Гладният Бойко Борисов

Трябва да се признае – находчив отговор вместо високопарните приказки, с които при подобни поводи президенти и премиери обяснават очакванията си от предстоящи разговори с американския президент.

Оказа се обаче, че този глад е здравословен, а менюто вероятно наистина е било на висота – както той обяви на излизане от вечерята; този път много рязко и категорично си пролича, че е вечерял с американски президент, а не с руски самодържец. Във всеки случай заяви ясна позиция и дори си позволи да отбележи, че България трябва да бъде активната страна по въпросите, свързани с изграждането на противоракетна отбрана – тъй като това е от неин интерес. Защото:
"В момента нито България, нито други страни имат каквато и да било защита и възможност за оперативно реагиране. Ако системата за противоракетна отбрана бъде въведена, тя ще защитава цяла Европа. Иран вече произвежда и притежава обогатен уран в достатъчно количество за създаване на ядрено оръжие и отказва да допусне проверки на своя територия. В света се налага все по-единното мнение, че всичко това в стратегически план води до създаването на ядрено оръжие. Ракетите, с които те вече разполагат могат да достигнат България. Както отбеляза президентът Обама, надпреварата във въоръжаването сега е реалност. За разлика от българските популисти, които твърдят, че системата за противоракетна отбрана е нападателна система, на практика съществува точно обратната ситуация - НАТО е длъжна да защити територията на всички членки на алианса".

Бойко Борисов трябва да бъде поздравен за това изказване: подобна категоричност при отстояването на българския национален интерес не си е позволявал нито един министър-председател от Иван Костов насам. В подобни ситуации и царят, и Станишев мрънкаха, говореха нелепости и се ослушваха – за да чуят какво ще каже Путин по въпроса, та да могат да нагодят реакциите си в зависимост от неговото мнение. Това изказване съвсем ясно показва както какви са геостратегическите приоритети на България, така и вече осъзнатата (и отдавна насъщна) решимост за еманципация от политическата орбита на Русия.

Редно е да припомним, че Путин проявява особена чувствителност именно по отношение на планирания от НАТО противоракетен щит – поради което това изказване просто не може да бъде подминато без съответната реакция от руска страна. Обичайно в подобни случаи руските посланици веднага цъфват в съответното Външно министерство в искане на обяснения – тъй като очевидно не могат и не искат да приемат, че пребивавайки в страните от бившия Източен блок, са посланици в независими страни, а не генерал-губернатори на руски губернии. Любопитно е дали и в този случай ще бъде предявено подобно искане, както и какъв отговор ще бъде даден.

Във всеки случай е сигурно едно: оттук нататък Бойко Борисов ще бъде ненавиждан поне в същата степен, в която е ненавиждан финансовият му министър. Активните мероприятия, координирани от „Дондуков” 2, ще бъдат форсирани до крайната възможна степен, ще се сипят апокалиптични прогнози и драматични заключения за провала на правителствената антикризисна политика, ще се говори за полицейска държава и за банката на Цветелина, ще кудкудякат разни Кутовци, ще врещят Янета и ще блеят Р. Овч.-овци, ще щракат Запалки по кьошетата на „Монтерей”, а президентски и партийни олигарси ще броят едни дебели пачки на когото трябва.

Въобще политическата менажерия ще зажужи с пълна сила – знайно е още от времето на Стамболов, че така става винаги, когато България тръгне да прави своя избор между Изтока и Запада. Този избор още предстои – и дано не забравим, че той е валиден не само за правителството и политиците, но и за всеки от нас – и е редно да помислим какво избираме, а и кого подкрепяме в своите предпочитания.

Накрая един съвет към премиерските имиджмейкъри, ако изобщо има такива – дръжте го гладен. Справя се много по-добре.

Едвин Сугарев
Svobodata.com