Реклама / Ads

10| 6749 |30.01.2021 ГЛАСЪТ

Пенчо Славейков като петдесетолевка на Бойко и Нобелов кандидат

.
Дървениците намаляха, но депутатите се роят...
На днешната дата през 1912 г. шведският писател и общественик Алфред Йенсен предлага българският поет и писател Пенчо Славейков за Нобелова награда. Повод за това е уникалната творба на българина „Кървава песен“. “Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи пред Европа един безспорно голям поет, при който може да се констатира наличието на поетически шедьовър – “Кървава песен”.

Това е част от текста на Алфред Йенсен. Йенсен е отдавна известен и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и пише очерци и пътни бележки за тях – най-вече за славянските страни. Посещава Русе, намира София за модерна, където се запознава и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. През 1891 г. публикува очерк за Ботев под заглавие “Христо Ботев. Български поет на свободата”, съдържащ преведени стихове и спомени на Ботеви съвременници. В 1893 г. превежда “Под игото”. Сам Йенсен е поет, но е и преводач, журналист, специалист по славянски литератури, а като експерт по тях е избран за член на Нобеловия комитет. По този начин получава правото да номинира изявени автори.

 

Все по-малко българи си спомнят за Пенчо Славейков, за поемите му и уникалната „Кървава песен“. Все повече българи свързват поета с банкнотата от 50 лева, на която е изобразен той. „По един Пенчо Славейков“ отпусна щедро премиерът Борисов за пенсионерите предизборно…






Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Рачов Славейков. Учи в Германия, където става последовател на Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше, Славейков доусъвършенства идеята си за самотния, но извисен духовно човек - свръхчовек. Живял и в Италия. Той добива славата на поет от световна величина.

 

***

КЪРВАВА ПЕСЕН

(Откъс)

 

Върлий бой,

на север упорит започнат най-изпървен,

където бе Младен, и настървен и кървен

се бързо подлови по-лют и по-жесток

при средния редут надясно от Висок,

насред на преслопа, там, дето бе Сокола

загнезден. Втори път по стръмнината гола

се впуща паплачта — оставила безчет

там жъртви, — втори път повръща се безред

разпръсната назад. Но ето, подкрепена

от нови сили, пак полетя настървена

с див, бесен вик... орди навалят през орди...

До трупът пада труп... Ред тъмен разреди —

напред изстъпва друг. Тоз пада; тоз прескочил

трупът и повален се тръшне. Ей насочил

тук сабя мелязим се превърти и спре —

и грохне възнак. Там се свий и пооре

с глава напред висок манафин; сграбчил шия,

прожилена с куршум, извърнат юзбашия

гърлани що му глас държи и пак лети

напред — но друг куршум го сепне, и сгрохти

и той надолу там по склона и зарита...

А паплачта, отзад засилена, налита,

приижда и вали напред и все напред...

С куршуми покосен е първи, втори ред:

през труповете им напред се хвърля трети,

четвърти — ето ги пред първите люнети,

и на окопите се втурнаха на щик...

 

***

БАЩА МИ В МЕН


Погребаха го там, де мъртвите погребват,

там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,

железни обръчи-огради де обсебват

надгробни камъни все с мъртви имена.

 

След земния живот в земята той почива —

не той: почива му там тленний прах един!

Че живия му дух и мисълта му жива —

живеят в мене те, в мен, неговия син.

 

Не само в онова, което ази правя,

не само в думите, не само в мисълта —

пред погледа ми той се винаги възправя

с усмивка бодряща и тиха на уста.

 

И сещам в моята аз неговата воля,

и неговата мощ во всякой мой удар...

и чувам: "Победи световната неволя —

и на беди бъди в живота господар!

 

Какъвто бях бъди! И с божи меч в душата,

на висша истина глашатай и пророк

издигнеш ли ръка — дигни я в злоба свята,

изпълнен от любов и в любовта жесток.

 

Достоен ти бъди за мен!" О, аз достоен

ще бъда — и съм бил — за своя жив баща,

и словото у мен било е зов все боен,

в световни суети не зов на суета.

 

При твойто слово аз и своето прибавих,

дела приумножих при твоите дела:

и съд набъднето да чакам се изправих

с теб — две со подвизи увенчани чела.

 

С възторг на истина в душата просветлена,

към нея само аз в живота се стремих —

като тополата на възбог извисена

пред слънцето, пред теб, връшец привождам тих.

 

И чувствам с крило как божи дъх ме гали —

и чувствам, че ти доволен си от мен...

Че на живота аз свещените скрижали

понесох — не да ги захвърля пак смутен.

 

Душата ми с завет ти за живот огрея

и в път благослови со бащин благослов:

и както в мене ти и ази в теб живея

за подвига свещен на земната любов.

 

***

Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък.
Пенчо Славейков

 

Фрог нюз

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 28| 17097 |29.01.2021 БТВ като тв вариант на Пеевска медия, Яна Маринова единствен лъч на нормалност . 25| 11990 |15.01.2021 Пълненето на дупки като човешка потребност. Честит ден на дупките . 21| 13233 |02.12.2020 Проф. Ангелов, да не стане като с фурмите от Абу Даби? Знаеш защо . 52| 15888 |26.10.2020 Опростачването като трайна тенденция. Вредите и ползите от Вежди

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ