Късите крачета на лъжата: Волгин твърди, че Крим е руски. Историци и медии на Москва го шамаросаха: Крим е български!

Защо точно период от три столетия е аргумент за притежание на нещо, не е ясно. Важното е какво твърди Путин.

По същият малоумен начин военната доктрина на Путин изтъква, че Киевска Рус била не начало на Украйна, а на Русия. С това „доказателство „щото така“ руската армия нахлу на украинска територия, а Путин заяви на света, че никой не трябва да му се бърка да „възстанови“ историята. Ние сме основали Киевска Рус, казва Путин, тя си е наша и ще си я вземем - с убийства, разрушения, изнасилвания, пожари и кражби.

Всичко това се срива от публикации в … руски медии. Преди дни се появиха текстове, че всъщност на мястото на Киевска Рус е била държавата Велика България на хан Кубрат. (Ние това го знаем отдавна и историческата наука го е доказвала многократно, време е да го проумеят и в Москва.) Излиза, че по логиката на Кремъл,  българите имаме всички основания да си искаме полуостров Крим. 

Специализираната и популярна руска медия russian7.ru („Русская семерка“) неотдавна публикува нови исторически факти, които разбиват военната доктрина на Москва. Същите данни представя и една от най-посещаваните руски платформи rambler.ru.

Ето какво пишат тези медии.

„В средата на VII в. между Кубан и Днепър процъфтява държавата Велика България.

За родина на българите (в античната историография наричани още прабългари или булгари) се смята Централна Азия, или по-точно планинският район на Памир и Хиндукуш. В индийските източници това място се нарича Балхара, в гръцките - Бактрия. За първи път в летописите се споменава за българите през IV век. Арменският историк от V век Мовсес Хоренаци описва преселването на българите в Закавказието: „В дните на Аршак I (арменски цар) във веригата на големите Кавказки планини, в страната на българите, възникна голямо вълнение; много от тях, след като се отделиха, дойдоха в нашата страна.” През този период в прикаспийските степи, заедно с други номади, българите се оказват въвлечени в мащабния процес на Великото преселение на народите. Това дава основание на историците да предполагат, че българите са част от огромен племенен съюз, който съвременниците наричат ​​хуни. След падането на Тюркския каганат в началото на VII век върху неговите руини започва формирането на нови държави. Най-големият от тях бил Хазарският каганат. Успоредно с това се извършва разграничаване на българските племена от Приазовието и Черноморието, които са били част от два племенни съюза - кутригури и утигури. Първият свързва съдбата си с аварите и отива на запад, а вторият пада под властта на тюркутите. През VII в. на историческата сцена се появява още едно племе - гунугундурите, които византийските автори, в частност Константин Порфирогенет, наричат ​​българи. Според изследователите това племе преди това е било известно под името оногур и е живяло на изток от Азовско море, между Дон и Кубан. Съветският историк и археолог Михаил Артамонов пише, че приазовските българи по това време са били под властта на тюркутите, а те са били предвождани от хан Туркут. Въпреки това, междуособната война силно разклатила силата на Тюркския каганат и дала възможност на някои племена да се освободят от властта му. Към 635 г. хан Кубрат изгонва тюркутите (по друга версия аварите) от Северното Черноморие и успява да обедини под властта си приазовските и черноморските българи. В държава.

Величие

Историците разполагат с ограничена информация за Кубрат, създателят на държавното обединение Велика България. Египетският епископ Йоан Никийски в своята хроника посочва, че Кубрат е възпитан и обучен във Византия. Тясно свързан с Константинопол, като български владетел той провежда провизантийска политика. Средновековният писател Никифор Григора отбелязва, че Кубрат и византийският император Ираклий I поддържат мир помежду си до смъртта на последния. Що се отнася до самата държава Велика България, за нея се говори рядко, но фактите са неумолими. В хрониката на Григора се споменава византийският монах Теофан Изповедник: „От другата страна, на северните брегове на Евксинския понт, зад езерото, наречено Меотийско, откъм океана, през сарматската земя тече най-голямата река Ател (Волга); река Танаис (Дон) се приближава към тази река, идваща от Иберийската порта в планините на Кавказ (Дарял); от сливането на Танаис и Ател, които се разминават в различни посоки над езерото Меотия, река Куфис (Кубан) излиза и се влива в Понтийско море близо до Мъртвата порта, срещу челото на нос Рам. От казаното езеро морето като река се свързва с Евксинския понт при Кимерийския боспор, където се ловят мурзулии и други риби. На източните брегове на езерото Меотия отвъд Фанагория, освен евреите, живеят много народи. Отвъд това езеро, над Куфис, в което се лови българската риба койст, е древна Велика България и живеят родствените на българите котраги.”

Историците откриват някои географски грешки в този пасаж. По-специално, Теофан тук обърква реките Дон и Кубан. Именно Кубан, а не Дон, произхожда от Кавказките планини. По един или друг начин може да се предположи, че Велика България е обхващала обширни територии, простиращи се от подножието на Кавказ до Средния Днепър. С други думи, тази държава е била разположена на териториите на съвременна Русия и Украйна. Към средата на VII в. българската държава начело с хан Кубрат се превръща в мощна сила. Неслучайно византийските съставители на исторически хроники са я наричали „Древна Велика България”. Хрониката отбелязва, че в знак на почит римският император Ираклий I удостоява Кубрат с титлата „патриций” и го награждава с богати дарове. Фанагория, спомената от Теофан, разположена на брега на Керченския проток, е била столица на Древна България (днес е развалини край село Сная в Краснодарския край). Бивша гръцка колония, почти напълно разрушена от хуните, Фанагория е възстановена от българите и превърната в център на занаяти и търговия. Край столицата бързо израстват други заселени селища, чиито жители се занимават със занаяти, най-вече грънчарство и земеделие. Въпреки това по-голямата част от населението продължава да води предимно полуномадски начин на живот, прехранвайки се от скотовъдство. Професорът по история от Япония Шигеоши Мацумае пише, че „българската култура от Средновековието е сред седемте цивилизации в човешката история, които са изиграли важна посредническа роля поради мисията си за връзка между Изтока и Запада“.

Разселване

След смъртта на Кубрат, предполагаемо през 50-те – началото на 60-те години на VII век, Велика България не просъществува още  дълго. Според легендата петимата сина на хана - Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек - си поделили земите на държавата помежду си. Въпреки това малките владения, лишени от единство, не успяват дълго да се справят с нарастващата мощ на Хазарския каганат. По време на сблъсъците с хазарите през 660-те години най-големият син Батбай (Безмер) с ордата си, която е известна като "черните българи", се присъединява към хазарите. „Черните българи“ се споменават в споразумението между княз Игор и Византия, според което Игор се задължава да защитава византийските владения в Крим от нападенията на тези племена. Въпреки това „черните българи” бързо окупират Кримския полуостров, степите и Поднеспровието. През 1912 г. близо до село Перещепино в околностите на украинския град Полтава е открито съкровище от златни и сребърни съдове, скъпоценни оръжия и бижута. „Съкровищата на Кубрат хан” - така археолозите наричат това съкровище, свързвайки го с името на основателя на Велика България. И не случайно. Тук е открит гробът на богат владетел, най-вероятно на самия Кубрат. Важно е да се отбележи, че разпространението на влиянието както на Велика България, така и на Хазарския каганат в района на Днепър дава основание на историците да предполагат, че Киев, няколко века преди да стане столица на Древна Рус, е бил предимно българска територия и държава.

Друго значимо преселение на българите е свързано с името на втория син на Кубрат – Котраг. Той пресича Дон и се придвижва на север, като основава нови градове на Кама и Волга. Така възниква Волжка България, чието население става предците на съвременните чуваши и татари. Останалите трима синове на основателя на Велика България се насочват на запад. Аспарух отива отвъд Дунава, създавайки там българското царство. Именно дунавските българи, сливайки се със славяните и останките от тракийските племена, полагат основите на съвременния български етнос. Кубер, според легендата, отишъл с ордата си в Панония и се присъединил към аварите. Там прави неуспешен опит да стане аварски каган, след което опитва да превземе град Солун. В крайна сметка неговото племе се обединява със славянските племена от Македония. Най-малкият син на Кубрат Алцек достига до Италия, където получава обширни земи от лангобардския крал Гримоалд. Бенедиктинският монах Павел Дякон от VIII век пише за българите на Алцек: „И те живеят в тези места, за които говорихме, до наши дни и въпреки че говорят и латински, те все още не са изоставили напълно използването на своя език."

Български историци отдавна са доказали въпросните исторически събития, но в Русия тези факти упорито се премълчават. Или умишлено се прикриват, защото Велика България разбива митовете на руската официална  пропаганда, как Русия е едва ли не е една от най-древните държави. Абсолютна лъжа и е добре, че руски издания развенчават лъжите.

Имало е Московия, доста след Киевска Рус, а името Русия е  измислено от английски търговец през XVIII век.

Същото се отнася и по отношение на приемането на християнството от руските племена повече от 100 години след като това вече е станало в България.

Ние тези неща ги знаем, но е време да реагираме остро на присвояването, преиначаването и манипулирането на историческите факти от чужда държава, пък била тя и Русия.

Превод: Фрог нюз