В коя точно еврозона искаме да сме? Как Пепи Еврото сплоти т.нар. „елит“?

Според мен отдавна има връзка между двете теми, но не е прието да се говори за нея.

Следователят Петьо Петров не е "научният ръководител" на екипа, измислил как съдебната система да се впише в общата картина на корупцията. Той е от талантливите лаборанти, но не единствен. Най-добрите успяват да запазят анонимност и работят усърдно и в този момент. Петров, известен като Пепи Еврото, позволи да бъде осветен. И застраши не само правосъдната система, но целият т.н. политически "елит“ на България.

Заплахата

С добилото публичност разследване на АКФ „Осемте джуджета“ стана ясно как се присвоява бизнес, който се е харесал на някого. Дотогава бившият шеф на Столичното следствие беше известен в определени среди, но не масово. Новата ситуация обаче даде материал на мнозина да сглобят как действа схемата. Тук е справедливо да се спомене, че журналисти и медии от доста години описват неприличните връзки на властта с правосъдната система, но участниците  си имаха преторианска гвардия в МВР, тайните служби и прокуратурата, които ги предпазваха от неприятности със закона.

Когато обаче Еврото и неговата мафиотска „еврозона“ лъснаха, трябваше да се предприемат спешни мерки. Както и стана. Първо бившият следовател изчезна – вероятно предупреден да изчезне, след което започна неговото издирване. Стигна се до версията, че Еврото е умрял от инфаркт или ликвидиран някъде по света. Тя бе перфектен вариант да забравим за него. Но се появиха „гадните“ Елфи, които му влязоха в следите. Както и да е – тепърва ще се нищи този сюжет.

Схемата

Винаги е било супер важно да знаем как действа „еврозоната“ на Петьо Петров - Еврото.

Първата стъпка е локализиране на жертвата/плячката, както искате я назовете. Тя обикновено има печеливш бизнес. Или е политически опонент. Третият вид, но не трети по значение, са журналисти или медии, които критикуват властващите в дадения момент.

Човек от екипа на Еврото или друг, но доверен на системата, изпраща сигнал в прокуратурата срещу посочения субект. В сигнала се описват нарушения – почти винаги измислени.

И машината се задейства. Започва разследване, включват се разследващи полицаи, следователи, прокурори. Последните имат задача да повдигат обвинение. Може да те арестуват и след това започва търсенето на доказателства. Важното е „мишената“ да бъде под натиск и дори размазана, ако ползваме  речника на един бивш премиер.

В този момент посредници се свързват с близки на „закъсалия“ и предлагат помощ. Тази помощ е много скъпа. Хората в беда обаче нерядко се съгласяват, защото са стресирани, а и им се обяснява, че положението е трагично и ще става по-зле.

Докато се усетят жертвите губят половината или дори всичко, което имат. В този момент разбират, че няма дори на кого да се оплачат, тъй като досега по веригата са действали все представители на правоохранителните органи.

Аз и семейството ми минахме през този ад, който продължи повече от седем години. Ето как стана. По сигнал от тогавашната жена на Петьо Петров – Любена, следствието започна да ме разследва за нарушения на договор за реклама. Разбира се всичко беше изрядно и следователите знаеха това, но такава задача им бе възложена. Петима отказали, но шестият се съгласил, защото го притиснали, както сам призна. Повдигнаха ми обвинение и делото влезе в съда. Като обвинители там се появиха прокурорите Емил Петров – брат на Пепи Еврото и Димитър Франтишек, един от главните герои в разследването „Осемте джуджета“. Каква случайност само... Съдът обаче не прие скалъпените доказателства и върна делото. И така няколко пъти.

През това време в определени медии бях нападнат по всички „правила“ на обругаването. След някои от съдебните заседания, с адвоката ми бяхме замеряни с яйца – на двайсетина метра от Съдебната палата. Нито полицията, нито прокуратурата приеха насериозно случилото се, освен че бяхме разпитвани все едно ние сме извършили нещо лошо…

Получих, разбира се, предложение за "съдействие" от политик на най-високо ниво, но не приех. Имах известни съмнения. По-късно те се потвърдиха, което не ме изненада - бил е един от поръчителите...

След дълги перипетии, разпити и промени в обвинението, след поредното връщане от съда, прокуратурата се отказа повече да пише обвинителни актове. Тя просто призна, че няма какво повече да измисли и тормозът приключи. Над седем години от живота ми.

Това не беше единственото дело, имаше още няколко, плюс запориране на имуществото и сметките от КПКОНПИ и прочие екстри на политико-правовия произвол. Всички инстанции - ВКС и ВАС - отхвърлиха обвиненията.

Схемата не е сложна, но работи безотказно и брутално. Десетки, ако не и стотици съдби са разбити, заграбени са бизнеси, а униженията, нервите и времето, прекарано в разпити и като обвиняем в съда не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин. Някои хора се пречупват, дори умират. Страдат също близките, колегите, партньори странят от тях, за да не попаднат в месомелачката.

Не е важен моят случай, но той илюстрира сблъсъка с "еврозоната", обслужвана от Еврото. Има колеги журналисти, които също изпитаха на гърба си въпросната схема.

Който го е преживял знае, за какво говоря. Който не е – няма да разбере.

Дебело трябва да подчертая, че повечето лица, с достъп до схемите на Петров - Еврото, са известни хора с високо обществено положение. Немалка част от тях в момента продължават да се подвизават по високите етажи на властта, в парламента и структури от националната сигурност. Сега, в този момент! Някои от тях са в топли отношения с организираната престъпност. Зависимостите между тях са по-силни от всякога, защото се чувстват заплашени, ако все пак се стигне до разкриване на мафиотската „еврозона“. Затова се обединяват по всякакъв начин и навсякъде по терените на властта.Тяхната "бронежилетка" срещу закона се нарича НЕДОСЕГАЕМОСТ. Случаят с пачките евро в онова чекмедже е пример за това.

Невесели изводи

Корупционализацията се оказа  по-страшна от колективизацията и национализацията. Дори сбърканата приватизация нанесе по-малко щети.

Корупцията убива е израз клише, но толкова е верен, че не е нужно да се търси синоним.

Здравословно за страната и всички граждани е еврозоната  на Пепи Еврото и кукловодите да бъде разследвана, закрита и наказана по закона. Знаем обаче, че това няма да се случи. Защото властват тези, които са я измислили и натрапили  на обществото. Не са никак малко българите, които приемат това за нормалност. Създавайки си личен комфорт или поне сносен живот, те се стремят да са далече от въпросните смъртоносни схеми. И вярват, че ще се опазят. Докато не попаднат в полезрението на неподходящи хора.

Има надежда и тя е страната ни да влезе в истинската еврозона, където еврото е парична единица, а не прякор, олицетворяващ прогнила система с корумпиран елит.

Мисля, че шансът да се окажем на вярната страна, цивилизованата е 2 към 10 и това е доста оптимистично.

Огнян Стефанов