Октай – изрод или герой? Уроци по история
И в тези идеални условия се роди един нов вариант на прочутата „Изгубена Станка” от „Немили недраги”: страсти, кипежи, шум, трясък и искри. И ако ние можем да преглътнем цялата балканска шумотевица - кръвта вода не става, - то останалият свят съзря първо варващината в епизодите от НДК. Не ни спасява дори онова наперено „Важното е да си известен, не е важно с какво”, на Салвадор Дали...
Оттук насетне никакви реклами и клипове, колко красива и гостоприемна страна сме, не могат да изтрият шока от „филма” в НДК. Светът ще ни помни с него дълго време. Черният списък на „български следи” с атентата срещу папата и „българския чадър”, убил георги Марков се попълни с газовия пищов в слепоочието на Доган и последвалото нечовешко насилие върху атентатора...
Затова не е никак странно, че България първо се стъписа, а след това избухна в мрежата, Фейсбук и пред телевизорите.
Полк. Марин Маринов, бивш водещ офицер на Доган по линия на ДС:
„Докато лидерът на ДПС не бъде ликвидиран физически, силите, които искат да го няма, ще продължат с опитите си. Доган е мразен човек - не го обичат нито българите, нито турците.
Иван Костов, лидер на ДСБ казва през 2009 г:
„Още през 1999 г. казах, че Доган е проклятието на България. Казах го, защото той в качеството си на заместник на Павлов (създателят на Мултигруп) бе политически говорител на мафията“.
Доган, 23 юни, 2005 г., в „Шоуто на Слави”:
„Много фино ви будалкат с разни дарения лични, фирмени, което може да се приеме, но не е цялата истина всъщност. Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са. . . или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.”
Доган, 18 юни, 2009 г., Сатовча:
"Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос."
Велислава Дърева, 20 януари, 2013 г., БНР:
Опит за публична екзекуция на най – знаковия политик в България. Твърдя, че Ахмед Доган и Андрей Луканов са двамата най – големи български политици. Единият вече го убиха. Това, което се случва днес, много напомня това, което се случи 1996 година. Покушението срещу Ахмед Доган, е тежко покушение срещу демокрацията, срещу всичко, което е постигнато през тези 23 години.
Доган, 04 ноември, 2011 г, Кърджали:
„Балканската война е не само война на победители и победени, а война за етническо прочистване и други форми, които ние по-късно определихме като различни вариации на възродителен процес”.
Доган, 19 януари, 2013 г., НДК, откъс от доклада:
„В тази връзка ми е и предложението към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на “статут на европейско малцинство” на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от ЮИЕ (Юго-Източна Европа, б.р.). Убеден съм, че Европейските либерали могат да постигнат тази изключително важна за единството и развитието на ЕС стратегическа формула за малцинствата.
Освен това, в контекста на “Хоризонт 2020” са предвидени инвестиционни пера за “приобщаващи, новаторски и безопасни общества”. Това е предизвикателство, което си заслужава борбата. Защото Заедността е заложена в ценностния код на Евроидеята. А на ДПС й подхожда да има директна комуникация с Брюксел.
Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от ”глава първа” на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на Тоталитарния режим. И най-странното беше, че в съдържанието на Обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?”
Сами си направете изводи.
Според Лютви Местан, Христо Бисеров, Велислава Дърева, Румен Петков и др. насоченият газов пищов срещу Доган е „публична екзекуция на демокрацията у нас”.
Според актрисата Доротея Тончева е: „Май искат да ни вземат хляба...”.
Според трети е режисиран фарс. Четвърти, пети и т.н....
Историята и човешката памет имат свойството да подреждат нещата, които се случват днес - след дълъг отрязък време. Тогава оценките са трезви. Те не винаги съвпадат с тази на съвременниците – участници и зрители. Тежката дума е на историците.
Да си припомним някои случки от нашето минало.
Атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 г., в който загиват 213 души, а други 500 са ранени, няколко десетилетия бе представян от комунистическата партия като революционен акт. Днес вече е отвратителен терористичен акт.
„Черните ангели”, героите от онзи симпатичен филм, чиито прототипи са описани в „В името на народа“ на Митка Гръбчева, също бяха любимци и пример за подрастващото по време на соца поколение. Възхищавахме се, как момичета и момчета по на 18-20 години екзекутират ген. Христо Луков, депутатът Сотир Янев и полк. Атанас Пантев по поръчение на ЦК на БКП. 65 години по-късно се чудим героично нещо ли е политическият терор.
Ами атентатът на гара Буново? Какво е той: касапница, в която български турци взривяват през 1985 г. вагона за майки с деца на влака Бургас – София, в която загиват 7 души - 3 деца и 4 жени и са ранени други 15 или съпротива срещу тоталитарния режим? Един от атентаторите след 10 ноември 1989 г. стана областен шеф на ДПС за Бургас, изживяващ се в родния си край като герой. Такъв ли е?
В доклада си пред Националната конференция Ахмед Доган казва, че днес в България е установена диктатура, каквато не е имало досега. Казва също, че трябва да станем мултиетническа държава, защото у нас има обезправен етнос. Означава ли това, че ако младият Октай, вместо да насочва пищов към него, бе взривил дискотека в Студентски град, например, щеше да е нов герой, като онзи от Буново? Или като самия Доган, който е лежал в затвора при социализма?
Трудни въпроси.
В същто време шепа политици и политолози нападнаха хилядите, които искат освен Октай, да бъдат съдени и тези, които се опитаха да го убият като животно пред очите на нацията, а минути след това и пред очите на целия свят. Това, видите ли, било пропадане, разпад на ценностната система, морална нищета. Може и така да изглежда, но какво е, според същите тези същества, корупцията в политиката, прегръдките с мафията, лъжите, манипулациите и грабежите, наречени приватизация? Може би триумф на ценностната система? Айде де...
Българската нация е издържала какви ли не обиди през годините, ще преглътне и тези лицемерни писъци.
Политическата класа у нас отдавна си е спечелила омразата и презрението на обществото. Заради своята арогантност, всеядност, недосегаемост и несменяемост. А вопиющата липса на справедливост кара хората инстиктивно да злорадстват, когато на някой политик му се случи нещо неприятно. Не е съвсем изискано и възпитателно, но от народ, докаран до истерия от лъжи и манипулации, не може да се очаква съчувствие към тези, които той смята за виновници за бедите му.
Нещо подобно се получава и с натрапвания термин „език на омразата”. Да, този език съществува, но кой го насажда, бе, джанъм? Тези, които искат мултиетническа държава или обикновените българи и турци? Тези, които защитават радикалния ислям или отрудените и обеззверените християни и мюсюлмани? Политиците, пазени от бодигардове или тези, които се борят за хляба всеки ден и час?
Един познат ми се обади, след като гледал няколко пъти случващото се на сцената в Зала 3 на НДК, за да ми каже, че е шокиран от неистовата агресия, изсипала се върху Октай. „Това е елитът на ДПС и то срещу тяхно момче, а на нас неверниците сигурно ще ни режат главите като зелки, ако нещо се обърка...” През тлефонната слушалка не долиташе гласът на омразата, а на един уплашен човек. Защото и той, и останалите седем и кусур милиона български граждани знаят, че злото най-често се ражда в утробата на политическата хидра... Затова по-кротко с лекциите за морал.
Дали Октай е изрод или герой, е трудно и рано да се каже. Този отговор ще има значение след време, когато едно друго поколение изгледа кадрите от политическия екшън и преживее наследството на сегашната полтическа върхушка. Октай е един объркан млад човек и Доган, който бе цел и жертва на покушението, има също заслуга за неговото объркване. Такъв е животът – многопластов, груб, некрасив, озъбен, брутален. А толкова ни се иска да е като в картина на Майстора. Или на Кеазим Исинов... Уви.
Вместо това ни се налага да изпием чашата с последствията от 19 януари до дъно. Колкото и да горчи и да смърди.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
