Опразнете банките, г-да македонци, нещата може и да потръгнат!

Ана Кочева

Волно или неволно в македонския парламент направиха грешка при представянето на българската парламентарна делегация. Преди да започне обръщението на председателя на българското НС Георги Пирински пред македонските му колеги, председателят на македонския парламент Любиша Георгиевски незнайно защо нарече българските гости македонски. Едно от възможните обяснения за грешката е, че за Георгиевски всъщност няма разлика в етническата принадлежност на българи и македонци, което тутакси прави грешката вярна. Всеизвестна и безспорна е българската етническа принадлежност на живеещите от двете страни на границата. Почти половината българи в нашите държавни граници са потомци на бежанци от Македония, хора които винаги са се идентифицирали като българи и нищо друго. В Македония пък понастоящем българското гражданство е на особена почит, купища са подадените молби за получаването му. Голяма навалица за вадене на лични карти и международни паспорти се трупа най-много от хора от Източна Македония, но и от Скопие, Прилеп, Охрид и други градове. Повече от 80 000 пък са онези, които искат да работят в България.

Що се отнася до грешката, артикулирана в парламента на комшиите, тя била дословно следната: “От името на парламента на Република Македония и от свое име поздравявам сред над председателя на Народното събрание на Република България, г-н Георги Пирински и неговите депутати от Народното събрание на Република Македония”, казал Любиша Георгиевски, след което се усетил и се извинил. Георгиевски хитростно се измъкнал от положението, отбелязвайки, че да се използва Република Македония днес било много модерно. От друга страна пък нашите парламентаристи можеха и да помогнат, щом така и така ги провъзгласиха за македонски, да бяха поседнали на тамошните банки, та да пооправят бакиите на комшиите, за които от днес е назначен нов американски посредник в спора за името на Македония. Компромис засега не се очертава, защото Гърция обяви, че няма да отстъпи пред американския натиск, ако Македония поне символично не коригира позициите си. 

Много по-същественият и показателен факт обаче е друг - нито един член на македонското правителство не благоволил да отиде да чуе обръщението на високия български гост. Правителственият говорител Ивица Боцевски също не могъл да обясни защо е станало това. А в обръщението имаше послания, за които съседите не беше зле да си поотворят ушите. Ако членството ни в НАТО и в ЕС ни е понаучило на нещо, то е, че с балкански инат и запъване преговори трудно се водят, още повече пък когато настойчиво се търсят средни решения, в интерес на засегатите страни. Самият Пирински каза, че националните интереси и сигурността на гражданите не могат да се защитят успешно с обръщане на гръб и изолационизъм към процесите на регионалното сътрудничество и европейската интеграция. Той заяви, че след по-малко от месец НАТО ще има три нови членки, ако бъдат изпълнени стандартите, сред които спада и добросъседството.

Тъкмо второто не е сред най-силните страни на роднините оттатък югозападната граница, особено по отношение на България, която единствена през последните десетилетия защитава ревностно и последователно техните интереси и оказва щедри жестове на помощ и приятелство, не винаги посрещани подобаващо. Българското благоразположение понякога граничи дори с глупост, защото отминава с лека ръка и снизходителна усмивка отявлени манипулации и спекула с националната ни история, обявявана за македонска, на базата на нахалната фантасмагорична претенция, че "македонска национална свест постои барем 2 века". Или пък факта, че нa стeнaтa срeщу Бългaрския културeн цeнтър в Скoпиe изписват в прав текст няколко пъти вече лозунг “Умрeтe бугaри”. Този, който го е сътворил, явно не се е сетил, че умрат ли "бугарите", в региона просто никой няма да остане.

И за слепия вече е ясно, че пещерният македонизъм, подклаждан успешно от сръбски и сърбомански огнища в самата Македония, е контрапродуктивен. Особено в Европа на ХХІ век, на която България вече е член, и към която и Македония напира да се присъедини. Така че по-разумно е да я караме добросъседски и според принципа "Со кротце, со благо ...!". Негов автор е българският министър-председател Андрей Ляпчев, роден впрочем в Ресен, Македония. Ако ни беше съвременник, Любиша Георгиевски като нищо щеше да го обяви за македонски премиер...

Снимки в текста:

1. Крепостта на българския цар Самуил в Охрид

2. Бюстът на Тодор Александров, съборен два пъти от частен имот във Велес