Яне – дребен тарикат или момче за политически поръчки

Елизабет Дафинова

Яне Янев е роден на 22 април 1971 г. в гр. Сандански (странно - Владимир Илич Ленин е роден на 22 април 1870 г.). Демократичните промени го сварват като студент по агроинженерство в Пловдив (по-късно става и магистър по икономика). Студентските протести и барикади се оказват подходяща хранителна среда за амбициозния младеж, който решава, че оттук насетне попрището му е политиката, а заеманата позиция - лидер. Идеологията и принципите не са от особено значение. Яне решава да бъде земеделец, защото произхожда от земеделски род.

В онези мътни и бурни времена старите партии отпреди 1944 г. възкръсваха като Феникс от пепелта, възстановявани от белокоси ветерани, оцелели някак си в затворите и лагерите. За тях всеки появил се млад човек беше като манна небесна, защото се надяваха, че ще има някаква приемственост и те ще завещаят традициите, ценностите и идеите на партиите си на тези млади поборници. Така през 1992 г. Яне се оказва член УС на БЗНС „Никола Петков". Две години по-късно, през 1994 г., след като земеделците се обединиха, макар и не за дълго, той вече е влязъл под кожата на водачката на БЗНС Анастасия Мозер и е член на Постоянното присъствие на нейния съюз и шеф на Експертния съвет. Там блясва и едно друго силно качество на Яне Янев - интригантството. Не че сред земеделското ръководство няма и други стари лисици, но той определено ги надминава. И това проличава най-добре в момента, когато оргсекретарят Петко Илиев и Георги Пинчев решават да спретнат пуч на Мозер, докато тя е в САЩ със съпруга си през лятната парламентарна ваканция. Вероятно от тогава датират и опитите на Янев да се сдобие с техните досиета, за които е питал бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков. За този факт съобщи самият Цветков пред медии преди дни.

При тази характерна за земеделците завера Яне успя да надхитри Илиев и Пинчев и спаси главата на Мозер. Не след дълго обаче влезе в конфликт с други хора от ръководството, а на края и със самата земеделска лидерка, така че през 1997 г. му се налага да си потърси друга партия. И докато търси се подвизава като директор на консервен комбинат. Така поне пише в биографичната му справка. Много е странно обаче как така изведнъж става директор като до тогава се е занимавал само с партийна работа. И така до 2000 г., когато Яне решава, че е дошло време пак да се покачи на политическата сцена и за целта основава N-тата поред земеделска организация у нас НС-БЗНС.

Абревиатурата е много интересна. Тя е огледален образ на формацията на Анастасия Мозер, която се нарича БЗНС-НС. Дъщерята на Г.М.Димитров се принуждава да сложи тази „опашка" към името на Българския земеделски народен съюз по две причини. Първо, след съдебни спорове с Георги Пинчев той успява да й измъкне заветната абревиатура БЗНС. И второ, по това време Мозер е в съюз с Демократическата партия, оглавявана от Стефан Савов. Двете формации се явяват на избори като коалиция „Народен съюз" и имат обща парламентарна група. А Яне, всъщност, проявява дребен тарикатлък с надеждата някои от избирателите да се объркат и вместо за БЗНС-НС да пуснат бюлетина за НС-БЗНС. Тази „политическа" тактика бе използвана и от други шмекери спрямо НДСВ през 2001 г., които отнеха над 5% от царската партия и не й дадоха възможност да управлява сама, а заради Костовия инат й се наложи да се коалира с ДПС.

Всъщност връщането на Симеон Сакскобургготски в България и включването му в политическия живот на страната чрез НДСВ буквално съсипа куп политически сметки. Създаденото от него движение засмука като прахосмукачка гласовете на избирателите и нито ОДС, нито БСП, нито коя да е друга формация можаха да се докопат до някакъв приличен резултат. Десните получиха малко над 18%, левите - малко над 17%. А партийката на Яне, въпреки хитруването, събра 0,34%.Някъде оттогава датира и яростната омраза на Яне към Величеството, както и войната, която той поведе срещу бившия български цар. Вероятно Яне му е сърдит, че е отнел земеделски гласове, от една страна. От друга, видя „златната кокошка", която ще го направи известен за медиите и избирателите.

Не че Яне не беше изпробвал и други възможности да се прочуе през втората половина на 90-те години- раздаване на безплатен кашкавал на гладни пенсионери, хвърляне на димка на форум на СДС, пускане на позиви от хеликоптер на Бузлуджа, когато социалистите честват празника си.(Интересно, кой ли финансира екстравагантните му акции?) Но ефектът не е същия като да се заяждаш с царя - тогава и чуждите медии пишат за теб. Затова върху него веднага се посипаха квалификации „политически мошеник", „най-големия политически измамник от Освобождението на България". След това дойдоха периодично разпалваните скандали с върнатите царски имоти и гори, и тяхното стопанисване, като в този спектакъл се включи и адвокатът Атанас Железчев, който би могъл да бъде баща на Яне и незнайно защо се води по акъла му. Неговата метаморфоза също е странна - той е бил репресиран от комунистическия режим, след това стана депутат и зам.-председател на 37-ото НС от земеделския съюз на Анастасия Мозер. После се почувства нещо недооценен и тръгна с Лудото Яне, както го наричат помежду си депутати и журналисти.

Още една любопитна подробност от политическите „стратегии и тактики" на Яне Янев е това, че на президентските избори през 2001 г. застана зад „Гражданска партия за България" на Богомил Бонев и му даде Железчев за кандидат-вицепрезидент. Тогава социологическите проучвания извеждаха бившия вътрешен министър на Костов на сигурен балотаж срещу Петър Стоянов. Само че взе, че се появи оня злополучен доклад на НСС, който скара Стоянов и Бонев директно в ефир пред очите на милиони зрители, което пък изстреля аутсайдера Георги Първанов в президентското кресло. Сметките на Янето не излязоха за втори път тази година, нищо, че е завършил математическа гимназия.

Стигаме до 2005 г., когато Яне решава, че вече не иска да е земеделец, пък и стойността на земеделските формации вече беше силно девалвирана от нескончаемите махленски разправии между тях. Та Янето прозря, че няма повече хляб в тях и затова ще става десен политик, тъй като дясното е катастрофирало и има свободни ниши. (Между другото тук само ще вметна, че земеделците по принцип са ляво ориентирани.) Така през декември земеделският съюз на Яне Янев се трансформира в дясната партия „Ред, законност и справедливост", на която той става главен секретар. Обяснението на „великия народен трибун" е, че градското население вече било 4 пъти повече от селското. И това за Яне е достатъчно, за да прецени, че съществува недостиг от партии за това новоурбанизирано население. Благодарение на десния етикет, който Янев окачи на формацията си, той успя да влезе в коалиция с тогавашната лидерка на СДС Надежда Михайлова и най-после се добра до парламента и стана депутат от ОДС.

Наименованието на Яневата партия пак не е случайно - „Закон и справедливост" се казва партията на братя Качински, която е спечелила парламентарните и президентските избори в Полша. Не знам дали това има нещо общо с математиката или с парапсихологията. Още по-непонятното обаче е, че същият Яне Янев, който тези дни проглуши всички медии с „агентурното минало на царя и връзките му с ДС и КГБ", допуска за председател на тази партия бившия конституционен съдия Георги Марков, който освен със седесерските си шутове е известен и с псевдонима си на доносник „Николай". А преди време се разбра, че имал и още един - „Стефан". Чудно защо Янето не реве толкова гръмогласно за неговото доказано досие, а пак се е хванал за царя. Между другото последният шеф на Шесто Димитър Иванов, който със сигурност разбира от тези неща, посъветва Янев да прави разлика между агент и обект. И други хора, работили за тайните служби на социалистическа България, къде по-явно, къде по-завоалирано признаха, че Симеон е бил обект на разработка в изгнаническия му период, а не агент. Те през смях нарекоха напъните на Яне „несериозни и наивни".

Само че за Яне това са подробности от пейзажа, пък и фактологията никога не е била толкова важна за него. Преди седмица той гръмко се изцепи, че в Постоянното присъствие на БЗНС се пазели доклади, подписани лично от Симеон, които доказвали, че е бил агент на ДС и особено на КГБ заради пристрастеността си към хазарта. През следващите дни пред различни медии Яне с лекота смени местонахождението на въпросните документи, като каза, че се съхранявали в неговата партия „Ред, законност и справедливост". А накрая пред Инфорадио призна следното: „Документите, с които разполага партия "Ред, законност и справедливост" за съпричастност на Симеон Сакскобурготски към бившите тайни служби на България и Съветския съюз са базирани на разследвания на журналисти, работещи в чужбина". С което цялата „сериозност" на обвиненията се изпарява във въздуха и те започват да намирисват на клевети.

Но това няма никакво значение, защото целта е постигната. Няколко дни наши и чужди медии се занимават с този въпрос, а Симеон Сакскобургготски е принуден да излезе с остро изявление, за да защити името си от поредното опетняване.

Засега това е последната политическа поръчка или активно мероприятие, изпълнено от Яне Янев, с което се постигат поне две неща - хем да услужиш на някого, който нещо ти е обещал, хем да вдигнеш рейтинга на партийката си, макар и временно.

Някои анализатори нарекоха поведението на Яне Янев политическо хулиганство, което очевидно е по-висока степен след партийното интригантство. Яне обаче прекрачи и тази граница през май месец преди изборите за евродепутати като най-безцеремонно и цинично яхна страданието на пет български медицински сестри -  това вече не е политическо хулиганство, а политическо мародерство. Като същински политически лешояд Яне не се посвени да се изгаври с отчаянието на тези жени, давайки им лъжлива надежда, че като ги постави за водачи на евродепутатдсите листи на РЗС най-после ще се измъкнат от либийския затвор. Освен това абсолютно безочливо той се опита да постави ултиматум на българските избиратели - да гласуват именно за листите на партията му, защото така щели да помогнат на сестрите, като ги пратят в Европарламента. Разумните доводи, че подобно нещо би утежнило още повече положението им, минаваха край ушите му като летен бриз. Слава Богу, либийската драма приключи благополучно, но Яне няма никаква заслуга за това. А и за пореден път не успя да излъже българските избиратели.

Чудно ми е все пак какъв ли морал трябва да имаш, каква ценностна система да си си изградил, щом с такава лекота можеш да се изгавриш с мизерията на пенсионерите като има раздаваш кашкавал на площада пред храма „Св. Александър Невски", сякаш правиш хепънинг. И още повече - с такава неподправена арогантност да заложиш живота на пет български жени в името на дребните си егоистични политически сметчици. Но очевидно и не без основание, Яне разчита на късата памет както на българите, така и на медиите, защото търпеливо изчаква няколко месеца да се позабрави поредният му гаф или безобразие, след което отново шумно и със скандал заема позата на единствен борец за морал, справедливост, срещу корупцията и прогнилата политическа класа, към която толкова години драпа да се прилепи без да подбира средствата. А това вече надминава обикновения популизъм, превръща се в опасно явление, защото се размива границата между дребния политически тарикат и момчето за „мокри" политически поръчки.