Коритаров пред Фрог: Има по-взривоопасни конфликти от този между Русия и САЩ

Те бяха повод за света да си даде сметка, че въпреки много добре развитата система за дипломация и осъвременени международни отношения, взаимната подозрителност и стремежа да се узнават колкото се може повече тайни, както и да се oказва колкото се може по-сериозно влияние върху процесите на политически опоненти на ниво държави, не е останал назад.

Стремежът да се въздейства върху политически процеси в страната, не е отживял своето време, а напротив, получил е ново развитие и качество. От тази гледна точка, това което бе причина за действията на САЩ при прогонването на 35 руски дипломати, е още едно доказателство за тази неумолима битка за влияние върху развитието и процесите в другата страна-съответно опитите на Русия да влияе върху САЩ, както без никакво съмнение САЩ правят също своите опити. Аз съм убеден, че администрацията на Барак Обама има много сериозни основания да твърди, че има руска намеса при президентските избори във Вашингтон, която едва ли се изчерпва само с хакерски атаки. Не случайно споменах за групата руски нелегали, които бяха експулсирани. Човек, който се занимава, макар и любителски, с подобна проблематика, би трябвало да е абсолютно сигурен, че има не малко фактори за влияние от всякакъв характер, които продължават своята дейност на територията на съответните страни, необезпокоявано, тъй като е изключително трудно да бъдат официално идентифицирани и да бъдат предприети мерки срещу тях. Колкото до това какво на практика означава тази нова кулминация в кризисните отношения между Вашингтон и Москва, аз по-скоро смятам, че в случая става дума за финализиране на политическите отношения между конкретна президентска администрация в САЩ, излъчена от демократическата партия, т. е. администрацията на приключващият своя втори мандат Барак Обама и управлението на Владимир Путин, което както и цяла Русия очаква с нетърпение да види какви политически знаци конкретно ще излъчи встъпващият на 20 януари в длъжност нов американски президент Доналд Тръмп.

Днес имах повод да разсъждавам върху това, дали Русия ще предприеме ответни действия срещу американския акт на прогонване на 35 дипломати и дори казах, че при едно допускане на особено висока летва на политическа интелигентност на Москва, не бих изключил Кремъл да не реагира реципрочно на американските действия, а да изчака момента на встъпване в длъжност на Тръмп. Това, обаче не се случва, което означава, че тази политическа и дипломатическа битка очевидно се води ден за ден, реакция за реакция. А колкото до това каква стратегия на отношенията предстои да наблюдаваме, очевидно ще трябва да се стъпи на чисто в този смисъл за разбирането „на чисто”, че Тръмп ще трябва да унаследи една много ниска точка на отношения между Вашингтон и Москва. И от тази гледна точка да започне да гради своята политика.

Във всички случаи, колкото е по-ниска точката на отношения и колкото по-близо са те до зоната на замръзване по между им-Москва и Вашингтон, толкова по-отчетливо политиката на Тръмп ще изглежда като проруска и пропутинска, ако той наистина би искал да подобрява отношения с Русия по начина, по който му бе вменено като политическо очакване. Може би от някаква гледна точка, това е и обмисленото поведение на демократите на Обама, които създавайки впечатления за влошаващи се отношения с Русия, също налагат и един много особен контраст между себе си и бъдещата политика на Тръмп, която на фона на сегашното американско поведение, ще изглежда по-скоро колаборационистка с Москва, отколкото кооперативна. Макар, че не бива да прибързваме, защото може да се окаже, че евентуално влошаване и подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон, няма да играе чак толкова ключова роля за световния мир и сигурност.

Причина за това мое опасение е обстоятелството, че отдавна в условията на утвърждаваната от Москва представа за многополюсен свят, конфликтите в света са доста многообразни и многополюсни. Като отношенията между Москва и Вашингтон са само едно от конфликтните направления. В същото време това, което се случва в Близкия Изток и заявката на Доналд Тръмп за престоящо много сериозно променено отношение както по направление Вашингтон- Техеран, където очевидно ще се стреми да дискредитира споразумението с Иран за ядрената му програма и да върне нещата в изходно положение, когато Иран беше обект на санкции, а така също и оценката и реакцията на Тръмп по въпроса за последната резолюция в ООН, която с мълчаливото съгласие на Вашингтон да наложи вето, позволи на Съвета за сигурност да приеме безпрецедентна по своята критичност антиизраелска резолюция, осъждаща политиката на Израел по въпроса за заселването в окупираните територии.

От тази гледна точка можем да развием хипотеза, че дори междудържавните отношения между Москва и Вашингтон да тръгнат в някаква скала на нормализиране, то това не означава, че светът ще върви към глобално успокоение. Защото много други направления, например Вашингтон-Пекин, Вашингтон-Техеран, САЩ-Близкия Изток, може да донесат много по-сериозни конфликти, отколкото биха се съдържали в допускането на изострени отношения между Вашингтон и Москва. Защото колкото и да се изострят тези отношения, Русия и САЩ продължават да бъдат в рамките на двустранните си отношения заложници на философията на „Студената война” и на тази въздържаща енергия от годините на „Студената война”, която предотвратяваше остри конфликти между Вашингтон и Москва, точно от опасението за ядреното оръжие и огромните рискове за човечеството, което то носи.

Така че, ако има кризи и рискове за световния мир, то те няма да дойдат толкова от това, което мерят като мускули отиващият си Барак Обама и Кремъл и идващият Доналд Тръмп, а от различни гледни точки и подходи по взривоопасни конфликти, които в един момент могат да се окажат безконтролни.

Георги Коритаров за Фрог нюз

P. S. Току-що Фрог нюз публикува информация, че Путин е взел решение да не гони от страната американски дипломати, като отговор на новите санкции на Вашингтон срещу Москва. Тази информация съществено се разминава със съобщенията, които по-рано се позоваваха на външния министър на Русия Сергей Лавров. Ако приемем, че Путин не поглежда през 15 минути към "Гласът на жабата" във Фрог нюз, това означава, че предположението ми за високата летва на политическа интелигентност ще се окаже вярна.  Понякога, дори и агресорите, се държат умно.