Оставките на Валентинрадевци са ОК, абсурд е назначаването им

След оставките в петък някои ще празнуват "извоюваната" победа. Като тези, дето се самопришиха към протеста на Кольо Босия, например. Не самият Николай Колев, а съмнителните кръпки.

На 23-и писахме, че ако не паднат министерски глави, Борисов го чакат трудни времена. В смисъл, че може да падне неговата, барабар с целия кабинет. На 25-и август се случи трагедията с автобуса. Загинаха 17 души, а 21 бяха ранени. Последваха  дни в разтягане на локуми и прехвърляне на вината като горещ картоф от една институция към друга.

На 31 август премиерът поискал оставките на министрите Валентин Радев – МВР, Николай Нанков – регионалното министерство и Ивайло Московски – на транспорта. Часове по-късно пред журналисти Валентин Радев няколко пъти повтори, че нямал персонална вина, но поемал политическа отговорност. Защото "така правим в ГЕРБ“. Какъв юнак само. Нахалството му не е изненада, но въпреки привикването към простащините, нормалния човек се потриса. Ако Борисов не беше ги подканил с тоягата, щяха да си пазят креслата като куче кокал… На запасняка от армията Радев и през ум (ум?) не му минава, че самото му назначаване на този пост е абсурд. Ако можеше да оцени реално възможностите си, щеше да е наясно, че мястото му нито е в МВР, нито на такава позиция.

Нанков също имаше достатъчно време да загрее, че изкачването по партийна линия от Ловеч до София не е заради талант и знания, а заради сръчното му послушание.

Проглушителна е тяхната безпардонна нетактичност. Публично оскърбителна е липсата на възпитание.

Ивайло Московски си спести участието в срещата с журналисти по здравословни причини. Това ме подсеща за случая с югославския лидер Йосип Броз Тито, който не отишъл на среща в Кремъл със Сталин, аргументирайки се, че е болен. Наблюдатели оценяват това му решение като най-здравословното в онази ситуация, защото всъщност Сталин не го викал да пият коняк…

Освен това, единственото прегрешение на транспортния министър е, че не намерил начин да задължи пътуващите в автобуси да слагат колани. Останалите му грехове са сочените от Босия и май това бе политическият ход за решаване на дилемата с гладната стачка. Защото фалшиви шофьорски книжки има, но много повече са фалшивите дипломи за средно и више, но срещу това никой не гладува.

Това, че трима министри си отиват, заради гафове на ведомствата им, е добре. Мрачно и дори зловещо е непризнаването на вина. Няма дори извинение. Не поискаха и прошка от близките на загиналите, както и от ранените. Обществото дори не го споменаха. Друго е важно за тях. Радев го каза бодряшки: ще се разберем в партията. Връщаме се в парламента. Така било редно. Редно?! По коя ценностна система, бе, Радев? Провалил си се като министър, но се натискаш да правиш политика в най-важната институция! Гьонсуратлък у някои достига невиждани висоти!

Поведението на Радев и Нанков ме подсеща за думите на Майка Тереза: „Най-страшната нищета е нищетата в сърцето“. Дали се разбира?...

Борисов не трябва да спира дотук. Заплахата над цялото правителство не е отпада с тези три сбогувания. Достатъчно заслуги за оставки и разследвания имат Лиляна Павлова, правосъдната Цецка Цачева, министър Емил Караниколов, министър Владислав Горанов (с какви пари вдигна палата на Витоша), земеделският министър Румен Порожанов, военният министър Красимир Каракачанов, шефове на агенции, тайни служби и пр. Оцеляването на самия Борисов зависи в голяма степен от това, дали има воля за следващи решителни действия. Изпускането на парата чрез трима министри е класическо излизане от ситуацията, но не и борба с корупцията. Иска се още много. Без партийни сантименти и съобразяване с определени кръгове. И прозрачност, естествено.

Ако няма още промени и атаки, особено към кръга на Пеевски, политическата криза ще стане факт.

Тодор Христов