50| 25682 |07.10.2009 ГЛАСЪТ

Давид Черни – закуска за диктатори

Есента обагри със своята палитра дърветата и градините в Пловдив. Край блоковете жени запалиха огньове и заобръщаха чушки и патладжани върху зачервените като станимашки ябълки ламарини.

Малки ромчета, с черни като въглени очички, весело се замеряха с листа в двора на училището в Шекер махала. Мъжете опитваха ширата в зимниците. Новият завод за домакински и промишлени отпадъци изпускаше към небето малки екологични облачета, позлатени от октомврийското слънце. Стопанинът на града, Славчо Атанасов, крачеше уморен по главната улица, а обветреното му лице се огряваше от лека усмивка. Пловдивчани го поздравяваха жизнерадостно, а някои го спираха да споделят нещо лично или идея за развитието на своя квартал. Палав родопски ветрец рошеше косите на малчуганите, тези прелестни плодчета на демокрацията. Във въздуха, по един магичен начин, се смесваха ароматите на печена царевица, кестени, захарен памук и диктатура...

Работата е много проста: кметът на Пловдив Славчо Атанасов просто нещо е сбъркал. Искал е да каже, че лично той не харесва произведенията на чешкия скулптор Давид Черни, но няма нищо против него. Това би казал Славчо, когото познавам от доста години. Ако обаче наистина е заявил: „По никакъв начин не мога да приема гаврата, която този художник си направи с България и затова той не е желан в Пловдив. Нека Емил Миразчиев да го посрещне в някое кафене или частно заведение, но по никакъв начин не желая кракът му да прекрачи Баня Старинна. България е държава с древна култура и история и е въпрос на знание да разбереш, че подобна художествена интерпретация е най-малкото нелепа”, значи става дума за друг Славчо. Някой, когото дребната шарка на властта не е пожалила...

За какво иде реч. Чехът Черни е поканен от пловдивчанина Емил Миразчиев да участва в откриването на експозицията „Европейското изкуство 20 години след Желязната завеса”. Изявата е по европрограма, както се досещате. По-рано съветници на "Атака" в Пловдивския общински съвет разпространиха декларация, с която също се обявявиха срещу Черни.
Черни стана скандално популярен у нас, след като изобрази в арт инсталацията "Ентропа" пред ЕК в Брюксел България като „турски кенеф”. Последваха фалцетни изяви на тогавашния външен министър Ивайло Калфин и други негови другари от тройната коалиция и творбата бе покрита с черен плат, подобно на черния креп, който слагат все още тук-там на вратата на покойник...

След скандалите около незаконни действия на някои служители от ДАНС, които се изживявали като гестаповци и кагебейци едновременно, за да угодят на политическите си сейбии, вътрешнопартийните крамоли в БСП, телефонните „мостове” с Куйович от затвора и слугинските плонжове на немалко медии пред новата власт, забраната срещу Давид Черни едва ли ще учуди някого. Тя просто етикира съмнението, че сме свърнали от европейския път, при това не неволно.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но изглежда мнозина все още живеят с убеждението, че Ленин е светиня, а Христос е мода, упадъчно явление. За такива хора е странно че и „Фашизмът” на д-р Желев вече е разрешена, както и „Люти чушки” на Радой Ралин и Борис Димовски. Те все още се гнусят от дългите коси, от целуващите се в трамвая и искат авторите на графити да бъдат бесени по дърветата.

Не, Славчо Атанасов не е сам, което би било в някаква степен приемливо. Интересно новият директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова споделя ли реакцията спрямо Черни. Преди дни тя страстно защити Роман Полански, който е обвинен в правене на секс с малолетна в САЩ и бе арестуван в Швейцария.

Не знам наистина дали Черни ще дойде и дали трябва да идва въобще. Много е вероятно да се натъкне на дадзибаота, налепени по тепетата и къщата на Ламартин в Стария град в Пловдив. Може на летището в София пък да го замерят със запъртъци и родни домати „Николина” F1. Току виж се задействала и страховитата, но справедлива българска прокуратура. Опитвам се да се гъбаркам, но знам, че работата е сериозна. Все едно в Чехия да откажат достъп на Славчо Атанасов, защото обижда техен сънародник. Или Световният еврейски съюз да осъди поведението му заради някаква връзка със звездата на Давид да речем...

Или Чехия да скъса дипломатически отношения с България, след като кметът на Пловдив забранява един чешки художник и не издирва кой е откраднал надгробния паметник на сина на друг чешки художник – Иван Мърквичка от манастира „Св. Петка” край село Мулдава. На нея също имаше шестолъчка...
Всъщност дали някой тук не е чехофоб, ксенофоб, еврофоб или антисемит? Абсурдно, абсурдно, но и заплахите на Славчо са абсурдни, а са факт...

Въобще, ако и другите я подкарат като нас, доникъде няма да стигнем. Защото кой българин не е наясно, че в много отношения кенефа на Черни бе направо супер в сравнение с това, което знаем сами за себе си. Може да не ни харесва, да ни е мъчно, обидно, но сами сме се докарали до това дередже.

Сега като слушам пловдивския кмет и се сещам за един друг спор от 2007 г. Тогава Третяковската галерия се готви да гостува в Париж с изложбата „Соц арт”. В нея са включени всякакви образци на изкуството, някои от които доста предизвикателни. (Не)очаквано Министерството на културата в Москва отсича, че някои от неща са неподходящи, а едно е направо позоряща Русия. Става дума за картина, която показва двама руски милиционери, които се целуват страстно. Надига се вой, избухва скандал, здравите сили в Русия громят разпасалите се творци и все в тоя дух. В разгорялата се дискусия московчанин се обръща към министъра на културата Александър Соколов с думите: „Колко корумпирани изобличихте, колко културни домове или спортни площадки построихте?! Николко! Но да забраните картина можете...” След това цитира Хенри Морган: „Ядрен свят – Не! Не! Не! Порноиндустрия – Да! Да! Да!”

Чехът Давид Черни вече е известен в цяла Европа. Сега и Славчо Атанасов ще стане. Разликата е в начините. А можеше с един световен месец на културата в Пловдив, например, какъвто имаше преди години.

Доколкото знам премиерът Бойко Борисов е приел да открие новия завод за отпадъци край Пловдив в четвъртък. Няма да навлизам в темата, макар мнозина да твърдят, че обектът е пример за корупция, източване на милиони, нелоялна конкуренция и конфликт на интереси. Чудя се само дали с кмета Славчо Атанасов ще поговорят и за изкуство или боклуците ще им са достатъчни. Защото има боклуци и боклуци...

Огнян Стефанов