Реклама / Ads
Frognews
88| 12102 |05.09.2019

Освободители или окупатори? Искаха да стане добре, но стана както винаги

.
Скандалът около изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ в София, органиирана от руското посолство, се разраства. От дипломатическата мисия на Москва у нас реагираха на заявлението на Външно министерство, което декларира, че такова мероприятие е неуместно, с твърдение, че става дума за неизвестни фотографии и документи, свързани с освобождаването ни от фашизма на 9 септември 1944 г.

От посолството искали всичко да е както трябва и добре, но се получи както винаги – скандал.

 

Руските служби и руската държава въобще отстоява свои идеологически разбирания, които се опитва да „входира“ в дневния ред на държавите, където има интереси. Крайно време е да свикнем с това и да реагираме хладнокръвно и аргументирано. Бяхме в социалистическия блок, Варшавския договор и СИВ, а сега сме в НАТО и ЕС. Русия все още не приема това решение на България и се опитва да върне нещата или поне да използва пропагандни похвати и хибридна война, за да прокара интересите си. Така постъпват по принцип големите и силни държави.






Реакцията на българското външно министерство бе на нивото на руския пропаганден опит: липса на такт и дипломация. И в МВнР някой е искал да се получи нещо по-така, но се получи както винаги…

 

Ето едно мнение по темата на руския историк и писател Борис Соколов:

 

Пропагандата твърди, че Червената армия е донесла на народите на Източна Европа освобождение от германския нацизъм, а на народите на Източна Азия – от японския милитаризъм. Това са били освободителни мисии, които са коствали на Русия живота на стотици хиляди воини. В едно интервю за френския вестник „Фигаро“ президентът Владимир Путин заявява: „След като през 1944 г. бе освободена нашата територия, Съветската армия премина границата на СССР, за да избави от нацисткото зло още 11 европейски страни. И заради това загинаха над един милион наши войници и офицери… Сражавайки се с нацизма, нашият народ не само донесе свободата на други, но и изправяше ръст и укрепваше вътрешното си достойнство“.






Какво се случи в действителност?

Червената армия донесе на народите от Източна Европа не само освобождение, но и ново робство, защото помогна властта там да се вземе от марионетни комунистически режими. Същото се случваше и в Източна Азия, където влязоха съветски воски. Та те окупираха Манджурия и Северна Корея… Известна разлика имаше в Китай, където комунистите участваха в партизанско движение и имаха своя платформа за управление. Подобна бе ситуацията в Югославия и Албания.

 

В останалите страни от Източна Европа, където бяха установени марионетни режими, веднага започнаха политически репресии по съветски модел. Така например в Полша, освен масовите разстрели в Катин, където бяха избити около 25 хиляди офицери и цивилни граждани, започнаха репресии срещу членове на Армия Крайова, която се подчиняваше на полското правителство в изгнание. Съветските войски не помогнаха на Варшавското въстание, организирано от Армия Крайова против хитлеристите, което превзе Варшава пре август 1944 г. Ако Червената армия бе помогнала войната щеше да приключи много по-рано, но не го направи.

 

(Много факти за този период са описани в книгата на руския историк Н.В. Петров „По сценария на Сталин: ролята на органите на НКВД-МТБ на СССР за съветизацията на страни от Централна и Източна Европа. 1945 – 1953 г“)

 

Съветските войски в последната година от войната и веднага след нея сееха смърт и репресии на освободените територии, аргументирайки се, че наказват „експлоататорите“ чиновници, офицери, полицейски служители и местната интелигенция. Например в България още на 6 октомври 1944 г., по-малко от месец след комунистическия преврат, беше подписан декрет за създаване на „народен съд“. През март 1945 г. този трибунал вече бе готов и произнесе 10 897 присъди по 131 съдебни процеси. На смърт бяха осъдени 2138 души, сред които членове на регентския съвет, брата на цар Борис III – принц Кирил, много народни представители, висши военни чинове, учени, съдии, индустриалци, журналисти. По същото време продължаваха и т.нар. „стихийни разстрели“ по места, като общия брой на жертвите е достигнал 30-40 хиляди души. Преди изборите на 27 ноември 1946 г. са били убити 24 активисти на Българския земеделски народен съюз с лидер Никола Петков. Той бил арестуван, обвинен в „заговор“ по съветски модел и обесен през септември 1947 г.






В нито една държава от Източна Европа, освен Югославия и Албания, комунистите не са били в състояние да спечелят властта без подкрепата на съветската армия.

Съветските окупационни власти предали под контрола на комунистите местните силови структури, които по това време са работили при пряката намеса и диктовка на съветници от НКВД и други тайни служби на Москва. Изборите, които са били спечелени от комунистите, по правило са били фалшифицирани от съветски експерти по подобни манипулации.

 

Един ръководителите на съветските тайни служби, Иван Серов, в книгата „Записки от куфара“ пише: „През 1945 година, беше взето решение да бъдат притискани поляците с обществен авторитет и подкрепящи правителството на Миколайчик. За целта бе възложено на отдел „Д“ на нашите служби да се заеме с фалшифицирането на документи и почерци. Този отдел само с такива неща се занимаваше и ги пращаха в Източна Европа по изборите да помагат на „братските партии““.

 

Изборите, където все пак победители ставаха некомунистически партии, след това техни активисти и ръководители бяха подлагани на преследване и репресии.

 

Друг руски историк – Александър Гогун, в интервю за радио „Ехото на Москва“ заявява:

 

Съветските войски в края на войната не са просто окупатори, а поробители. Защото този държавен строй, който наложи Сталин в Източна Европа бе създаван от него още през 20-те години на ХХ век. Това е азиатски деспотичен модел, досущ робовладелски строй, при който отделния човек губи свободата си, няма право дори на предвижване, нито на собствено мнение и позиция. Човекът бе превърнат във винтче от една гигантска послушна машина. От последния работник до най-първите хора в Централния комитет са били зависими от човека в Кремъл.






Сталин е започнал подготовката за война в Европа още през 20-те години. След смъртта на Ленин през 1923 г. той получава не просто цялата власт, а контролния пакет на комунистическия модел, така да се каже. И ако Хитлер не беше нападнал Съветския съюз на 22 юни 1941 г. то Сталин щеше да нападне Хитлер до края на юли. Има документи и негови изказвания по този въпрос.

 

След края на войната той създава социалистически лагер, за да противодейства на капиталистическия мир. Дори през 1952 г. на XIX конгрес на КПСС той заявява, че много скоро френската и италианската компартии ще вземат властта. Те имат подкрепата на Москва и социалистическият лагер ще се разшири.

 

***

Това са само две мнения на руски историци и автори на много книги, преведени в редица държави. Техни опоненти обаче твърят обратното - че именно Червената армия е освободила част от Европа и този акт заслужава благодарност и признателност от съответните страни и народи. Те така и не разбират обаче, че това не може да се натяква непрекънато и да се търси благодарност во веки веков. В Русия се води дебат по тази и други теми, свързани с Втората световна война. Времето ще покаже кой прав и кой – не. Важното е нещата да се изговарят, а времето ще е съдник. У нас нещата обаче продължават да се намират в две противоположни страни, които категорично отричат всяко несъвпадащо в с тяхното мнение.

 

Подобни скандали гръмнаха и в други страни. Полша не покани Путин на годишнината от началото на Втората световна война. Литва, Латвия и Естония наскоро заявиха за пореден път, че страните им са били под съветска окупация десетилетия наред. В Прага боядисаха паметника на ген. Конев, който се счита за освободител на чешката столица, но пък много чехи го обвиняват, че е участвал в потушаването на "Пражката пролет" през 1968 година...

 

Пропагандните опити на Русия в това отношение няма да спрат. Още повече, че намират почва в някои среди у нас. По-важно е да се предизвика дебат, нека има спорове, но да се чуят и видят аргументите и фактите. На някои няма да им харесат, но такъв е животът.

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Русо гладно няма - битката за София 20| 6533 |04.09.2019 . 2019 = 1956 - хороводците са същите 28| 13767 |03.09.2019 . По-добре урагана „Дориан“, отколкото по „Хемус“ и Околовръстния 17| 8592 |31.08.2019 . Какво става в българските глави?! 34| 12803 |29.08.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ