Елитът да си пие уискито - тук преврат е невъзможен! Уви...

Когато вица стигна до българските генерали те се засмяха иронично. Очите им излъчваха отговора: Тук такова нещо не може да се случи. В погледите им имаше тъга.

Няма военен по света, който да не е мечтал поне веднъж за един успешен преврат. Не заради военната хунта или политическата кариера, а заради некадърните понякога управляващи, които тикат страната към пропастта.

Сетих се за тази случка с началникът на Генералния щаб на Турската армия когато чух за опита на военните да вземат властта в Анкара миналата нощ. Очакван опит. Въпреки гоненията сред генералитета, които продължават вече няколко години.

Някои български генерали, висши и по-низши чинове са обсъждали възможностите за преврат в България. Няма да го признаят, но е вярно. Дори в началото на 90-те години, когато военният министър тогава Валентин Александров (вече покойник) уволни тогавашния началник на Генщаба ген. Любен Петров, части на Първа армия и Благоевградската дивизия са били готови да блокират София. Били са, но не са получили такава заповед. Метежът се отложил.

Втори път военните надигат глава, когато Военното контраразузнаване разкрива подслушвателна техника не просто в Министерството на отбраната, но в кабинета на министъра. Часове по-късно „бръмбари” са открити и в кабинета на президента д-р Желю Желев, където е трябвало да се проведе спешно съвещание с висшите военни. Знае се микрофоните от кои доскоро братски и новобратски служби са били сложени. Но не следва остра реакция, каквато военните предлагат. Нещо повече, хора от обкръжението на президента предупреждават услужливо съответните посолства за разкритията.  Няколко генерала реагират остро. След известно време те са отстранени тихомълком или изпратени на работа извън България – в далечни посолства.

В България военните преврати все пак имат своята история. Армията е взимала властта на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. Първият преврат сваля от власт правителството на Александър Стамболийски и земеделците. Вторият – дело на кръга „Звено”, Военния съюз и армията отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

Имаме и неуспешен военен преврат от 9 август 1886 г., който опитва да детронира княз Александър Батемберг. Не успява, но Батемберг все пак абдикира. Военните са искали да извадят страната от тежката криза, в която е изпаднала.

Някои историци са склонни към военните преврати да запишат и събитията на 9 септември 1944 г. В тях наистина участват военни, а София е блокирана от Девета танкова бригада, разположена в Горна баня. По-късно обаче комунистическия режим приписва всички заслуги за смяната на властта на Отечествения фронт, партизанските отряди и Червената армия, която вече е преминала Дунав и се придвижва на българска територия.

Военните „записват” участие и в събитията около 10 ноември 1989 г. Тогава министърът на отбраната - армейски генерал Добри Джуров, който е и член на Политбюро и боен другар на Тодор Живков от бригадата „Чавдар” - застава на страната на Петър Младенов и Андрей Луканов при свалянето на Живков от власт. И ти ли, Бруте, би била подходяща фраза от устата на генералния секретар към другаря Джуров, но той така и не я произнася. Или поне няма сведение за това... След това ген. Джуров бе заснет от тв камери да пали свещ в храма „Св. Ал. Невски”, което е странно за доказан атеист като него. Така че превратите променят и хората, не само управлението...

Оттам насетне Българската държава преминава в режим на самоунищожение. Процесът засяга особено тежко армията. Девизът за оцеляване сред чиновете става: „Трай си и хвали тези, които са на власт”. По-будните офицери и тези с характер са изгонени. Други сами напускат, като виждат на каква сеч са подложени въоръжените сили. „Сеч” не е пресилена дума – слаба е. На висши длъжности бяха издигани некадърни и без авторитет във войската генерали. Послушни и малограмотни, те доведоха войската до положението на разбита команда.

Такава е в момента българската армия – съставена от отломки. И ако все пак някъде може да се видят интелигентни командири, то те са по-скоро изключение, отколкото правило. Същото важи и за немалка част от професионалните войници. Липса на средства, програми, организация, модерна наука и реформаторски дух са в основата за потресаващата мизерия в армията. Сред генералитетът цари страх, а кадруването е плод на задкулисни интриги. Тези, които окрадоха войската станаха милионери и уважавани политици. Армията обаче изпадна в кома. А с останалите изправни вертолети баровци ходят на лов и возят курви за купони в закътани резиденции.

Няма ги отдавна командирите от ранга на ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, ген. Иван Колев, ген. Пантелей Киселов, Тодор Кантарджиев, Рачо Петров, Стефан Тошев, Владимир Заимов, Дамян Велчев, Никола Жеков, Стефан Богданов, Велизар Лазаров, Петър Марков, Радко Димитриев, Владимир Стойчев.

Не ме разбирайте погрешно. Не правя реклама на превратите, но една силна армия с интелигентно и смело ръководство винаги кара управниците на държавата да се замислят преди да взимат предателски или подчинени на лични интереси решения. Коректив е, така да се каже.

За съжаление не е така. Затова като се събуди българския шеф на Генщаба (наричан днес кой знае защо Началник на отбраната), най-добре да пие една бира за избиване на махмурлука от малоумните и унищожителни реформи. След това да пита оперативния дежурен в какво настроение са министърът и премиерът. Ако никой не е питал за него, както обикновено става, да си го премести в другия крачол и да хваща пътя към някое от малкото оцелели поделения. Там може и софра да му сложат, някое агне да гътнат, засукана сервитьорка да го обслужи, а за бойната готовност и натовските другари да поговори с командирите...

Затова т.нар. политически елит може спокойно да си пие уискито и ДонПериньона. Тук военен преврат няма да има. Няма кой. Да си пуснат телевизора и да гледат новините от Турция. Там поне има военни, които са срещу ислямизацията на страната и не се страхуват да си сложат главата в торбата опитвайки да променят нещата. Нужни са топки за такова нещо. Съдейки по някои от ръководителите на армията ни през поледните години, тук трудно ще се найдят и съчми...

Огнян Стефанов,

Служил в 12-ти мотострелкови полк в Елхово,

част от т.нар. „триъгълник на смъртта”: Звездец, Грудово, Елхово.