На една крачка сме от диктатура на прокуратурата
„Ние в тази държава сме така устроени, че прокуратурата трябва да прави всичко. Тя трябва да отговаря дори за това, колко процента е киселото мляко”.
Премиерът Бойко Борисов очевидно е приел буквално тази фраза щом е решил да подпомогне прокурорите със специални закони. Като на барабан малката пръчка след него се обади председателят на НС Цецка Цачева. С жар и плам, присъщи на партийния натегач, тя заяви, че ще се приемат нови и нови закони и поправки, само и само да се реши проблема с КТБ. Не е лошо някой да каже на Цачева, че проблемът не е в КТБ, а в тия, които искат активите на банката. Засега е решено прокуратурата да може да разваля сделки, в това число и между частни лица и фирми. Поводът бе сделката, с която чужд фонд, оглавяван от белгиеца Луврие, придоби за 1 евро няколко големи фирми на банкера Цветан Василев. Вдигна се голям шум, който заглуши обяснението, че сделка ще има само ако фондът вкара в КТБ 900 млн евро. "Подготвили сме се, - каза г-н Борисов, - Снощи като се видяхме с прокурорите и службите, това е написано. Надявам се Горанов да е бил в парламента и да го е пуснал днес да върви по парламентарните групи". При тия действия а ла "бързи и яростни", можем да очакваме в най-скоро време нови рекорди в тази посока.
Само преди няколко месеца в ролята на опозиционер Борисов заяви: "ГЕРБ няма да участва в създаването на специален банков закон, защото има действащ закон, по който трябва да се работи, а трябва да се сменят управителят и подуправителят на БНБ, за да може квестурата да си изпълни всички законови процедури, да покани акционерите и да действа нататък. Не желая партията да бъде вкарана в задкулисни игри за специален закон". Днес няма и помен от тези мисли, а те бяха наистина правилни, защото ДПС искаше чрез спецзакон да обслужи своята свидна рожба моделът #Кой. Може и да сте забравили, но имаше период, в който Бойко беше срещу този модел и дори твърдеше, че са планирани неговото арестуване и убийство. Какво се случи за 4-5 месеца та той така промени позициите си?
По отношение на спецзаконите и правомощията на прокуратурата в света съществуват два модела. Първият е даване на неограничена власт на прокуратурата, а вторият обратно - ограничава нейните правомощия. В единия случай обикновено се узаконяват масови репресии и се прикриват лични и партийни интереси. В другия се налага контрол върху упражняването на власт и защита на закона, най-вече - защита на гражданите. Гражданите и техните свободи.
Има ярки примери за прилагането на двата модела и последствията от тях. През 1932 г. генералният секретар на ЦК на ВКП(б) Йосиф Сталин предлага специален закон, наречен "Закон о трёх колосках", известен още като "седем осми" и "указ 7-8". Сталин, преди Борисов (по биологични причини) аргументира спецзаконите и извънредните промени със загриженост за опазване на държаното и колхозното имущество. Приложението на "Седем осми" обаче се превръща в инструмент за разчистване на сметки с опоненти. Стотици хиляди са разстреляни, а други изпратени в лагерите. Периодът е известен с неограничната власт на Сталин и главния прокурор Андрей Януариевич Вишински. Те наричали извънредното законодателство и развързването на ръцете на прокуратурата и НКВД - "борба с вредителите". Моделът "диктатура на прокуратурата" довежда до тежки загуби за икономиката и в крайна сметка до разпад на самата държава. Причината е в колосалната корупция, която се развихря в редиците на магистратурата и контролните институции.
По същото време, през 1933 г., консерваторите в Холандия ("оранжевите") предлагат проектозакон, гласуван с голямо бълшинство, който ограничава действията на прокуратурата. Обвинението е предадено в подчинение на правосъдния министър, за да може изпълнителната власт да контролира действията на прокурорите и да няма злоупотреби с правомощия. Министърът докладва на правителството, което пък се отчита пред парламента.
Две години по-късно чрез референдум швейцарците налагат правилото за отчет на държавното обвинение. Отчетът е публичен и до днес. Знаят се имената на всички прокурори, които са спечелили важни дела, както и тези, които са се провалили.
Днес Холандия и Швейцария са сред най-проспериращите европейски страни, в които демокрацията и правата на гражданите са над всичко. Гражданите, а не прокуратурата, задават дневния ред на обществото и резултатите са налице.
Сталинизъм или демокрация? Това трябва да обясни простичко Борисов, когато хвали специалните закони и разширените правомощия? И ако прави всичко това в името на справедливостта, защо не посъветва доблестните обвинители и членовете на временната Парламентарна комисия за КТБ да прескочат до Белград и да разпитат банкера Цветан Василев? Що да чакат решението на сръбския съд, като могат да ускорят нещата. Ако направят това, сигурно ще се сдобият и с документи, които разкриват какво се случи с КТБ и кой стои зад това. Няма нужда държавното обвинение да определя маслеността на киселото мляко - достатъчно е да преследва истинските виновници за мафиотизирането на държавата и да ги изправи пред съда.
Има и други ползи от пътуването до съседна Сърбия. Прокурори и депутати ще видят как сърбите, без да са в ЕС, строят новата магистрала от Ниш до Калотина. Ще попътуват и по старата магистрала от титово време от Ниш до Белград, която сравнена с нашите "Хемус" и "Тракия" е в супер състояние.
Ще видят също стотици български коли, които всекидневно пътуват до Пирот и Димитровград, за да пазаруват по-евтини стоки и да хапнат скара от истинско месо.
Така че ползите са много и различни.
Но да оставим плескавиците и да се върнем към извънредното законодателство. Когато няма достатъно убедителни аргументи за неговото гласуване, остава съмнението, че се обслужват нечии интереси. Развързването ръцете на прокуратурата пък е предпоставка за опасни рецидиви, за злоупотреби с власт и най-вече за нарушаване на граждански права и правата на бизнеса. Може и да не стане точно така, но досегашните действия на някои мастити представители на обвинението повече тревожат и плашат, отколкото успокояват.
Ясно е, че в момента ЕС е зает изцяло с Русия, кризата в Украйна и заплахите от "Ислямска държава". Но е редно Брюксел да погледне за малко и в нашия двор, защото тук се случват неща, които нямат нищо общо с демокрацията. Зад лозунги за реформи се извършват репресивни действия срещу инакомислещи, фирми и опоненти. Сектор "Сигурност" е пред разпад заради некадърници и корумпета в службите МВР. Медиите са в мафиотски плен, а свободата на словото е празна приказка.
Ако в най-скоро време не се появи истинска алтернатива на политическата олигархия моделът #Кой ще надмине по "ефективност" и режима На Пол Пот и Йенг Сари в Камбоджа. Не, няма да ни режат главите на площада, но беднотията, мафията, краденето е несвободата не са по-малко страшни.
Сещам се за още един закон на Мърфи: "Усмихвайте се... Утре ще бъде по-зле". Като че ли е измислен за нас.
Борис Петков
Моля, подкрепете ни.
