Преди 150 години сме били по-свободни и храбри

Тя просто трябва да е в сърцата и умовете ни. Ако сме българи.
За какво иде реч. Преди 150 години се роди Българския Великден - паметната акция, с която българите отхвърлят духовната си зависимост от Цариградската патриаршия и се обявяват за своя независима църква.

Това е истинската духовна революция на нашия народ.

На 3 април 1860 г. по време на празничната служба в храма "Св. Стефан" в Цариград Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх. Според църковните канони с този акт той де факто отхвърля неговата власт, дело, съпоставимо с революционните комитети на Апостола.
С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици - Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Началото обаче вече е сложено - българите се обявяват за независима църква.
Борбите дават резултат едва след 10 години - на 28 февруари 1870 г. със султански ферман се узаконява създаването на Българската екзархия и ни се дава възможността сами да организираме българската църковна територия, което по-късно става ориентир и за очертаването на политическата територия на България.
След учреждаването на българската екзархия Иларион Макариополски заминава да ръководи епархията си - търновската - и през това време основава първото българско духовно училище в Петропавловския манастир до Лясковец. Иларион Макариополски умира на 4 юни 1875 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан" в Цариград. На гроба му Петко Р. Славейков казва: "Мъртъв днес лежи пред нас този, който пръв ни повика в народен живот! Лежи бездиханен на туй място, дето е оживил замрелия народен дух! Подвиг добрий совершив"

Няма какво друго да се каже.

През 2010 г. нещата изглеждат по-иначе. За църквата и свободата си се сещаме по празници. А и свободата ни е такава, че мнозина дори не я усещат. Има ли я, няма ли я – доста спорен въпрос.

И все пак. Христовото възкресение е повод за всеки човек да празнува, а и да се замисли. В пророчеството на Исаия се казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".

Все по-рядко до нас достигат значенията на подобни слова. А и никой не ги търси.

Преди дни Сергей Станишев, по време на дебата за отстраняването на президента Първанов в парламента, нарече 162-та депутати, подписали за импийчмънта, предатели и ги сравни с Юда. На него му е позволено да греши, защото е израстнал в среда на атеисти. Кръстенето в храма по празници и когато бе премиер е обикновено лицемерие. За Станишев и другарите му Христос би имал някакво значение, ако се явеше на сборищата на Бузлуджа с червено знаменце в ръка. Волно или неволно обаче, определяйки 162-та депутати като Юди, той по същество сравни президента с Исус Христос. Да го бе поставил до Георги Димитров, Ернст Телман, Ленин и Сталин – можеш да преглътнеш. Но с Христос... Нагло и нахално е.

Един магистрат – зам.-градския прокурор Роман Василев пък по повод едни арести рече, че ще „разпнем днес трима”. Какво да се коментира?! Просто е глупаво, тъпо... Адски тъпо. Роман Василев е направил голяма грешка. Въпросните трима са уличени в престъпления, а той ги поставя до Христос. Вероятно много е искал да се хареса на управляващите и на тези, които от години мечтаят за възмездие. И сбърка. Трябва да намери начин да поправи това необмислено изказване иначе в обществото ще остане усещането за нещо сбъркано.

Иларион Макариополски за свободата е пращан на заточение. Той е знаел какво го чака и е приел това. Какво сме готови ние да направим за свободата? Не е много ясно. Готови ли сме да изискаме от цялата правосъдна система да си върши работата както трябва и подигралите се със законите да се окажат в затвора? Нека магистратите знаят, че има натиск те да си вършат работата, а не натиск за присъди. Разликата е важна и те да не се правят, че не я рязбират. Разбират я.

Готови ли сме да кажем открито, че президентът Първанов може да даде още един куп пресконференции, но има гафове, които не може да му се простят. Той ги знае. А защо не ги признава? Би спечелил, но очевидно страхът е по-голям от чувството за честност. А и не вярва в свободата да можеш да общуваш с тези, които са гласували за теб и тези, които не са гласували за теб. Това е величието на свободата.

Преди 150 години 2000 българи се изправят срещу турския аскер и спират тръгването на Иларион Макариополски и още неколцина владици към заточение. „Кръвта си проливаме, владиците си не даваме”, скандират хората. Цели 10 дни народът отстоява. Накрая идват четирима паши с 3 000 щика редовна войска да изпълнят султанската заповед.

Кой наш политик и ръководител днес може да предизвика такава реакция с това, което прави?

Марина Златарева