Легендата прави успешния туризъм

Росица Пенкова

Какво значение има дали намерените на остров Свети Иван части от ръка, лицева кост, пета и зъб са точно на Йоан Предтеча? Доколкото успях да разбера от всичко изписано по темата - историческата вероятност за това е доста голяма. Поне 75%, което е повече от достатъчно, за да стане Созопол мощен туристически център.

Дори BBC пусна 5-минутен репортаж за уникалната находка в България. Но се презастрахова с кавички на "found" (намерени). Но нека оставим кавичките на англичаните. Ние нямаме право на тях. Ние сме длъжни на всички нива и по всички комуникационни канали като един да повтаряме
златната мантра на българския туризъм:

В Созопол са мощите на Св. Йоан Кръстител, В Созопол са мощите на Св. Йоан Кръстител, В Созопол са мощите на Св. Йоан Кръстител...

Във Фейсбук вече се намериха комплексари, които от страх да не изглеждат балами, взеха да тиражират английския скептицизъм по темата. Скъпи ми неверници, а вие били ли сте на легендарния Стоунхендж? И какво видяхте? Подредени в кръг камъни? А какво чухте - десетки легенди, на които адски ви се искаше да вярвате, за да не се чувствате прецакани с 60-ина паунда, които сте платили за екскурзията. После цъкахте с език учудени, докато гледахте как англичаните подписват декларации, че са съгласни процент от данъците им да бъде дарен за разширяване и модернизация на туристическата атракция Стоунхендж.

Но каквото и да направят англичаните, усърдието им бледнее пред съседите турци, които правят туризъм от всяка скала и всеки залив.


Край къщата на Дева Мария милиони туристи оставят послания с надежда

Една от най-посещаваните атракции на Егейското крайбрежие е домът на Дева Мария. Намира се до днешния малък град Селджук, на стотина километра южно от Измир и на 30 от Кушадасъ. Местните хора - мюсюлмани, са убедени, че тук е гробът на Светата майка и също идват да й се помолят. Както и милиони поклоници и туристи от цял свят. В комплекса няма кой знае какво за гледане - параклис, чешма със светена вода и 30-метрова стена на желанията. Но как да пропусне човек подобно свещено място? Е, разбира се, че и в Ерусалим също показват гроба на Божията майка. Но от 100-ина години насам градът-емблема на християнството трябва да води

битка за златния туристически символ

с малкия турски курорт.

До средата на ХIХ столетие всички били убедени, че Света Богородица е погребана в Ерусалим. До мига, в който немската монахиня Катерина Емерих изпаднала в транс и описала мястото, където Дева Мария е живяла в последните години преди смъртта си. Според нея то се намирало близо до древногръцкия град Ефес, на няколко километра от Егейско море. После игуменът на католическия манастир в Измир решил да провери виденията на Емерих. Така през 1891 г. монасите намерили основите на къща в планината, която отговаряла на описанията на монахинята от Германия, която никога не била посещавала Ефес и околностите му.

Видение и основи на сграда срещу реликварий с дата и име? Кое ви звучи по-убедително? А по-печелившо?

През 1951 г. християнска фондация купува цялата местност от турската държава и издига параклис върху старите основи. През 1979 г. папа Йоан-Павел II посещава мястото и го обявява за автентичния дом на Божията майка и за второто свещено място за християните след Божи гроб. Да, католическата църква винаги е умеела да прави пари.

Ще си позволя още един пример: Mont Sain Michel. Островът, превърнал се в една от религиозните емблеми на Франция, паметник на Юнеско, място за поклонение на милиони християни от цял свят. Манастирът, издигнат върху гранитна скала на километър от брега на Нормандия, е по-скоро природна (приливът залива всяка вечер пътя към острова) и архитектурна забележителност. Въпреки това поклониците не спират да славят тук Св. Мишел, чийто ранг в хрустиянската йерархия не може да се мери и на малкия (предполагаем) пръст на Св. Йоан Предтеча. Дори след като изкачат стръмните улици и стълби към манастира на върха най-ревностните поклоници поемат пеша през тинята на отлива или на коне към следващия по-малък остров по-навътре в Ла Манша.
Отварям малка скоба за магазините в Мон Сен Мишел - те са хиляди. От двете страни на тесните улички. Туристите в бавна колона престъпват в крачките на вървящия пред тях, за да се промъкнат между сергиите и да стигнат до манастира на върха или да слязат от него. Островът е паметник на Юнеско от 1979 г. насам и никой не смята да го вади от там заради опитите на местните да се препитават от туризъм.

За какво ни бяха нужни трите примера? Първо, от Запад до Изток за успешен туризъм е важна легендата, а не материалното й превъплъщение. Историята на Св. Йоан Кръстител и тленните му останки сега трябва да бъде разпространена със светкавична бързина, в огромен тираж, на различни езици и в перфектна полиграфия.

Който не е в състояние да превъзмогне вродения си български скептицизъм да започне психотерапия по здравна каса.

Защото такъв златен шанс се пада веднъж на 2010 години.

Реклама - дискретна, интелигентна, леко мистична и недоизказана, трябва да залее медиите по цял свят. За това не трябва да бъдат жалени средства.
И моля ви, никакво местене, никакъв храм Свети Георги. Мощите са намерени на остров Свети Иван и си остават на него. Дори ако трябва тук камък по камък да бъдат пренесени руините на стара църква от 5-ти век и сградата да бъде възстановена на място. Трудният достъп до обекта на туристическото въжделение е част от играта, част от съспенса, част от усилието, което си е заслужавало парите. Освен това името на острова - Свети Иван, е част от легендата. И още: флотилия от лодки, катери, комети ще вози туристите до острова. Стотици жители на Созопол ще получат трайно препитание, а туристите - уникално изживяване.

Най-модерните средства за развеждане на туристите трябва да бъдат внедрени на Св. Иван: аудиогидове на няколко езика, bluetooth връзка към дигитален екскурзовод, 3D информационни табла, добре квалифицирани екскурзоводи на 15-ина езика, гидове-артисти в костюми от епохата...

По стените на храма ще се прожектират изображения, разказващи живота на св. Йоан Кръстител, сцени от Библията и чудесата на Христос. Минимакети ще показват различните фази на разкопките, при които са намерени мощите. Други пък ще приканват туристите да посетят още места в България, свързани с християнската история.

Крайно време е и да сложим точка на китайските сувенири. Нека да има скъпи и евтини, строги и канонични, но и забавни и кичозни (кичът в туризма е, ако не здравословен, но печеливш). Пък и така ще има работа през зимата за всички сезонно заети сервитьори, екскурзоводи, лодкари.

Таен щаб от историци, маркетолози, туристически спецове, езиковеди, медийни специалисти трябва да разработят светкавична стратегия, за да може мощите от Созопол

"да издърпат" от блатото на неизвестността всички уникални български забележителности:

гробниците край Казанлък, Старосел и Свещари, Перперикон, Татул... Всеки един от тях трябва да бъде разработен внимателно с военна тактика и стратегия, така че нито един чужденец да не си тръгне от България без да е твърдо убеден, че е видял новия туристически Рим.

Целта е ясна и мащабът й оправдава всички средства. Продайте "Булгартабак", дяловете в БТК и БМФ, но помогнете да подразним любопитството на световното туристическо воинство и то ще ни се отплати стократно!