Първанов – политическият канибал

Такава асоциация навява кандидатурата на Георги Първанов за президент. Канибалът в политиката. Всеядният и вечно гладен за власт. Нахалство без граници. Равно по демонстративност единствено на липсата на достойнство у подтичващия подире му Ивайло Калфин.

Умни неща са казали по този повод и Цицерон, и Наполеон, и де Гол, и Чърчил, и много други, но не бива да бъдат хабени за въпросната двойка, изобретение на АБВ. Обидно е – за мъдрите мъже и за публиката.

Палячовци винаги се намират. Сякаш имаме специален университет, който бълва продукция непрестанно. (Не бъркайте Висшето училише за цирково изкуство в Москва с потупванията на началството от ул. Болшая Лубянка и значката „Стамболов”, раздавана щедро от Библиотекарския на комплексари, болни от слава...) Имаме и силна самодейна школа...

Корнелия Нинова, лидер на БСП коментирала самономиниралите се: Не се прави така. Напротив. Точно така се прави, щом сме/сте им дали възможност. Отговорността и греха е на всички ни. Но все пак когато ръководството на „Позитано” 20 от години повтаря, че Първанов бил успешен президент, не може да се очаква друго. Защото не беше успешен. Време е Нинова, ако иска да означава това, което трябва да означава в БСП, да каже истината. Плюс, че е предател, който употреби партията, за да стане държавен глава, а след това я изостави като Чочарка...

Да се каже и истината за „спасителната” му мисия през 1996 г. с онзи върнат мандат, с който толкова се гордее. Използва Кольо Добрев, създаде фалшивата история за спасяването на БСП и страната, а след това му оставаше единствено да поставя цветя на гроба на Добрев в Гоце Дълчев. Другото му се нареди като белязани карти. Те бяха такива. Затова стана президент. Лош президент. В много моменти беше срам като държавен глава. Партията обаче наливаше ли наливаше пропаганден възторг в главите не само на своите членове и симпатизанти. Облъчваше всички с т.нар. „оценка на двата мандата на Първанов”. 10 години, през които този човек се прочу с ловните си „подвизи” и покрайловните си похождения. Селски сваляч, мачо от партийните вечеринки през 60-те, зализания алаброс и сплесканото теме, което дори коафьорите на „Дондуков” 2 не понечиха да прикрият.

„Успешният” и „социалният” Първанов бе център на клика, напомняща неприлично мафиотска структура. Там действаха и „творяха” олигарси, октоподи, корумпирани ченгета, бивши агенти на ДС и настоящи на ДАНС.  Вървяха подире му, защото имаше планктон за интригантството и злоумисъл. Имаше изгода. Същият този човек вместо да почете паметта на изгорелите във влака-ковчег край Червен бряг, отиде да гърми в сокаците край Симитли. После дни наред лъжеше, че не бил там, след което бе принуден да признае – много свидетели го бяха видели.

Той бе приятел с Илия Павлов. Убиха Павлов.

Бе приятел с Емил Кюлев. Убиха и Кюлев.

Бе приятел с Манол Велев. Гръмнаха и Велев (все още поддържат организма му).

Каква е била близостта му със съпругите на Кюлев и Велев – отделен въпрос. Съпругата му сигурно е чувала какво се говори... Не само за тях. И за аферата с певицата. На нея подарявал неща, които му подарявали, когато бил на посещения тук и там. Тя пък се хвалела, горката. Така говорят момчетата от НСО. Тези, които часове наред го чакали пред – да ги наречем неочаквани - адреси.

Една министърка играла ролята на алиби с игра на карти, за да реализира похожденията си. Пак по разкази на негови близки и охранители. Не сме му светели...

Пикантерия. Селско момче, паднало му да поживее – гребало с пълни шепи. Така го описват негови другари и приятели. Повечето бивши. Като един оръжеен търговец, например, който след горещата си любов към Първанов, премина в режим на спасително охлаждане. Същият споменаваше за „голяма алчност” – била поразителна. Споменаваше и едни апартаменти, които уж не били каквото изглежда. За Париж става дума. Е, те си знаят кое как е било. И ние ще узнаем. Винаги се разбира.

Първанов – големия шлем. Когато Путин дойде в София през 2008 г., той се споразумя за три големи енергийни проекта с българския президент - “Бургас - Александруполис”, АЕЦ “Белене” и “Южен поток”. Събитието бе полято в софийския бар “Синатра”. Оттам насетне Първанов се хвалеше с постижението си, както циганин с девствеността на дъщеря си, която иска да продаде. Колкото щерката на бай Асан се оказа девствена, толкова и продуктите на Първанов...

Къде е Калфин в този продънен цирк? Слага си червения нос, естествено, защото е втори клоун. Преди пет години игра първи и не приличаше толкова на смешник. Излъчваше известно достойнство, което подгласникът му Стефан Данаилов превърна в шанс. Сега Калфин е момчето, което носи бирата и теслата на майстора. Дотолкова успя да се „развие”. Оттук насетне като чуете Калфин – дайте му петаче.

Уточнение – специално към Първанов. Русофилство не е съветофилство. Исак Бабел, Солженицин и Георги Марков не са Сталин, Берия и Тодор Живков. Техни жертви са.

Койта разбрал – разбрал. Накрая една позабравена басня от позабравения Стоян Михайловски.

Магаре и богомолци

Едно магаренце вървеше
Посред голям един пазар
И мъкнеше, в дисаги тежки,
Икони, кръстове и мощи,
Черковнослужителски товар …
Пред него сума богомолци
Припадаха на колене. . .
И мислеше, горкото муле,
Че тази чест за него беше,
И почна гордо да реве, —
И взе да рита, да подскача,
Да се търкаля из кала …
Но няколко дебели сопи
Му дадоха да разумее
Кому се кланяше света …

Има ли шанс Първанов? Ако все пак се случи някакво уродливо чудо и бъде избран – нацията губи шанс. Това е отговорът. 

Политическият канибал ви гледа. Същи Сатурн на Гоя е...

Д-р Димитър Попкутуев