Окупаторите на СУ - колумбовци на сухо

Милите студенти, останаха неразбрани и този път. И взеха, че се обидиха - на партии, състуденти, преподаватели и на непросветените българи, най паче. А може би трябваше да им мине през ума, че е възможно повредата да е в техния телевизор...

Все пак бяха компенсирани с щедро медийно внимание. Даваха им думата непрекъснато и можеха да изложат позицията си на воля. И го правиха. Друг е въпросът, че не им се получи.   

Една от причините е тоталната липса на въображение. Да започнеш нова окупация на СУ и да повтаряш: оставка, оставка, оставка - е най-малкото признак на лош вкус. Ако това са им силиците, значи не са за тази работа. Чухме и  дежурите клишета за мафията, олигарсите... За да те забележат и да те вземат насериозно обаче трябва да говориш за важните неща в живота и ако може - конкретно. Ако имаш знания и талант да го направиш оригинално и атрактивно - още по-добре. За подобни мисии обикновено Съдбата открива хора с пламтящи сърца, висок интелект и харизма. В случая с окупацията на СУ това важно условие остана неизпълнено...

Все по-актуалният напоследък Джоржд Оруел е казал: Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа. Въпросът е как ги използваш и за какво. Също и дали не си ги дал под наем.

Тъжно е да виждаш млади хора, които демострират желание за промяна, а са безпомощни да изразят чувствата и мислите си с думи и изречения. Може да е от вълнение, но по-вероятно е да става дума за самонадценяване. Усеща се осезаемо и липсата на оценка на ситуацията. За подобни инициативи е нужно много повече от няколко прочетени книги и учебници. Ако бяха поразровили класиците все щяха да попаднат на Томас Карлейл и неговата поучителна фраза: Революцията я замислят романтиците, реализират я фанатиците, а се възползват от нея негодниците.

В интерес на истината, можеше да бъде и по-зле. Слава Богу, че на момчетата и момичетата окупатори не им хрумнаха някои крайни мисли. А не им хрумнаха, защото не са убедени в каузата или, че окупацията въобще е кауза.

А и у нас липсват традиции в демократичното протестиране. Опитът на Априлското въстание, някои бунтове по-късно и митингите от 90-те години е крайно недостатъчен. Без унгарски събития, Пражка пролет и стачки като онези в Гданск, е по-трудно да намираш верния път за отстояване на правата.

И понеже на окупаторите на Ректората много им се иска да бъдат справнявани с този или онзи велик българин, е време да им се каже, че ако толкова държат на историята, редно е да тръгнат от разликите. А те са:

1. Нетърпимост към чуждото мнение.

2. Притежават лиценза за истината.

3. Само те са прави.

4. Народът е недорасъл да ги подкрепи и остават неразбрани.

5. Всички, които не са с тях, са против тях. (класически болшевизъм)

6. Насилие е всеки опит да се приложат законите.

7. Те са специални и имат право на специално внимание.

Демокрацията се гради върху равенството и свободата. Равенство не в нищетата или богатството, а в равните права. Колкото до свободата, тя дава възможност всеки да има право на свое мнение и възможност да го изразява. Това обаче важи за всички, включително и за окупаторите на университети, които така и не разбраха, че опонентите им са равни на тях по всичко. Освен това е крайно време да се научим, че свободата на гражданите се гарантира чрез закони и правила. Спазването на тези правила е висшия пилотаж в развитието на едно гражданско общество. За налагане мнението на малцинство над мнозинството и дума не може да става. Така че членовете на окупационния корус или техните съветници, нещо са се объркали.

Друга отличителна черта в поведението на окупаторите, е тяхното чувство, че са много специални. Заблудата е логична и идва от факта, че за известно време са център на внимание. Те обаче не бива да забравят, че ако се качат на телевизионната кула и се съблекат голи - всички камери и микрофони тутакси ще ги "налазят", за да излъчват "на живо" случката.

Крайно време е за разликите между изпълнения от типа "екшън" и сериозното говорене за сериозните неща. Майсторлъкът е да привлечеш светлините на прожекторите към важните неща от живота, но не с циркови изразни средства, катинари и семпли декларации.  

Някога Раковски, Иван Касабов, отец Матей Преображенски - Миткалото, Левски, Каравелов, Ботев, Атанас Узунов, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов и др. са подчинявали всички свои различия на едно общо дело. Съпротивата им не е била поза, нито саможертвата - театър. Това трябва да се разбере веднъж завинаги, за да не се смесват толкова безразсъдно понятията. Нито някой от тях някога е бил обиден на народа си.

През 2014 г. да нямаш понятие от най-елементарен модел на организация и да смяташ, че с няколко китайски синджира можеш да събориш системата, каквато й да е тя, не е и наивно - глупаво е.  Затова и "Народе, къде си", е меко казано оскърбителен опит да се пришиеш към написаното от Дякона в неговото тефтерче. Гениални имитации няма. Нито имитатори. Има шмекери.

Време е младите хора, които предприемат протестни действия или смятат да се изявяват като лидери на нещо си, да се готвят по-сериозно за това. Да тръгнат от анализ на обстановката и разпределението на силите, да се заемат с тактиката и стратегията на своето поведение. Както и да търсят пътища и способи за постигане на поставените цели. Целите да са конкретни и със срок. И тогава вместо бръщолевене за оставка, щяха да кажат нещо наистина важно. Например, че е време да се окупира Съдебната палата. Това, че след 13 доклада на ЕК нищо не се променя и нищо не се реформира в правораздавателната истема, е достатъчен аргумент. Фактите от години са отчайващи: правосъдие на колене; дела се влачат с години; няма осъдени политици, мафиоти и министри за корупция; убийци се разхождат на свобода, а обвиняеми са медийни герои; мафията се гушка с политиците; медии слугуват на организираната престъпност; съмнителни приватизатори продължават да ограбат държавата; додслушването се превърна в поминък; човешки права се потъпкват безнаказано; правозащитни организации като Българския хелзински комитет мълчат или реагират избирателно. Липсата на справедливост демотивира обществото и отделния човек. Ето, там е народът, заврян в ъгъла, скъпи окупатори! Това си го запишете в тефтерчетата, та ако някой ден децата и внуците ви случайно ги разлистят, да не умрат от срам.

Но и за това трябва не стихийно нахлуване в палатата и издигане на лозунги, а задълбочено изучаане на проблемите, кое води до тях, кои са най-уязвимите места в системата, къде е пробита, какво трябва да се промени, за да тръгнат нещата. Да се направи поробен план за евентуална операция "ситви ръце", да се потърси покрепа в магистратските среди, да се информира обществото, да се призове за гражданска подкрепа в името на една единствена цел: работещо правосъдие, въздаващо справедливост.

Друга важна цел е възраждането на икономиката. Натиск за достъпни правила за правене на бизнес. Привличане на инвестиции. Тогава ще е реално да се говори  за реализация на студентите, които с право са недоволни от днешните възможности в България.

Това са само два примера. Младите трябва да "родят" алтернативите. Всичко друго е ала-бала и шум по трасето за известно време.

Когато Колумб се върнал от дълготите и тежки плавания, в кралския двор неколцина високопоставени особи го посрещнали с подигравки, наричайки окриването на Америка пълна случайност. Тогава мореплавателят помоил да донесат няколко яйца и накарал опонентите си да ги закрепят изправени. Настъпила голяма суматоха и безброй опити, но всичките неуспешни. Тогава Колумб ударил яйцето в масата, то се счупило и останало право. Всички гракнали в един глас, че така е много лесно. Важното е пръв да се сетиш, - отвърнал Колумб.  

Димитър Попкутуев