна до съд, така че остана съмнение във вината й, но важното беше, че се постигна политическо спокойствие.

За две десетилетия технологията на протестите у нас се разви по-бързо от квартирните кражби. Предишните 45 години съвсем бяхме отвикнали да се държим като граждани. Както каза един приятел, вместо с управниците, спорехме с телевизорите си. Българинът по природа си е плах. Прочетох в една анкета, че 72 процента от хората подкрепяли железничарската стачка. Да, ама стачкуващите били 5 процента от работещите в БДЖ. Които пък са 2 на сто от населението. Прочетете „Записките” на Захарий Стоянов и ще видите, че горе-долу същото е било съотношението между въстаници и българско население и по време на Априлското въстание. Изводът е, че за 135 години не сме се променили много като народ. Ние обичаме героите, но не смеем да тръгнем след тях. Предпочитаме да им се възхищаваме посмъртно. Мнозинството българи и днес си позволяват най-много символични действия – лентички в стил „Не сте сами!” или табели „Подкрепям стачката!”. Но пак е напредък в сравнение с 1989-а.

Тогава протестите срещу Живков бяха съвсем камерни, но за щастие Горбачов и хората му тук се възползваха от тях и го свалиха. И като се почна… Окупационни и гладни стачки, живи вериги, Град на истината, т. е. палатков лагер в центъра на София… Телевизията се сбори с парче на „Бийтълс” срещу цензурата. Пред НДК събираха захвърлените партийни билети на хората, усетили първи вятъра на промяната. Комунистическите лидери се видяха в чудо. Те не бяха свикнали да се изправят пред враждебно множество. Петър Младенов си изтърва нервите и пръв трябваше да си тръгне от „Дондуков” 2 заради репликата „Най-добре е да дойдат танковете!” За нула време усвоихме целия световен арсенал на гражданското неподчинение. Едвин Сугарев гладуваше като Махатма Ганди, един младеж на име Пламен Станчев искаше да се пали като чеха Ян Палах, ако не свалят петолъчката от партийния дом, сега пък в Пловдив железничар легнал пред влака като Раймонда Диен.

За тези, които не са я чували – това е французойка от град Тур, която по този начин спряла композиция с оръжие, когато страната й воювала във Виетнам през 1953 г. Името й беше мода, мои съученички и състудентки бяха кръстени на нея. В читанката ни имаше разказ от Ангел Каралийчев за подвига й, а в София – улица. Дали я има и сега? Ако е жива, Раймонда Диен сега сигурно е пенсионерка като баба Радка. Не знам дали забелязвате, но с годините гладните стачки, шествията и митингите съвсем се разредиха, а протестите стават все по-атрактивни. Явно публиката е вече преситена, вниманието й не може да бъде привлечено от кадри, на които лекар мери кръвното на гладуващ или някой размахва лозунг „Свалете цените на тока!” Друго е, ако платиш сметката си с чувал стотинки или погребеш МВР в ковчег, на който пише: „Маджо Вика Румен”. Ефектно е и можеш да разчиташ на медийно внимание.

Профсъюзите и политиците първи разбраха, че ако едно събитие не попадне в новините, все едно не се е случило. Затова Махатма Ганди отстъпи пред Раймонда Диен. Някои толкова се ошлайфаха в акциите, че могат спокойно да оглавят катедра „Протестен пиар”, когато някой по-отракан ректор се сети да я въведе в академичната програма на университета си. Яне Янев, преди да стане депутат, раздаваше пилета, блокираше пътищата с крави и доведе пред парламента прасета Сякаш тези вътре не стигат...

Между нас казано, това не са български изобретения. Световни лидери са френските фермери, които блокираха магистралите с трактори и изливаха мляко по улиците още преди половин век. Миналата година те постлаха целия булевард „Шан-з-Елизе” с чимове и цветя на стойност 4 млн. евро. Един милион души посетиха протестното селскостопанско изложение. Преди месец пак в Париж голи украинки обсадиха дома на Доминик Строс-Кан, за да протестират срещу свалянето на обвиненията в сексуално насилие срещу бившия директор на МВФ. Секс протестите у нас още не са станали популярни сред широките народни маси. В Германия неотдавна една телевизионна водеща предложи да се отдаде на президента, ако подпише закона за закриването на ядрените електроцентрали. Проститутките в Копехаген обявиха, че ще обслужват безплатно дипломатите, пристигнали там на конференция за климатичните промени. У нас такива екстри все още не се предлагат нито на Георги Първанов, нито на другите ни държавни мъже.

Българският принос в протестния пиар засега е скромен. Шофьор написа на колата си колко струва винетката за нея. Друг озвучи с кречетало дупките по шосето. В село Мещица направиха грамада от мръсни чинии, възмутени от липсата на вода. Оригинално, но надали ще намери последователи в останалата част на ЕС. Хората в Германия например не знаят какво е винетка, дупка на пътя или спиране на водата. Така че ще ни се чудят също като Чърчил, като чул нашия поздрав: „Честита баня!” Но като се има предвид, че започнахме да изучаваме тази дисциплина само преди 22 години, трябва да бъдем снизходителни.

Крум Благов