Мафията не може да тежи повече от интересите на народа

Петър Бояджиев*

Говоря за абсурд, защото на тази територия от векове е негласно правило стойностните личности, водачите, да бъдат унизявани, мачкани и унищожавани от народа си. Историята ни изобилства от примери. В същото време едно от най-отвратителните, демагогски клишета е, че народът ни бил мъдър. Грънци! Няма по-невярно твърдение – как да хвалиш за мъдро племе, което не успява да се пребори с простотията и наблюдава как тя убива лидерите му и спира енергията на позитивното? Племе, което често показва неспособност да отдели плявата от зърното.

Макар и на хиляди километри разстояние от родината си, това тягостно чувство отново втресе българската емиграция във Франция и опъна нервите й през последната седмица, а тя е твърде чувствителна към всяка вест от Балканите. Конкретният повод е измисленият и пълен с хелий скандал около имотите и парите на вътрешния министър Цветан Цветанов, съчетан уж с някакви комисионни от чужда фирма. Чудовищното в случая е, че „компроматите” се вадят от един криминален субект и от платените му политически слуги. Но вместо българинът да ги подмине с презрение и да мисли как да работи и да оцелее в кризата, услужливи медии и политици се хвърлиха да разнищват темата и да търсят „прозрачност”.

От няколко дни телевизии, вестници и политици разпъват на кръст Цветанов. И целият цирк е за два апартамента, купени с кредит и декларирани или недекларирани от министъра. Тази ситуация е смешна, да не кажа направо - жалка. Всеки редови софиянец има поне по три апартамента, а да не говоря за неграмотните бандити без нито ден трудов стаж, които през тези 20 години на прехода се превърнаха в крупни бизнесмени, разполагат с палати, автопаркове от луксозни автомобили, яхти и тънат в лукс.

Обаче същите тези медии и политици не търсят отговор на въпроса, как така някакъв милиционер, който после уж бил таен агент и вероятно и доцент под прикритие, е станал милионер – собственик на застрахователна компания, имоти, богатства, защо живее в палат на частна улица? Държавната служба и правенето на пари в правовата страна са несъвместими за целия цивилизован свят, освен за териториите, контролирани от мафията. Но този агент в продължение на години е съвместявал двете длъжности. Нещо повече, името му се свързва с убийства, рекет, проституция, издевателства над хора, злоупотреба със служебно положение.

Но въпросният агент-бизнесмен не е и не може да е бил сам в играта. Нещо повече, обслужвал е години наред, за да бъде и той обслужван сега, съвсем по правилата на българската действителност. И още нещо, защо този „лоялен гражданин” мълча цяла година за тези далавери? Или просто е чакал подходящ момент, за да ги изтъргува?

Погледната от Франция, тази ситуация изглежда повече от гротеска. Просто човек получава усещането, че се намира в роман на Кафка, но това е само, ако живееш в България. За европееца нещата са еднозначни и ясни. Във Франция поставеният на прицел днес Цветан Цветанов е от малкото ярко разпознаваеми министри от новото българско правителство, което свали корумпираната тройна коалиция. Този човек обяви битка на мафията и престъпността, реализира само за година успешни акции, води война всеки ден за възстановяване на доверието в държавата.

На Запад от България е разпознаваем и поставеният под домашен арест Алексей Петров, но с обратен знак. Не само американските, но доколкото ми е известно и другите партньорски служби, включително и френските, не искат да контактуват с това лице и го приемат като опасно за демокрациите. Зад израелските му бизнес контакти пък прозират руски мафиоти и мръсни пари.

Този изтъкан от криминалната ценностна система „герой”, вместо да получи единственото отношение, което му дължи едно цивилизовано общество – презрението , е превърнат в медийна и обществена звезда, и то не случайно. Измисленият му образ се крепи от поведението на президента и някои депутати от компрометираната РЗС, влезли в парламента очевидно с помощта на криминални пари. Ако някой се съмнява в думите ми, нека прегледа телевизионните клипове от месец март тази година, когато Яне Янев докара в София няколко автобуса платени роми да се разхождат по улиците на столицата, без дори да знаят за какво са ги събрали. Човек да потъне в земята от срам само при мисълта, че борецът за морал Яне Янев е депутат, а думите му могат да отвличат общественото внимание.

По стечение на обстоятелствата познавам това лице от времето, когато се подвизаваше във младежкото ръководство на БЗНС в началото на прехода. Тогава мизата му беше много по ниска. За 5 пари беше готов да окепази и Исус Христос. Работата беше, че не намираше кой да му даде и тези пет пари и отиде да си търси някъде другаде прехраната.

Същият този Яне, който сега говори за десен и консервативен проект с участието на Алексей Петров, спаси Георги Първанов – агентът на комунистическия репресивен апарат Гоце, от импийчмънта, който ГЕРБ внесе в парламента преди месеци. Ако подредим тези уж случайни обстоятелства, ще усетим, че Янев е просто подставена кукла на конци под прикритие в отбора на президента.
А този отбор днес говори за морал!

Това се случва в страната, в която само аз мога да изброя поне стотина голтаци, които заварих през 1991 година пред политическите централи на поелата към демокрация страна. Тогава те бяха доволни да им дам 100 – 200 долара, а днес същите лица са се превърнали в признати милионери, въпреки, че са се занимавали само с политика. И това са само трохите, които изпадаха от голямата червена трапеза, за да ги подкупят. А и може би си бяха подкупени още от времето на Живков.

Не познавам лично атакувания Цветан Цветанов, но щом царете на офшорките и тайните игри са скочили с този плам срещу него, оставам с впечатлението, че им е бръкнал в здравето.
Октопода, срещу който е поел война, не е само на 20 години, а е мутирал и се е развивал през последните 65 години.

За това искам да се обърна с няколко лични съвета към нарочения министър:
Не се обяснявайте много с престъпниците, а действайте бързо и бих казал - жестоко в рамките на закона. Не съм убеден, че си давате точна сметка за тези ,които са срещу вас. Много от тях няма да си покажат лицето. Но в торбата си носят неузнаваем арсенал от мерзости. 65 години те прилагат този занаят. В началото на 90-те години бяха на кантар да изгубят, но благодарение на троянските коне, оплодени в сините редици, успяха да вземат надмощие.

Враговете си не трябва да търсите само в една партия. Парите им не миришат, макар и крадени. Тези 100 и няколко хиляди, за които сега ви ядат главата, за тях са само джобни суми. Понякога само за една нощ проиграват десеторно повече.

Не очаквайте, г-н Цветанов, и че тъй наречената ДАНС ще ви информира за всичко това. Там повече от хората са, за да пазят политическата мафия и такива като Алексей Петров, а не за да ви информират.

Направете си точна инвентаризация за тези, които имат интереси да са ви съюзници сега и за тези, по чиито глави трябва да играе дървото на закона. Грозно, но за съжаление реално. В противен случай ударите ще са по вашата глава и по честните българи, които нямат друг изход.

На тази земя никой не е спечелил полу войни, няма и полу мир. Такива усещания се въртят само в главите на интелектуалците. Това е тяхно свещено право, но те не носят отговорност за резултата. За разлика от тях вие сте си сложил главата в торбата и сте готов да платите цената. Това е респектиращо и заслужавате доверие. Може да се окажете първия пробил системата и стереотипите. За сега сте с преднина, а вероятно имате и тръпка за нови битки. Ако това е пътят ви, надзърнете и в Библията и ще ви дойдат допълнителни сили от мъдростта на вековете.
Но за да стигнете до края, трябва да се мине през сеч и то с брадва, а не с джобно ножче. Буренакът е як и охранен, с дебела кожа. Всяко потреперване на ръката може да струва много невинни глави.

Остава и големият проблем – преди 21 г. и от Франция тръгна повея на промяната, след закуска на президента Митеран с инакомислещи от режима на Живков българи. Тъжното е, че част от народа ни още не е прогледнал и вместо да застане зад един обрекъл се на кауза човек, се вживява по компромати, родени от криминални типове.
Преди няколко месеца пак настойчивостта на Франция даде пример на България, че убийството се наказва и преследва. Днес екзекуторите на студента Борилски са в затвора, но българският съд не си е извлякъл поуките, че на везните на Темида мафията не може да тежи повече от интересите на народа.

*Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил от Франция за свалянето на комунистическия режим.
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.