Петима депутати са „шизо”

Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея, идентифицира се с нея, докато при неврозите (неналудните

психични страдания) обхванатият от даже най-силно изразена, например,

мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв

начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са:

особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система,

Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните

процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания, гротескни

постъпки, непредизвикани скандали, социална самоизолация.

Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния,

водещо го към деградация и разпад на личността. Мисловната и волевата

дейност на болния наподобяват бълнуване, налице са компулсивни

(повтарящи се) тенденции в поведението. Протичането на това най-сериозно

психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика

са нищожни.

Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към

Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични

проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост.

Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н.

Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се

счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й

почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени

фактори. По моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%,

или около 100 000 души. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във

възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват

опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците

имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).

Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното

протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват

доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор.

Стресът в мъчителния и безкраен нашенско преход, както знаем, е на

пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с

недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното

детство. В този контекст може да очакваме преобладаващата част от

изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца по

различните домове да са (или да станат) шизофреници.

Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в циганския

етнос, в циганските семейства, както и увеличаващата се фактическа

неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (да прогнозираме)

още по-голяма разпространеност на страданието шизофрения.

Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща,

параноидна, роптаеща (често при политиците) и др.

Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение

на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 1.)

налудни постъпки; 2.) халюцинации, видения; 3.) дезорганизирана реч; 4.)

дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 5.)

негативни симптоми като обедняване на емоциите, хипербулия или абулия

(безволие), агресия и др.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни

и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям

социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат

цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство,

цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците,

хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни

проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително

успешна житейска и професионална реализация.

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели,

еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната

затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са

придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на

постъпките, от самота.

Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие

(анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито

обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране.

Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от

населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при

разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е

около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди.

Изключително голям е относителният им брой при безработните и при

по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно

недоволни от собствения си социален статус и от живота си.

При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и

по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем

необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч.

За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни

помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична

шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно

разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С

други дума става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични

проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от

половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.

В Парламента, който е извадка на обществото ни, също трябва да очакваме

10% от депутатите, някъде към 24-25 души, да са с шизоидни и шизотипни

проблеми. А шзофрениците са по-голям процент от средния за страната - те

са около 2%. С други думи, при точно 5 от народните представители в една

или друга степен е налице шизофрения. Една от опозиционните партии,

както е известно на целия български народ, е по-наситена с шизофреници,

те са трима на брой, включително лидерът й. Той е добре познат със

специфичната си налудна асертивност (настойчивост) във вечно роптаещото

си поведение, с наркоманския си поглед, с вкамененото си намръщено лице

и др.

Там има и хора с други сериозни психични страдания (зависимости,

алкохолизъм, личностово разстройство и др.). Друг шизофреник в

Парламента също е водач на опозиционна партия, но при него имаме букетно

съчетание на шизо елементи с добре изразена параноя и хистрионно налудно

разстройство, което представлява непомерно театралничене, маниеризм и

неуместни демонстрации на филологическа интелигентност. Този човек се

изживява като месия, наративът му е пределно назидателен, металните

процеси са объркани и парадоксални, също като семейния и сексуалния му

живот. Третият е водач на неопозиционна партия. Той е

шизофреник-дегенерат, с характерните за този психиатричен статус

характеристики в областта на външната му нехетеросексуална визия,

черепната му кутия, миманса му, говора му, поведенските партерни,

скритата агресия и конфликтност и т.н.

Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем терминът "шизо" като

една от характеристиките не на самото българско общество, а по-скоро на

уредбата му, на функционирането му при шизофренното управление на

правителствата на БСП, ДПС, СДС, НДСВ, Атака и др. по време на Прехода.

Дали нещата някакси в бъдеще се променят?

Проф. Петър Иванов, директор на Демографския институт при БАНИ