Краят на елита
Защо се стигна дотук? То е очевидно: хората не искат да живеят повече така. Не съществува нито един аргумент срещу това. С едно уточнение – никой не вярва, че сегашният политически елит може да промени нещата към добро. Нещо повече, българите мразят, ненавиждат своя политически елит. Ако има поне един човек в тази държава, който се съмнява или отрича това – вероятно е тежко болен. Тази омраза е факт и лицемерното отношение към политиците по места е отговор на тяхното лицемерничене през годините.
Политическата класа тези дни се събуди с горчивото усещане, че денят й няма да е така слънчев, както сочи метеорологичната прогноза. Не знам дали вече е разбрала, че така слънчево, както бе през последните 23 години – никога няма да бъде.
Управляващите се втурнаха да решават проблеми и искания, които трябваше да са решили преди време.
Опозицията, както обикновено, се опита да използва протестите за лични изгоди. Протестиращите обаче не й се вързаха. Опозиционните лидери разбраха, че ако излязат на улицата, ще бъдат наритани и освиркани. Затова предприеха друга тактика – налазиха медиите, откъдето почнаха да мятат стрелички, лъжи и манипулативни тези.
Всъщност бе направен опит да се прикрият действията на задкулисието и най-вече да се прикрие най-важната реплика на протестите: долу политическият елит.
Сто хиляди го заявиха, но го мислят още 7,5 млн българи. Между народ и политически елит вече 23 години има само едно чувство – омраза. И тя е взаимна. Елитът презира суверена, а народът ненавижда своите „слуги” в политиката и властта заради лъжите и нахалството, заради арогантността и бруталността, заради кражбите и прегръдките с мафията. Скъса се бента на лицемерието.
Някой ще ме реплекира, че в този елит има и свестни хора. Така е. Не всички са маскари, но какво направиха шепата свестни? Къде е техният глас? Май се примириха и свикнаха с преивилегиите и с това, че от тях нищо не зависи.
Истината е съвсем проста: този елит е компрометиран!
От всички задължения и отговорности, които има всеки елит, българския се придължа само към дефиницията на Гаетано Моска, че обществото се дели на две класи: първата – на тези, които управляват и втората – на тези, които са управлявани. Това е любимата схема на българския политик, изтрил калта от цървулите си, купил си скъп часовник и влязъл в клуба на елита. Става дума горе-долу за около 1000 души, които въртят заедно далавери чрез подставени лица, събират се на приеми в резиденция Бояна, получават орден „Стара планина”, ловуват с властта, почиват в Евксиноград, ползват НСО като рум сървиз и се фукат с пурите и курвите си. Същите гащници, стъпили веднъж на жълтите павета, се чувстват задължени да ръсят морал в мига, в който се мерне наблизо микрофон или камера.
Този елит в момента се снишава и се опитва да подхлъзне кипналите страсти на улицата. Приласкава активистите, съгласява се с тях, хитро ги поучава, насочва и манипулира. Това българският елит го умее – да бъде притворен и коварен.
След десет дни протести вече е се забелязват първите резултати от подмолните действия на елита.
Бяха инфилтрирани спецгрупи в редиците на протестиращите. Те провокират полицията, търсят сблъсъци, пускат кръв. Постигнаха и желания ефект – хората се настроиха срещу правителството и се поувлякоха по идеята за анархия. Но те не са виновни, защото нямат опит в подобни битки.
Кукловодите от средите или сянката задействаха коварните си механизми. Действията започнаха доста по-рано. Първо се случи атентатът с газов пищов срещу лидерът на ДПС Ахмед Доган. Последва стрелбата с автомат срещу Златомир Иванов – Баретата на стъпалата на Съдебната палата в София. След това на улицата бяха изпратени ултрасите.
У нас елитът е сбор от политици, звезди на шоу бизнеса, т.н. интелектуалци, едри бизнесмени с неясен произход на богатството, спортни знаменитести, чалга звезди, олигарси, телевизионни водещи, банкери, собственици на модни агенции, медийни магнати, светски лъвове, манекенки, актьори от тв сериали, избрани магистрати и избрани социолози. В този миш-маш са хора като Слави Трифонов и Георги Първанов, Сергей Станишев и Черната Златка, Ицо „стоте манекенки” и Мара Отварачката, Светлин Русев и Нешка Робева, Георги Гергов и Румен Петков, Емилия Масларова и Веско Ешкенази... За заблуда в този елитарен клуб са допускани периодично лекари, художници, музиканти. Ешкенази до Масларова... Извинявам се на големия цигулар. Допускат ги, но ги гледат отвисоко, покровителствено. Те са им нужни за алиби и за фотосесии преди избори.
Днес улицата загърби деликатното говорене и нападна сегашните управляващи, че не са защитили хората от монополите. Прибави и други грехове на правителството. Но същата тази улица заяви ясно, че ГЕРБ са само наследници на злини и измами, трупани години наред от всички управлявали досега. Така бе пресечен още в зародиш опитът на опозицията да припознае бунтарите за свои рожби.
Политиката е твърде сериозно дело, че да го доверяваме на политиците, казва Шарл де Гол. И продължава: Политикът до такава степен не вярва на думите си, че се удивлява когато другите го разбират буквално.
Без да сме изучавали френския политик, ние разбрахме и се убедихме, че елитът, това е клуб на политически и икономчески интереси. Не на националните е народните.
Кой каквото ще да казва за Борисов, но той не е страхливец. Пръв и единствен засега от 23 години насам той и кабинетът му посегнаха посегнаха на мафията и кукловодите й – политико-ченгесарски кръгове. За първи път някой произнесе на глас съмнението, че правораздавателната система е пробита и корумпирана. В ъгъла бяха притиснати и олигарси, които повече от две десетилетия бяха считани за недосегаеми. Разбити бяха центрове за ДДС измами – също непритеснявани по време на предишни управления.
Елитът няма как да му прости това. Затова бяха организирани ковмпроматни кампании срещу него, бе наричан човек от улицата, човек от съмнителни среди, пратеник на ъндърграунда. Всъщност именно ъндърграунда му организира част от медийните атаки. Кукловодите и елитът го искат на колене, унизен и мъртъв, в буквалния смисъл на думата.
И точно в това е парадоксът на сегашната ситуация. Старият политически елит е срещу Борисов. Улицата е срещу елита, но поиска и оставката на Борисов. Поне част от протестиращите го сториха. Когато оставката стана факт обаче нещата сякаш се обърнаха. Все по-често и по-силно се чуват гласове в подкрепа на това правителство. Опозицията моментално заяви, че подкрепящите ГЕРБ са платени клакьори. Така се получи поредния парадокс: когато се иска оставка, това е демокрация, а когато се заявява подкрепа – това е пуч.
Няма угодия.
Вече е ясно, че старите муцуни в политиката няма да напуснат доброволно ложата. Ще защитават статуквото с всички средства. Ще пуснат в действие лъжите, обещанията, шантажа, рекета, а ако се наложи – ще заплашват и ще убиват. Казвам го абсолютно отговорно.
Народът няма какво да губи, но кастата на богопомазаните имат яхти, имения, банкови сметки, червен и черен хайвер, курви, привилегии. Заграбеното е могъщ стимул за отпор. И за подлост.
Трудното тепърва предстои. Сюжетите ще се сменят един след друг. Кукловодите ще отидат далеч, много далеч. Първата им цел е да компрометират гласът и исканията на улицата, за да могат да проведат избори по свой начин и да съставят кабинет със свои хора. Тези кукловоди са умни, хитри, с влияние, владеят различни кръгове, разполагат с лостове във властта, в различни институции. Те са царе на манипулацията.
Чака ни не просто битка, задава се война.
Затова искам да припомня думите на един достоен мъж – магистратът Джовани Фалконе, който бе убит от корумпирания елит: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”.
Да, край ще има. Ще видите. Каквато й цена да платим.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
