Медийните новини у нас или какво се крие зад грима на Мерлин Менсън

Животът от известно време ми прилича все повече на Мерлин Менсън по време на концерт: яки жици и дрезгав глас, скрити зад маска от грим. По същият начин някои медийни новини у нас показват неща от българското ежедневие.
Да вземем темата с изборите за евродепутати. Уж бяхме подготвени, но се оказахме в положението на девственицата, която след съветите на мама, се оказва на купон с пълна програма. Вместо кротки обяснения що е Европарламент и евродепутат ни заля информационно цунами от орда на Азис ще пее за БСП. Следващата вълна: Ивана ще пее за БСП. Деветте бала дойдоха с нахаканото „Ивана ще пее за Бойко, защото... Всички това е първа новина на новини по радиа, вестници и телевизии. Борисов и Ивана греят от всички първи страници. Също и задника на Азис, защото генерала бил казал нещо остроумно по повод задните му части и БСП. Велика глупост, тиражирана като смешка! На фона на предизборната президентска камания във Франция, нашата ни кара да се чувстваме опръскани с лайна. Че политиците ни са преминали санитарната граница на морал в поведението, е ясно на всички, но защо тъкмо медиите така охотно ги следват? Възможните са три отговора:
1. Заради платени пари и преплетени лични интереси.
2. Заради истината и читателите.
3. Заради тиражите.
За познатия верен отговор не се предвижда награда. Нея отдавна я взеха други.

Следващата новинияда, която ни заля, както потопа Ихтиман и ураганът „Катрин” Ню Орлиънс, бе заболяването на Слави Трифонов. Момчетата от „Шоуто на Слави”, начело със сценариста Росен Петров, направиха каквото трябва, според възможностите си. Водещият осъстваше няколко дни от екран. Чудехме се защо. Обясниха ни. Избраха мелодрамата като жанр, но това си е тяхно право. Признавам – трогнах се. Но, о, ужас! На следващия ден ни сполетя невиждано медийно бедствие, за което противогази още няма открити, няма открити... Защо?! Не знам... Слави е известен водещ, много известен шоумен, очевидно талантлив човек. Това признават и най-заклетите му врагове. В разговора със Слави в дома му Петров каза, че иска да се избегнат слуховете и тяхното преекспониране. За слуховете не знам, но с преекспонирането се получи точно обратното. Освен само аз да съм си мислил, че не са го искали... Липсва само раздаване на лентички „Не си сам” и пращане на есемеси като за „Българската Коледа”. Не му помогнахте. Не си помогнахме. Замириса кофти...

Другото медийно цунами се казва „Стоичковата майка”. Колегите от „168 часа” отново откриха истинска находка. След като първи разкриха, че националния треньор е преговарял с испанския „Селта” два месеца преди злополучния ни мач с Албания, те извадиха и кирливата му риза, изместна като „отношенията син-родители”. Откритото от „168 часа” бе подето от останалите медии с такава стръв, сякаш бяха цар Леонидас и шепата спартанци, от които зависи съдбата на Термопилите. Такова яхане и изтърбушване на медийна тема може да се сравни в най-новата ни история само с отразяването на Вальо Топлото и баба Цеца, неговата майка. Чужд аналог на случая Гугъл не откри. Повече редове са изписани сигурно само за убийството на Кенеди и разпаданеот на Съветския съюз. Но що е време пред нас...
Ще споделя няколко простички неща, които стократно сме обсъждали с приятели и колеги. Криворазбраният медиен пиар и манипулирането с новините ни връща към „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, която той сам нарича „Смешна позорищна игра в пет действия”. Уводните думи в пиесата са: „Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове. У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.
Модата е зета вместо цивилизацията.”
Ще допълня само, че падаме жертва на ефекта, за който предупреди преди години Лех Валенса: „Поисках парче от тортата, а ми набутаха в устата цялата торта”. Спасението е едно: яко, здравословно драйфане. Ако някои медии са търсили това – успели са. Но не ми се вярва.
Преекспонирането на Борисов, БСП, Ивана, Азис няма да доведат до спонтанна любов на българите към Европа, нито на българите към споменатите герои. И докато Ивана и Азис попадат в медийната лавина по силата на обстоятелствата, то Борисов и някои други политици умишлено търсят ефекта. Радостта от медийния комфорт, в който са се потопили, ги кара да се чувстват властелини на публичното пространство. Дори да не е точно така, такова е впечатлението, което се създава. Невинни обаче няма. Има пострадали.
На Слави желая пълно и бързо оздравяване. Същото желая на всички българи със здравословни проблеми. Да, Слави е направил много неща, някои от тях за първи път у нас. Това радва едни, други – не. Но толкова загриженост, толкова панагирици и елейни слова, няма как да бъде искрени. Няма как, няма как, няма как... Той знае защо, защото знае откъде идват и защо.
Стоичков беше чудовищно голям. Стана чудовищно малък. Може след време пак да бъде такъв, какъвто е мечтал да стане като малък. Освен ако не е забравил мечтите си... Нужно му е време, да остане малко насаме, да се чуе с приятел, който е забравил, но той него – не. И да го послуша. Бекъм си има пиари за подобни ситуации. Стоичков също не е беден.
Някои колеги сигурно ще ми се обидят за написаното, защото ще припознаят своите медии в изпусналите мярката. Други ще се обадят, че мислят същото, но няма как да го напишат, нали разбирам. Не разбирам, но това е друга тема. Трети ще кажат, че „Фрогнюз” е ченгесарски сайт.
Да, ние сме нова и малка електронна медия. Нямаме влиянието на големите, нямаме техния дялов пазар, нямаме техните приходи и печалби. Затова не можем да си позволим скъпия грим на Мерлин Менсън.
Спомням си култовия графит, изписан в дамската тоалетна на стената с кръв:
"УРА!" Време е да вземем нещата в свои ръце...