Максим Стависки - суперпрах за нечисти съвести

Правилно сте ме разбрали, опитвам се да защитя Максим Стависки.

Катастрофата е факт, който не може да бъде върнат. Такива стават всеки ден, всеки час, всяка минута по света, а у нас - даже и по-често. Има убито момче, има момиче в кома. Това не е просто страшн, това е самият ужас! Имам близки, загинали в катастрофи, самият аз съм преживял две доста ужасни премеждия, загивали са хора пред очите ми. Знам за какво иде реч. Но такъв е животът. Понякога е чист късмет да оцелееш, друг път смъртта прибира някого по най-нелеп начин. Откакто има коли и пътища, има и жертви. За тях, жертвите и техните близки, несправедливостта винаги е 100 процента. За подобна загуба няма утеха, както и няма наказание за виновните, което да ги удовлетвори.

Такъв е случаят и с Максим Стависки. Но не съвсем, защото той е име, известно в цял свят. Може би именно заради това, защото е успешен човек, толкова хора искат да бъде смачкан, да бъде унизен, пратен в затвора доживот. Странно нещо: забравяме кървави драми с доста повече жертви и промили, но искаме точно Максим да измие цялата мръсна кал от лицето на обществото ни. Той, известният, успелият, красивият, умният да плати заради всички нас!

Ще припомня само няколко автобаталии, които обществото изтри от паметта си сякаш с вълшебна пръчица.

Март 2007 - край Слънчев бряг загиват трима младежи и 4-годишно дете.

През 2002 г. две момчета и едно момиче загиват край Велико Търново.

Абитуриентите Мария и Десислав са премазани от пиян шофьор край Враца. Той обаче се оказва зет и син на местни велможи от полицията и прокуратурата и сега си гледа кефа на свобода.  

През 2005 г. момче и момиче загиват в Пловдив. През 2004 14-годишно момиче е убито на тротоара от 19-годишен пийнал младеж.

На 05.01.2001 - 16-годишната Елеонора е застреляна от пиян полицай, който също сега си е вкъщи.

06.05.2007 г. пиян уби 17-годишно момиче край София;

17-годишен от Пазарджик, пиян и без книжка, уби двама и рани още трима в София.

Пияният Александър Александров уби жена и рани тежко 9 души пиян на спирка „Плиска" в София. След това бе пуснат. Направи втора катастрофа отново пиян. Сега пак е на свобода!

Пиян полицай уби цяло семейство в столичния кв. „Дружба" и избяга от местопроизшествието. И той си е вкъщи, защото величави обвинители не могат да докажат очевадната му вина... 

Е, за какво става дума ми кажете? Стависки ли е виновен за ширещите се безхаберие, некадърност и подкупност? От всички споменати примери Максим Стависки е единственият, който е оказал помощ на място, посещава болницата и близките на пострадалите, финансира лечението. Единствен той си призна вината и заяви, че е готов да понесе наказанието, каквото и да е то. Но това не ни стига, искаме още и още. Може би трябва да го обесят пред Народното събрание, за да се почувстваме удовлетворени. Сякаш подобна разплата може да успокои собствените ни съвести за тъпотиите, които е надробил всеки от нас.

Прокуратурата за 18 години не е доказала пред съда престъпленията поне на един гранде мафиозо, поне на един гранде политико мафиозо, поне на един гранде министро-политико мафиозо. А ние ги знаем тези гранде мафиози, говорим всеки ден за тях, псуваме като ни пробутват евтини лафове от тв екрана и вестниците, но не натискаме прокурорите да си свършат работата. Псуваме ги зад гърба им, но не ги притискаме. Не притискаме полицията и цялото МВР, макар да знаем десетки истории за корумпирани ченгета от уличния патрул до министерския кабинет и генералите. Тях ни е шубе да ги посочим, което те тълкуват съвсем правилно и ни третират като маймуни.

Не натискаме правителството да построи поне един свестен път или улица в тази държава. Да публикуват министерствата и агенциите за какво разходват бюджета - перо по перо, стотинка по стотинка, защото това са наши пари. Баламосват ни с някакви абсурдни статистики, с някакви доклади за постигнати успехи, а очите ни виждат съвсем друго. Учителите не издържаха и се вдигнаха, но ние и към тях имаме съмнения. Само към властта се отнасяме със страх и завист, което може би е единственото обяснение за българското мълчание.  

В такова общество, където езичници са правят на православни, а поповете си траят дори за дрогата в училищата, Максим Стависки е удобна жертва! За да не им лъснат на някои политици лъжите в предизборната кампания - хоп на първия ред в новините лошото момче Максим. Нещо около посещението на Саркози не е съвсем удобно - прас с промилите Максим по главата. Да има как още поне година да се влачи делото, да излизат още нови и нови сензации. Ако пък се и разделят с Албена - още по-голям кеф! Може и медалите да му отнемем, защото истинските шампиони са честни, добри, трезвеници, не карат коли, помагат на децата и възрастните, участват в инициативни комитети за президент, за кмет... През това време някой друг именит спортист, певец или актьор ще стъпи накриво и ето ти нова сензация. Тогава Максим ще мине на втори план.

Докато обаче няма втора жертва, Максим трябва да бъде използван докрай. Предлагам да бъде предаден на тв-шоу-инквизициите „Сървайвър", „Биг Брадър", „Пълна промяна", „Треска за злато", „Сделка или не" - всеки ден да е пред очите ни и да можем да го заковаваме с телефонни въпроси от сорта: „Ти защо си още жив, след като - знаеш си какво...". Да мине и през резачката на сутрешните блокове, най-вече през Бареков. После да бъде сварен на тих огън в „Горещо" на Венета Райкова. Никаква милост за Стависки! Това е девизът днес. После идва ред на суровата, но справедлива присъда. След това - затвор. Репортажи от килията.  Нека разбере, че всичко се плаща. Щом в САЩ не прощават на щерките на Буш, когато пият бира, нито на Ди Каприо, Бритни, Парис Хилтън или който й да било друг, значи и тука може. Само че ни убягва един малък детайл: там законът е еднакъв за всички, или почти за всички. Тук обаче системата сама избира кого да смаже и кого да закриля. У нас важи правилото: „Не гледай какво правя, а слушай какво ти говоря". Затова Максим Стависки е една супер удобна жертва. Чрез него правосъдната система се опитва да натрупа точки, които не може да натрупа от други, много по-важни случаи. Прокурорската, а и не само, надежда е чрез Максим да се преперат съвести по дела като това за жертвите пред дискотеката на ст. „Юнак", трагедията в р. Лим, 14-те изгорели войници на околовръстното и още хиляди забатачени дела за контрабанда, убийства, кражби, трафик, престъпна приватизация и пр., и пр.  Едно хубаво изпиране на съвести с прах „Максим" - колко хитро.

Огнян Стефанов