Как Мотлу омая Ройтерс за сметка на християните
И още нещо разбрах: подобни репортажи, ако не са сред причините, поне са били катализатор за войната в бивша Югославия. По-глупаво, повърхностно и семпло нещо по темата ислям не бях чел отдавна. И по-манипулативно. А Ройтерс е световен информационен лидер, все пак.
Ето няколко откъса, които ни препращат директно към клишетата от времето на „студената война”: „Делото срещу имамите от Пазарджишко, в комбинация с атентата срещу израелски туристи това лято изважда наяве разделенията в българското общество”. Това пишат Сам Кейдж и Цветелина Цолова. По-смехотворен израз не може да се сътвори. Делото в Пазарджик, съчетано с терористичния акт в Бургас – и ето ти разделения в българското общество. И как точно става това, че не се сещам? Да сте чули някой да обвинява българските мюсюлмани за атентата? Не сте? Двамата хроникьори обаче явно са се добрали до нещо, което е убягнало на няколко милиона българи.
Кейдж и Цолова не крият своите симпатии към имама Саид Мотлу, който ги посрещнал „облечен в анцуг с българския трикольор, а на стената в офиса имало закачен календар с джамия от Мека”. Имало и много ислямски книги. Колко трогателно. Ще припомня, че Мотлу е изправен пред съда по обвинения в ръководене на нерегистрирано крило на „Ал Уакф-Ал Ислами”, фондация, финансирана главно от твърдолинейни салафистки мюсюлмани от Саудитска Арабия, които проповядват ултраконсервативната версия на религията. Това любознателните репортери признават едва ли не под сурдинка и веднага допълват, че Мотлу отричал обвиненията и е напълно невинен. Че как иначе. Да се чудиш наистина ли двамата журналисти са толкова наивни, или са очаквали домакинът им да ги посрещне с автомат „Калашников” в ръка, запасан с пояс от тротилови шашки... Слава богу, не се е случило нищо подобно. Вместо това Мотлу им "отворил" очите за ситуацията: „Има напрежение сред хората тук. Те са дълбоко шокирани от делото”.
Ето къде е заровено кучето. Има напрежение, но то, разбира се, не идва от Мотлу, в никакъв случай. И откъде се взема това напрежение тогава? – чудят се двамата журналисти, след което сами си отговарят, отговарят и на всички българи, които се питат същото: „С приближаването на изборите идното лято и несигурния втори мандат на ГЕРБ мнозина в ислямската общност в България подозират, че обвиненията срещу имама от Сърница Мотлу и другите са скалъпени и целят да увеличат подкрепата за правителството”. Разговаряли с Мотлу, но пишат „мнозина в ислямската общност”. Разбрахте ли сега колко сме прости, та не сме загрели досега. Трябваше да отидат Кейдж и Цолова в Сърница, за да ни светнат как точно е нагласена работата. Ако Кейдж, но не Никълъс, и Цолова, но не Ани бяха използвали главите си освен за слушалките на диктофона и за нещо друго, щяха да се сетят, че никоя управляваща партия няма да тръгне 6-7 месеца преди парламентарни избори да настройва 577 139 мюсюлмани, представляващи близо 8 на сто от населението (а не 15 на сто, както пишат Кейдж и Цолова) срещу себе си със съдебен процес. При това скалъпен, както намекват авторите на писанието. А щом политическата логика изключва подобно начинание, очевидно има нещо друго. Какво – ще каже съдът. Коментари, намеци и подсказки, че има нещо гнило в това дело е намеса в работата на независимата правораздавателна система.
Кейдж и Цолова очевидно пренебрегват и друг въпрос. Как така в страна-член на ЕС, подписала всички документи, харти и споразумения за спазване и защита правата на човека, съседна на бивша Югославия, където десет години се чуваше грохотът на войната, а бежанци търсеха закрила у нас, ще тръгне да разваля етническото си спокойствие по такъв балъшки начин. Трябва наистина да не си в час или абсолютно преднамерен, за да допуснеш подобно нещо. При това, аргументирайки се с думите на един от основните обвиняеми. Мотлу може да е начетен човек, но едва ли и той самият се смята за последна инстанция – тази, която прави изводите и заключенията за една цяла държава с над 1300-годишна история.
Дуетът от Ройтерс, който очевидно е имал задача да опише етническите проблеми в България, би могъл да се справи по-добре, ако беше отделил пет минути за разговор с Алекс Алексиев, например. Алексиев е американски гражданин от половин век, не е от ГЕРБ и е научен сътрудник в института „Хъдсън”. Като експерт по въпросите на сигурността и радикалния ислям, услугите му са ползвали Пентагона и ЦРУ, което и за канадска агенция като Ройтерс би трябвало да е някакъв атестат. Тогава биха могли да сравнят мнението му с това на любимия им Мотлу. Можеше да звъннат и на друг спец по исляма - Киряк Цонев. Той също щеше да им е полезен с доста неща.
Кейдж и Цолова обаче не са направили нищо такова, което навежда на мисълта, че или не са имали време и координатите на въпросните експерти или са бързали репортажът да излезе точно на 27 ноември. Ден преди заседанието на съда в Пазарджик. Което някой предубеден човек би могъл да възприеме като натиск върху магистратите. Нещо като знак, че светът възприема българските мюсюлмани като жертва. Дано се заблуждавам и съвпадението с датите да е чиста случайност. А дано, ама надали, както казала онази циганка по повод девствеността й в първата брачна нощ...
Така изглежда в общи линии репортажът от Сърница: съчувствие към обвиняемите и упрек към държавата и нетолерантните православни християни, които коварно изолирали своите съотечественици.
Интересно, какво биха написали Кейдж и Цолова, ако началниците им ги бяха командировали в афганистанското село Шap Keл. Там преди дни в престрелка загинаха четирима души, от които две деца. Разговаряйки с местния мюфтия, журналистите със сигурност щяха да чуят ужасяващи неща за британските и американските рейнджъри, които стрелят по деца и жени, търгуват с хероин, напиват се и унижават целия афганистански народ. В офиса или дома на ходжата Кейдж и Цолова щяха да видят календар с джамия в Мека, а по селските улици кротки жени, забулени с фереджета. В далечината щяха да съзрат и планинските върхове, побелели от сняг. Също като в Сърница....
Междувременно, докато Кейдж и Цолова съзерцавали Мотлу и родопския пейзаж, британски медии съобщиха, че „радикални ислямски елементи и техни спонсори от Саудитска Арабия и други страни в Персийския залив, се заселват в балкански държави”. Изброяват се Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора, Албания, Сърбия и... България. Източник на информацията е Институтът за международна политика Gateston. Според него агитатори на радикален ислям считат, че на Балканите трябва да се случи религиозно пробуждане под формата на ваххабизъм, деобандизъм и други екстремистки направления на исляма. Да не би случайно Gateston да играе контра на репортерите от Ройтерс?
Как, според тандема Кейдж & Цолова, би трябвало да приеме подобна информация православната общност на Балканите? С аплодисменти? С хляб и сол?
Българите са толерантни и търпеливи. Вярно, че терминът "етническият мир" у нас се е превърнал в клише, но е факт. Толерантни сме дори повече от останалите европейски народи, защото съдбата ни е събрала на едно място православни, мюсюлмани, юдеи и пр. от векове. Много провокации са експериментирани тук. Преживели сме всякакви интриги, но дори възродителният процес не ни изправи едни срещу други. Защото не бе народно дело, а приумица на върхушката на една партия, с която днес ДПС се родее. Не гъкнахме като общество дори когато Доган изрече злокобната фраза, че Балканската война не била нищо друго освен етническо прочистване. Но тогава от Ройтерс не изпратиха репортери в Кърджали за един репортаж от мястото на националното предателство. Или когато мюсюлмани обиждат хора от друго вероизповедание, това се счита за човешко право?
Свобода на словото, религиозна свобода. Тази част от Конституцията спазват 99 на сто от живеещите в България. Има, разбира се, и такива, които смятат, че напоследък православните у нас са по-онеправдани от мюсюлманите. Изтъкват и аргументи. Понякога компромисите, които се правят от държавата, наистина създават такова впечатление. Което пък формира у някои религиозни радикални кръгове чувството за безнаказаност. Номерът често минава, но не винаги. Една държава е истинска демократична само ако в нея е установено върховенство на закона.
Междувременно, докато пишех този текст, бе разпространена новината, че по време на заседанието на Пазарджишкия съд по делото за радикален ислям един от защитените свидетели под номер 005 е разказал как в пазарджишка джамия се е призовавало християните да бъдат избивани, направо да им се режат главите. Което не е много хуманно, откъдето и да го погледнеш.
Ройтерс наистина е институция в информационния бизнес. Материалите с нейната марка се приемат за чиста монета. Случаят с репортажа от Сърница обаче показва, че наистина всяко правило има изключения. Много българи ще се почувстват оскърбени от твърденията във въпросното писание. Много политици и хора от важни институции също ще го прочетат. Но за съжаление няма да реагират. Ще подминат с мълчание, както подминаха и скандала около героя ген. Васил Делов.
P.S. През юли 2012 г. парламентът в Пакистан, втората по население мюсюлманска държава в света, прие решение случаите на принудително приемане на исляма да се дават на съд. Хората, станали обект на подобно деяние, ще се приемат за жертви. Самият акт на склоняване ще се третира като престъпление. По този повод министърът на националното съгласие Акрам Масих Гил заявил: „Проблемът с принудителното склоняване към исляма се е превърнал в истинска чума”.
Изводите всеки може да си направи сам.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
