Лавинообразно растящата инкогнито псевдогражданска подписка

Точно заради това се чувствам в дълг на гражданите. В дълг съм, защото е дълг именно на онези, които имат нужния обществен стаж зад гърба си, да ударят алармата, когато виждат една гигантска, чутовна манипулация с гражданската воля и гражданския глас. Дълг е да се бие камбаната за всяка измама, която не просто девалвира, а направо руши единственото оръжие в инструментариума на гражданите – допитването до самите граждани. Ето, днес аз правя това, което смятам за редно. Удрям аларма!

Скъпи приятели, неприятели и всички вие, които нямате идея за какво говоря. Длъжен съм да ви кажа, че изпитвам дълбоки подозрения, че с подписката за референдум по въпросите на Плевнелиев се извършва чутовна манипулация на общественото съзнание. Приятелският кръжок около проф. Георги Близнашки, освен че се яви като фасада на една чисто партийна инициатива на ГЕРБ, всъщност играе ролята на параван, зад който се случва едно срамно действие – манипулиране и лъжа с подписката им за референдум.

Инициативен комитет под председателството на проф. Близнашки уведоми на 6-ти февруари Народно събрание, че започва подписка за референдум с въпросите на президента. 20 дни по-късно, на 26-ти февруари, председателят на комитета обяви пред медиите, че са събрани 420 000 подписа.

Не, проф. Близнашки няма да бъде оборен от някакви тежки и високопарни думи. Той ще бъде оборен от простата математика и една сила, по-велика от всяка мантра за морал – истината. Да започнем с математиката. Според калкулациите на приятелите на Близнашки би следвало на всяка тяхна масичка, която би следвало да са пръснали из страната, да се подписва по човек на всяка втора минута. Мислите, че е изпълнимо?

420 000 подписа за 20 дни значат по 21 000 подписа на ден. Оставяме настрана, че дори според самите организатори подписката реално е стартирала в средата на месеца, т.е. този великански резултат е постигнат не за 20, а реално за 10 дни. Оставяме го на страна и резюмираме, че те са излезли с маси на площада в същия ден, в който са обявили инициативата пред Парламента.

Броят на пунктовете, които самите членове на инициативния комитет са обявили, възлиза на точно 116. Изрично от тази сума съм премахнал пунктовете, обявени като „офисите на ПП ГЕРБ“ по две причини – събирането на подписи по офиси има своето място, но законодателят е предвидил като основен инструмент събирането по улици и площади, с което се търси видимост, търси се информираност на гражданите. И втората, далеч по-съществена причина е, че самите офиси не са изброени никъде. Просто пише „офисите на ПП ГЕРБ в област еди-коя-си“. Несериозно е, да ме прощавате. Затова броя само обявените от комитета публични места.

21 000 подписа на ден за 116 пункта са по 181 подписа на пункт на ден или по подпис на всяка втора минута. Чудесно, биха казали критичните погледи, четящи тази гражданска аларма. Ужасно, ще кажа аз. Защото е лъжа.

В последните дни аз, мои приятели, колеги и множество граждани с критичен поглед обикаляме площади и градинки и търсим едно просто нещо. Търсим този граждански феномен, този същински земетръс на гражданската идея. Търсим масички за събиране на подписи по въпросите на приятелския кръжок, нарекъл себе си „инициативен комитет“. И знаете ли какво намираме? Вятър, слънце и други атмосферни явления, както и стотици, направо хиляди масички… за продажба на мартеници. Но масички за референдум… няма.

Дни наред обикаляме из центъра на София да търсим невидимите маси. Обявен пункт на „Лъвов мост“ – пункт няма или е невидим. Обявен пункт на „Патриарха“ и „Витошка“. Пункт няма или е невидим. Обявен пункт на Петте кьошета. Пункт няма или е невидим. Обявен пункт на площад „Славейков“. Пункт няма или е невидим. Обявен пункт на спирката на 280 пред УНСС. Пункт няма или е невидим. Обявен пункт пред търговски център на бул. „Черни връх”. Пункт няма или е невидим. Обявен пункт пред МОЛ на бул. „Стамболийски“. Пункт няма или е невидим. Десетки хора дни наред обикаляме да търсим невидимите пунктове. О, не се съмнявайте, те се появяват за малко, щракат се сочни снимки за Фейсбук, след това масата се прибира и се мести на друго място за поредната сочна снимка. Но реално на терен – масите са невидими. Гражданската инкогнито акция.

Една-единствена масичка съм видял в цяла София. Тя се намира на метростанция „Сердика“. Една госпожа седи на столче и събира подписи. Чаках около нея 20 минути. През тази метростанция минават хиляди хора на ден. Хиляди. За 20-те минути, които бях там, имаше един-единствен възрастен човек, който сякаш беше седнал на раздумка и нямаше и никакво намерение да се подписва където и да е било.

Проверихме и в страната. Ситуацията не е по-различна.

Математиката показва, че ако това, което Близнашки говори от телевизора, е вярно, то значи на всичките стотици пунктове в страната трябва да се полага по подпис на всяка втора минута в продължение на всичките тези 20 дни, през които е обявена инициативата.

Сега да се върнем в реалността. Самите организатори признават, че събират подписи от 10-15 дни. Теренната работа доказва, че обявените пунктове са в пъти по-многобройни от реално съществуващите. Същевременно твърдят, че до момента са събрани 420 000 подписа. Следователно тук се случват едно от две неща. И двете в корена си представляватлъжа. Или приятелската дружина, кръстила се инициативен комитет, лъже в броя на събраните подписи, или приятелската дружина, кръстила се инициативен комитет, лъже в начина на събиране на съответните подписи.

Но при всички положения – лъжат.

И докато първата възможна лъжа си е просто за тяхна сметка, втората възможност – да лъжат в начина на събиране, е за сметка на цялото ни общество.

Какво гарантира на всички онези хора, които живят в общини, контролирани от ГЕРБ, че кметовете не се възползват от личните данни на гражданите, за да се полагат фиктивни подписи за въпросния референдум?

Какво гарантира, че кметовете на ГЕРБ не шарят из ромски махали да рекетират населението, както упорито чувам?

Какво гарантира?

Едно-единствено нещо.

Честната дума на хора, които открито лъжат в броя на местата, на които събират подписи.

Между другото, самите места за събиране на подписи се намират из медиите, тъй като инициативата няма сайт. Има само една Фейсбук-страничка с 8000 фена. Това е чутовната организация, събираща по подпис на всяка втора минута.

Знам за успешни Европейски граждански инициативи – знаете, при тях се искат 1 милион подписа от поне 7 европейски държави, които не могат да съберат не 400 000, не 300 000, не дори 100 000 подписа за 10 дни. В 500-милионна Европа. Докато техните колеги в 7-милионна България събират по подпис на всяка втора минута. Ако продължават с това темпо за 333 дни ще съберат подписите на всички граждани в страната. Тъй като те самите признават, че събират подписи от едва десетина дни и както те твърдят, че събират по 40 000 подписа на ден, тогава дните за събиране на подписите на цялото българско население ще се редуцират двойно. За 150 дни приятелският кръг на Близнашки ще събере всичките ни подписи. Даже не е необходимо да се подписвате.

Настоявам Народно събрание да подложи подписката на Близнашки на граждански контрол.

Нека всеки желаещ, под егидата на председателя на парламента и пред медиите, като пазач на демокрацията, да може да види подписката.

Да можем да видим дали „подписите“ не са полагани с един почерк.

Настоявам ГРАО да въведе възможност на сайта си гражданите да могат да проверят дали случайно не са се подписали, без да знаят.

Манипулацията е налице, ужаеми читатели. От нас зависи дали ще мине. Дали едни хора ще се накичат с „най-баш-гражданин“ на ревера.

От нас зависи.

Аз не искам да ме манипулират и да лъжат най-нагло в очите на всички ни.

А вие?

Автор: Петър Кичашки

Институт за модерна политика

modernpolitics.org