Кражбата на 540 буркана лютеница и безпътицата на младите българи

Какво ли е накарало това момче да открадне 540 буркана лютеница, 24 буркана с доматено пюре и 36 буркана с кисели краставички? Навсякъде по света има ексцентрици, но тази кражба не е от ексцентричност. Някои ще кажат, може да е циганин. И какво от това. Ако е така, той все пак е български гражданин. Една тревожна тенденция някак не прави впечатление през последните години – все повече пада груповата възрастова граница на извършителите на различни престъпления. Безпътицата на младите става все по- очевидна. В последната „Панорама” откроиха две групи млади хора, онези с черни качулки, които са недоволни от всичко и крият своите лица и онези, които открито застават срещу властта.

И двата вида млади хора са на ръба на отчаянието и безверието. Няма нищо, което да ги кара да се чувстват пълноценни. Един политик каза- след 1989 ние имахме кауза – демокрацията, днес младите хора нямат никаква кауза. Този човек е прав. Каузата на младите вече се нарича безразличие и отчаяние. Показателен е и един друг факт, когато се видяха с Георги Пирински в петък, студентите бяха на много различни мнения, дали да продължават протестите или не, какви искания и под каква форма да отправят. В събота сутринта в студиото на Re Tv пък тримата младежи от студентските движения бяха също на различни мнения, при това повече от три. Наистина има нещо сбъркано и в яростта на тези млади хора – те се бунтуват срещу всичко. Тяхното не е някаква екзистенциална съпротива, а вик на отчаяние. Същото, което е докарало дотам онзи 24 годишен младеж от Асеновград да открадне от склад 600 буркана. Вероятно той ще бъде осъден и ще лежи в затвора. Оттам ще излезе още по-объркан. Следващото му престъпление може да бъде не кражба, а убийство. Тези поколения след 1989 година, са поколенията на жертвите. Жертви на апокалиптичния цинизъм на политическата класа, която тотално разми границите на понятия като държавност, мафия, общество, справедливост, честност и нравственост. Последната дума я срещам все по- рядко във вестници, списания, да не говорим за радиостанции и телевизионни канали. Поради хиляди причини сме загубили дори  и чувството си за самоирония и това го доказа шумотевицата около една артинсталация, в която управляващите привидяха гавра с националното достойнство. Интересен факт бе, че на 14 януари около 13.00 часа повечето заведения в центъра на столицата също бяха пълни с млади хора. Служители в офиси, банки, фирми и компании, облечени официално. Те не протестираха. Хапваха с онзи чиновнически финес, който ги превръща в най- удобната прослойка на едно общество, затънало в безпътица. Онази, която зависи само и единствено от благоволението на работодателя. Още един факт от последното денонощие – 14 годишно момче е прието с алкохолно натравяне в „Пирогов”. Вече е нещо нормално, когато минеш покрай училище в голямото междучасие да видиш момичета и момчета на 12- 15 години с цигара в уста и бутилка бира в ръка. С премрежен поглед те влизат после в час и не се интересуват от нищо. И как да им пука от каквото и да било, след като на никой всъщност не му пука за тях. Освен на една група озлобени полицаи, които както става ясно са били пратени от провинцията. На тях им пукаше здраво на жълтите павета. Те предадоха своя незабравим урок на младите хора – с палки, псувни и ритници. Така както постъпват със собствените си деца когато не са на кеф -  шамари и псувни, сръбска музика и още по- кръшни движения на тялото от кръста надолу. Друг, също незабравим урок и пример на младите хора дадоха така наречените български интелектуалци.

През изминалата седмица те мишкуваха на топло и единици от тях казаха нещо за студентските протести. Но когато дойде времето на различните награди, които тук има за всеки, тогава първи ще се изтъпанчат по президиуми, журита и всевъзможни инициативни комитети. Няколкото дни в средата на януари доказаха, че в голямата си част тези хора са слепи и глухи за всичко, освен за собственото си благосъстояние. Дребни душици. Нямаше я и Българската православна църква. Защото за родните архиереи е по- богоугодно да наместват кълки в скъпите лимузини, които им подаряват разни мастити бизнесмени. Пътят до Господ е по – удобен така. Тогава в какъв пример да се огледат младите? Защото днес един народен представител каза в съдебна зала – „14 годишните не получават ерекция”. Става дума за Владимир Кузов.

Александър Иванов