Елате в България – тук можете да убивате безнаказано!

А те във Военно-медицинска академия наистина са добри. Сестрите и санитарите – също. Ако в такава ситуация може въобще да се говори за някакъв късмет, то той е в това да попаднеш в подходяща болница.
В новините съобщиха, че Бояджиев е по-добре. Слава Богу.

Още щом качихме в сайта новината за нечовешкото нападение срещу Огнян Бояджиев, в коментарите на читателите се появиха всякакви догадки, предположения и версии. Това е българският начин за един човек да се изрекат освен пожелания за здраве и всякакъв род съмнения. Отвратителна българска черта! Болни мозъци хукват по пътищата на развинтената си фантазия и са в състояние да омърсят и най-очевидната трагедия. Пласират се подмятания и коварни питания като: ама той да не би..., а дали не е..., ама защо точно него... На такива пожелавам подобно нещо да се случи поне веднъж на самите тях или на техен близък. Няма друг начин нецивилизования човек, неандерталеца да усети болката от това да си жертва! Страшното е обаче в това, че не толкова самият примат е виновен, колкото изкривяваната целенасочено години наред ценностна система. Вече сме склонни да търсим и зад очевидното някакъв подтекст, някакъв пошъл знак. Такава е действителността. Уж всичко е както у другите народи, но с малки разлики. Тук министрите говорят за закон и ред, а правят точно обратното. Скъпи пиари представят големият политик за божа кравичка, а всъщност става дума за вълка, накичил се с бонето на бабата на Червената шапчица. Президентът разговаря културно с млади програмисти и математици, но не знаем нищо за участието му в поредния лов. Приближените му твърдят, че това е личен живот, но сами знаят, че въобще не е така. Държавният глава е публична личност и е пример за много българи. При него не може да има скрито-покрито, таен и явен живот, черно и бяло – не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Иначе плъзват слуховете и нищо не може да ги спре. Какво от тях е вярно и какво – не, вече няма значение, защото когато един човек живее в два свята, с поне два образа, няма как да бъде това, което иска да виждаме. Няма чак такова огледало.

Направих това отклонение, за да обясня, защо не се броят на пръсти махленските клюкари, които във всяко нещо съзират пикантерии и гадости.

А би трябвало да е другояче.

Разследващи и прокурори да се вземат в ръце и поне веднъж, що се отнася до подобни нападения, да разкрият извършителите и поръчителите. Колкото по-бързо стане това, толкова по-малък е шансът на болните мозъци. Няма измислен друг начин за поддържане реда и спокойствието в една страна. Бездействието на прокуратурата (преди време градският прокурор на София Николай Кокинов обяви тържествено, че от години не е имало нападение срещу журналисти) превръща медийното и общественото пространство в развъдник на целенасочени манипулации от заинтересованите страни. Не казвам дали това се прави умишлено или поради некадърност, но е факт. Всяко неразкрито престъпление е стимул за нови. Чувството за ненаказаност и недосегаемост дава огромно предимство на лошите пред добрите.

Има и още нещо. Досега пребит политик, прокурор, министър и нагоре няма. Но обикновени хора стават жертви на садисти, организирани престъпници и бандити-единаци всеки ден. Необикновените българи са по партита, на яхти, в именията си в чужбина, в държавните резиденции. Тях криза и бандитска ръка не ги лови. Сякаш има някакъв неписан договор или споразумение между лъскавата класа и престъпния свят. Нещо като „ние няма да закачаме вас, а вие – нас”. Харта за ненападение на заможните и силните. Сякаш са един отбор. Другите – да се оправят сами.

Случилото се с Огнян Бояджиев ни показва за пореден път, че у нас човек не е защитен дори в дома си. Каквото и да се изговори за намеренията на властта да се справи с лошите, това ще си останат празни приказки, ако не бъдат хванати извършителите на поне едно подобно престъпление. Защото не е нормално лекарите да имат последни думата всеки път, когато лъсват провалите на политици и властници.

Огнян Стефанов