Да „изядеш” министър заради рейтинг

Самият Димитров побърза да се извини и призна, че гафът е негов. Уволнено бе пресаташето на министерството. При втори подобен случай Димитров щял да напусне кабинета.

Сценката, колкото и конфузна да изглежда на пръв поглед, всъщност съдържаше немалка доза достойнство. В най-новата ни история се броят на пръсти случаите, когато гафове на хора от властта не се замазват и прикриват. Така че прозрачността в случая е добър пример.

Всъщност какво стана? Божидар Димитров сподели в едно предаване, че България може да наложи вето върху европейското членство на Турция, ако не компенсира тракийските българи. Това провокира острата реакция на Анкара, която моментално предупреди за възможно влошаване на отношенията между двете държави. Премиерът Борисов се нервира и предупреди Димитров, че вече не е само историк, а член на кабинета.

Димитров бе притиснат моментално в медийното менгеме: ще подадете ли оставка, скарани ли сте с премиера, кое ви накара да „предадете” Борисов и т.н. Както обикновено най-сервилната част от журналистиката се оказа и най-активна. Тези хора винаги заемат „гражданска позиция”, когато някой е посочен с пръст от съответния властелин като провинило се хлапе.
Някакъв подобен революционен патос демонстрира Диана Найденова в „Станция Нова”. Тя опита да унижи Божидар Димитров с начина, по който му задаваше въпросите, с репликите, които трябваше да го покажат като „човекът гаф”. Дори епичната битка за свещения Граал – рейтинга, не оправдава преднамерената агресия. В интервюто така и не стана въпрос за тракийските бежанци, а единствено защо Димитров въобще е станал министър, договарял ли е поста с Борисов в потайна доба, защо предал БСП, спи ли спокойно с „жълт картон” под възглавницата и т.н. Ще оставя читателите сами да преценят доколко подобно поведение е безкористно в ситуация като сегашната. Има немалко кръгове, които биха искали да видят Божидар Димитров на „стълба на позора”. Като се почне от БСП, която не може да му прости, че се разведе с нея по собствено, а не по взаимно съгласие и се стигне до ДПС, което предпочита да сме застъпници на Турция за ЕС.

Найденова би могла да прочете това-онова, подготвяйки се за предаването. Като човек, дошъл в София от Хасковско, би трябвало да покаже ако не уважение, то поне любопитство към темата за тракийските българи. Щеше да научи, например, че петима експерти, назначени конкретно с тази цел в Държавна агенция “Архиви” още преди време, работят по набиране на информация за имотите на тракийските българи, останали в пределите на днешна Турция. Те проверяват турските архиви и търсят документи от времето на трите големи изселнически вълни на наши сънародници - първата гонитба след 1878 г., когато 70 хиляди българи са прокудени от родните си места, втората - след Преображенското въстание, изгонило още 30 хиляди българи и тоталното обезбългаряване на Източна Тракия и Мала Азия след 1913 г. Тези драматични събития са били съпътствани със зверства, които цивилизованият свят винаги е наричал геноцид.

В същото време властите в Кипър и Гърция никога не са се осланяли на "тихата дипломация", когато е ставало дума за приемането на Турция в Евросъюза. Преди месец и половина Никозия уведоми всички страни-членки на ЕС, че ще блокира преговорите за членството на Анкара, ако Турция не изпълни изпълни всички поети ангажименти по отношение на Кипър. Кипър е разделен от 1974 г, а през 1983 година бе създадена Севернокипърска турска република, която се признава само от Турция. От своя страна Анкара не признава правителството на Република Кипър и отказва да отвори пристанищата си за кораби, плаващи под кипърски флаг.
Кипърският въпрос е едно от основните препятствия в преговорите за влизането на Турция в ЕС. Кипър е член на ЕС от 2004 година.

Гръцкият президент Каролос Папуляс неотдавна също отправи остри критики срещу Турция. Папуляс каза, че не може да подкрепи присъединителния процес на Турция в ЕС, докато Турция действа като окупаторска сила в Кипър.
Никой в Брюксел не е размахал пръст на Никозия и Атина за позицията. Защото е национално отговорна и в интерес на обществото в двете страни.

По данни на Съюза на тракийските дружества в България живеят около 800 000 българи, самоопределящи се като тракийци. В това число сигурно влиза и рода на Диана Найденова. И ако тя се бе сетила за тези неща, сигурно би погледнала на рейтинга си и от друга гледна точка. Странното в случая бе, че проф. Божидар Димитров сам я насърчи да се държи с него както бялата акула на Спилбърг с летовниците в курорта Амити... Ако бе прекъснал интервюто, както се закани по едно време, щеше да спечели и рейтингът на Найденова, и рейтингът на предаването, и рейтингът на Димитров, ако това е най-важното нещо в живота... Вместо това той бе неубедителен и не успя да защити позицията, която заема.
Да, Димитров е сбъркал, като е навлязъл в минното поле на отношенията ни с Турция, но за това в разговора не стана дума. Не са малко зрителите, които биха искали да узнаят от какво толкова се е засегнала турската страна. Да не би случайно турски учени да са открили, че такъв проблем не съществува? Би било любопитно също така да узнаем има ли „жълти картони” в Анкара за картата от учебника по география, в която към Турция е „пришита” територията ни чак до Пловдив. През октомври, когато това се случи, не чухме за нота от наша страна, нито някой от кабинета „Борисов” се възмути.
Васалното поведение на Найденова към други гости като Татяна Дончева и Корнелия Нинова, например, подсказва, че ключът към сърцето й се крие другаде. Или бъркам? Да унижаваш един български историк и учен заради хатъра на партийни централи и свъсените вежди на Анкар е оскърбително за всички, на които достойнството не им е чуждо, колкото и забавно да е направено.

Наши политици един през друг се извиняваха в последните двайсетина години за възродителния процес, което е цивилизован жест. Ангела Меркел се извини в Гданск на света за Втората световна война, нищо че днешното германско правителство няма нищо общо с режима на Хитлер. Дори Москва изрази, макар и с голямо закъснение, съжаление за избитите поляци в Хатин. Но и до днес нито един турски политик не поиска прошка за 500-годишното османско присъствие по нашите земи. Обратно, напоследък се внушава все по-често, че всъщност трябва да бъдем признателни, че сме били под крилото на султана.

Нямаше разговор по тези въпроси. Видяхме опит за шоу с елементи на превъзходство на питащия над питания. Борбата за рейтинг измести безпардонно борбата за истината.

„Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш”, гласи турска поговорка. Affiyet olsun, пожелавам на всеки, който се храни с господарско благоволение.

Валери Кирилов