Крайно време е София да удари с юмрук пред Скопие

Даниел Панчев* 

Всичко започна със скандалното махане бюста на Тодор Александров от двора на Драги Каров във Велес и повдигнатите срещу него обвинения. Единствената грешка на Драги беше, че не скри българското си самосъзнание. А това както добре знаем в уж демократична Бивша югославска република Македония се преследва и наказва най - строго. Както междувпрочем бе и по Титово време. Махането на паметника на Тодор Александров също не учуди никого. Та нали подобна бе съдбата и на паметната плоча на Мара Бунева, чупена и поругавана при това няколко пъти. Стар сценарий, на който се нагледахме през годините. Сценарий, включващ обидни квалификации по отношение на българите и България.

В опит да тушират напрежението по оста София - Скопие държавните глави Първанов и Цървенковски се срещнаха в Сандански. Първанов акцентира върху това, че „двете страни е  важно да преодолеят стереотипите от миналото и риториката, която води към агресия, която насажда омраза". Държавният ни глава посъветва в Скопие „да прочетат историята за живота и личността на Тодор Александров". Но приятелските съвети от българска страна веднага бяха „взети на мушка" от медиите край Вардар. В статията "Медалът има и тъмна страна", публикувана в македонския вестник „Дневник" се цитира мнението на Тодор Чепрегаров, директор на Института за национална история, според когото "историята не трябва да се препрочита, а да се тълкува според фактите, които са открити".

Господа от Скопие, като говорите за факти нека Ви припомним само два от тях :

Първо. Македонизмът беше и си остана най- ужасяващото и уродливо творение, родено в главите на сръбските политици и учени, а вашият апостол Стоян Новакович сам призна за истинската му цел :"Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно тя да се разколебае напълно като противопоставим само сръбската идея....Затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник...този съюзник аз виждам в македонизма."  /Писмо на Ст. Новакович до Министъра на просветата в Белград от 4 декември 1888г./

Второ. Измисленият „македонски" език не е нищо по-различно от български диалект, примесен с турцизми и сърбизми. Този създаден в манастира „Прохор Пчински" език е уникален и в още едно отношение - въвеждането му в употреба чрез декрет. Няма втори подобен случай в световната история.

Статията в македонския вестник „Дневник" едва ли е показателна за мнението на обикновените хора, но свидетелства за страха, който броди в Скопие. Страх от истината, която все по-трудно сърбокомунистическата клика успява да скрие.

Българската държава обаче не следва да гледа безучастно, а  трябва да заеме веднъж завинаги по-твърда политика спрямо Македония, която да вкючва :

На първо място ясно трябва да бъде показано, че София няма да търпи прояви, подобни на станалото във Велес.

Второ.Страната ни трябва да брани с всички сили и средства своята история и култура от посегателствата и домогванията на псевдоисториците на нашата съседка.

Трето. Българските власти трябва да направят всичко възможно да защитят всички онези чувстващи се българи в Македония, които се страхуват да изразят публично това заради евентуални последващи репресии срещу тях.

А що се отнася до властите в Скопие - то те трябва да се замислят и да се огледат какво става в собствената им страна, превземана малко по малко от албанските им „другари". И да дадат един нов, добросъседски тон на разбирателство между две държави и един общ народ от двете страни на границата.

*Авторът е председател на Асоциацията за изследаване и развитие на гражданското общество, потомък на един от големите роженски родове (с. Рожен, Мелнишко).