Един ден на Радостин Василев при Владимир Владимирович в Кремъл. По Михаил Зощенко*

Радостин Василев, лидер на МЕЧ: Да живее Третият Рим… Товарищ Путин, имам честа да се представя: генерален секретар на партия „Морал, единство и чест“ в Задунайската губерния, известна още и като България, Радостин Василиевич. На Вашите услуги, Владимир Владимирович! Искам преди всичко да Ви поздравя с последните бляскави победи на фронта срещу нацистка Украйна!

Удря токове и отправя поглед към кристалния полилей.

Путин: Чакай, чакай… В сводката на ГРУ е записана среща с Радо Гела – станала е някаква грешка…

Радостин Василев: Не е грешка, товарищ Путин… Шефовете ми от ГРУ са използвали конспиративното ми име. За секретност и сигурност – разбирате ги тези неща, Владимир Владимирович.

Путин: Ой, ой, сега ми стана ясно: ти си онзи агент, на когото направихме партия, вкарахме я в македонския парламент…

Радостин Василев: българския, товарищ Путин…

Путин: Все едно е… Готвим те за вътрешен министър в Скопие, нали?

Радослав Василев: В София, товарищ Путин.

Путин: Да не издребняваме, товарищ Гел. София, Скопие – плащаме по една и съща тарифа, по една и съща статия за безотчетни разходи.

Радостин Василев: Както кажете, Владимир  Владимирович.

Влиза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Путин: Не виждаш ли, че съм в среща, Песков?!

Песков: Последната военна сводка от сраженията край Курск, гос’ин Президент… Да я публикуваме ли?

Путин: Чакай чакай… дай да я погледна. Гледам някакви небивалици се публикуват, просто срамно! Търпели сме загуби, унищожена техника, убити руски войници… Побеждаваме всеки ден,  а те – загуби, още загуби. Не разбират ли, че това е хибридна война на Запада срещу великата ни родина? Нов закон за мръсниците от медиите трябва, нов и… справедлив… Патриотичен!

Путин взима папката и чете.

Путин: Какво е това, блядь! Какво пише тук, твою мать - унищожени 230 наши танка… За един ден! Но това е ужасно много! Подобно нещо не може да се публикува, Песков!

Песков: Да махнем първите три досадни цифри, Владимир Владимирович. Остават трийсет танка, което не  звучи толкова зле.

Путин: Прав си, Песков, прав си. Но и 30 не ми харесва. Какви победители сме, каква най-силна армия в света сме, щом някакви укри-есесовци са ни ударили трийсет танка. Махни нулата – тя и без това нищо не значи – остават три. Това е по-приемливо. Макар, че… А бе, как така онзи Зеленски ще ни унищожава въобще танкове?! Не е ли по-правилно ние да сме изгорили три техни танка, твою мать…

Песков: Гениално, Владимир Владими…

Путин го прекъсва: На дребно ние не си играем – нека са трийсет или още по-добре – сто и трийсет танка.

Радостин Василев плахо: Товарищ Путин, разрешете да предложа…

Путин: Ти още ли си тук? Казвай бързо…

Радостин Василев: Нека унищожените танкове са 230 – така ще се запази  истинската бройка. Освен това е много героично руските солдати да ликвидират за един ден толкова танкове, изпратени от натовски страни. Ще ги заболи злъчката, товарищ Путин, повярвайте…

Путин: Молодец, блядь! Как ти беше името? А, да Гела… онези шегаджии от ГРУ… Песков, да се пусне това съобщение: унищожили сме 230 танка на нацистка Украйна и напредваме към Киев…

Песков: Гениално го измислихте, гус’ин Президент! Неповторимо! Ще го изпратим до всички наши медии, включително в Унгария…

Радостин Василев: България…

Путин: Все по един канал се движат, бе, Гелович. Така и така си тук, можеш да ги вземеш от Песков и да ги разпратиш на място...

Радостин Василев: Слушам! Ако може, товарищ Путин, да поговорим и за поста вътрешен министър, който ми обещахте…

Путин: Момчетата от ГРУ ще се погрижат. Ще дадат рамо и от ФСБ, те с вашите от ДАНС са на пряка връзка. Не те ли направихме преди време спортен министър – такъв спомен имам…

Радостин Василев: Тъй вярно, бях министър на спорта…

Путин: Сега за вътрешното министерство малко ще почакаш, много си се разбързал. Там имаме достатъчно наши хора, ще действаме според ситуацията. Нека първо видим как да вкараме наши хора в новия кабинет, кузькину мать.

Радостин Василев се покланя: Благодаря от цялото си сърце, Владимир Владимирович! Хокея и самбото са велики спортове, Владимир Владимирович, ще ги развием и в меверето, Владимир Владимирович…

Путин: Песков, дайте някакъв медал на този наш перспективен кадър и кажи на Дуня да му направи хубав сандвич за изпът, че Белград е далеч…

Радостин Василев: София, товарищ Путин…

Путин не го чува, защото вече гледа улисано през прозореца към  двора на Кремъл, където репетират ново ансамблово съчетание момичетата от отбора по художествена гимнастика под командването на Алина Кабаева.

Завесата се спуска. Във второ действие е аудиенция на Костадин Костадинов при Владимир Путин по същите въпроси. В трето действие - с дарове и поклони влизат Атанас Зафиров, Румен Петков и Георги Първанов. Финалната сцена е вечеря в Кремъл, на която присъстват Путин като домакин и гости: Виктор Орбан, Унгария, втори стол, Румен Радев, България - трети стол и Роберт Фицо, Словакия, четвърти стол.

***

Михаил Зощенко, съветски писател. Заради острата си сатира той е преследван от комунистическата власт, в края на живота си се прехранва като обущар. Произведението, използвано в този текст е за Хитлер, който поправял сводките за загубите на германската армия.

Емил Азар

П.П. В българските реалности нещата стоят по следния начин: горният текст е сатира, може да е и от жанра фейлетон. Когато Зощенко описва как Хитлер "редактира" загубите на германската армия в СССР и сега в Русия това се приема за чиста истина. Ако обаче същото "редактиране" го прави Путин - който го е написал отива на съд и в затвора, защото уронва престижа на руската армия. В България има едни двайсетина процента  от населението, които разсъждават по путински. И когато Радостин Василев им къже, че иска среща с Путин те му вярват и искат тази среща да се случи. Когато медия напише текст а ла Зощенко за хипотетично виждане между двамата - Радостин Василев избухва, че е нужен политически затвор и смъртни присъди. В по-мек вариант трябва да ставаме обущари... Това е  древногръцката трагедия на българския народ.