Път към висшето общество или защо може за лейди Дайана, а за лейди Йосифова - не

Богатата и млада Моника
Янова-Йосифова щяла да зареже банкера Венцислав Йосифов заради
принц от БСП и правителството. За такъв сюжет мечтае всяко общество,
дори и обръгнало на всякакви сюрпризи като българското. За нашите
ширини новината може да се сравнява единствено с някогашната, че
принцеса Даяна напуска принц Чарлз и отива в прегръдките на Доди
Ал Файед.
На това място ще направя важна уговорка: засега информацията ни е по
слухове, но разказани ни от няколко различни източници. Охотно ги
потвърдиха и хора от "Позитано" 20, което е сигнал да бъдем по-внимателни.
Това подсили убеждението ни, че както преди години в Англия,
първо ще тръгнат слухове, после ще се разгори скандал, след това ще
последват отричания, клетви, че зли сили пускат зли слухове, в
кампанията ще се включи и хорът на врачките, коя от коя по-световно
известна, и точно когато объркването стане пълно, ще научим истината.
Каквато и да е тя. В сила е старото правило, колкото повече шум и самотоха,
толкова по-голям обществен интерес. Стартът вече е даден, връщане назад
няма! Някои ще потриват доволни ръце, други ще преживеят неприятни мигове.
Такъв е животът - замесените в скандала ще трябва да изпият горчивата чаша на
хорското любопитство докрай. Това са правилата на публичността. Ако
бяха селска мома и момък, никой нямаше и да ги погледне. Но не са. Моника е в
епицентъра на общественото любопитство още от времето, когато се омъжи за банкера
 Венци Йосифов. Пошумя се тогава около тях немалко. Когато обаче ПЧБ взе да затъва,
семейство Йосифови отстъпиха мястото под прожекторите на други кандидати за слава.
И така до старта на новата високоскоростна клюка.
Всъщност поредната градска легенда е добър повод да се кажат няколко принципни неща.
От години у нас сме свикнали за поилтическите и държавни върхове да се пише и говори
или само добро, или - нищо. Висшето общество успя да създаде лостове, чрез които влияе
на медиите, като им внушава някакъв свой морал: лошо е, когато се пишат лични неща за
първите хора в държавата. Прекрасно е, когато те поучават останалите с умно написани слова.
Затова дори най-жълтите родни издания не смеят да надникнат "под чаршафите" на властта.
Удари направиха вестниците "Нощен Труд" и "168 часа", които описаха пикантни случки с
Вальо Топлото и развода на Надежда Михайлова. Даниел Вълчев също бе хванат в крачка с изгора,
но веднага на съответното издание му бе обяснено, че така не бива да се пише.
В българското висше общество се случват и интересни неща. За тях обаче се мълчи, личния живот на
известните тъне забулен в мистериозни облаци. Това ражда първо недоверие, а след това всякакви
слухове. Чувал съм например, че популярен с прякора си наш бизнесмен имал чудна
видеотека. В колекцията преобладавали записи на секс сцени с политици в главните роли. Как
собственикът на ВИП-видеотеката я използва, само той си знае. Говори се обаче, че бивш
столичен кмет му се отплатил щедро, за да не видят бял ден кадрите, в които палувал с две гимназистки.
Из колуарите на парламента пък се разказваха всякакви подробности около любовната връзка на
Соломон Паси с Гергана Грънчарова.
Вдовицата на убит бизнесмен пък се залюбила с човек от върха на държавната
пирамида. Друга вдовица омаяла самият Берлускони.
В нашето общество, било то и висше, кипят страсти и любови, както навсякъде. Това
е нормално. Прикриването им обаче е доста лицемерно. Обикновено разпространители
на пикантериите са най-близките хора на височайшите особи. Пред тях те раболепничат и
говорят за морал, а зад гърба им разказват и доукрасяват с детайли
случки от скрития живот на известните.
По света нещата са различни. Бил Клинтън бе разпънат на кръст за свалката с Моника
Люински. Въпреки това американците не му взеха главата, защото това са
неща от живота. В Англия, където кралското семейство е икона, също не спестяват
пиперливите информации за двора и членовете на фамилията. Тук на почит е клюката, защото липсва информация.
Щом веднъж бе отпушена бутилката с предавания като Биг Брадър, силните на деня трябва да знаят, че воайорското у всеки от нас, ще поиска и тях пред камерата. Като не му се даде истинска история, общесдтвото ще си съчини своя. Готови да помагат в партийните редици - колкото щеш. По български е
да търсим десетте прилики между Моника Люински и Моника Йосифова, а не
да признаем, че всеки има право на свой живот. Затова една
и съща история зад океана звучи скандално, но романтично и човешки, а у нас скандално и нецивилизовано. Защото се опитваме да си приписваме измислен морал, какъвто няма в реалния живот. Затова в Англия за лейди Дайана може, а у нас за лейди Моника неможе. Няма как. Рано е. Или късно