Премиерът Борисов в своята телевизионна приказка

Ако сте пропуснали този олимпийски монолог на премиера Бойко Борисов пред Димитър Цонев в „Още от деня” по БНТ в сряда вечер, значи сте се прецакали.

Бившият говорител на царя показа как се покоряват върхове в журналистиката под знака на „стабилността” и на сложните коалиционни баланси в ерата „Борисов 2”. За целта са нужни детска вяра и наивност, весели искрици в погледа, благовъзпитана тактичност при въпроси, които могат да бъдат заподозрени като неудобни. С други думи, приятен конформизъм, който гарантира оцеляване при всяка конюнктура. Печелившата карта е деликатността.

Например, деликатно ембарго върху името „Пеевски” при  подмятане на Цонев за протестите в „Булгартабак”. Те са актуален новинарски сюжет след официално оповестеното оттегляне на преуспелия млад мъж от холдинга.  Последва съкращение на 400 души от софийската фабрика за цигари, които искат агенцията за следприватизационен контрол да се намеси. Но след видимата неохота на премиера да се задълбочи, питането заглъхва елегантно, по светски. За сметка, разбира се, на премиерската любима мантра напоследък с преборената контрабанда. Спестен е обаче въпросът има ли арестувани контрабандни босове след обявените рекордни 3 милиарда за хазната от спрян нелегален внос. И ако няма, защо няма. Пък и кои са титаните на прекършения контрабанден ъндърграунд, също не е излишно да се знае. Особено на фона на шумния арест на шефа на столичното ДАИ, който Бойко Борисов успя да изтъкне като своя заслуга.

Но както се казва в оня стар виц: „Хасане, защо удряш детето по главата при всеки опит да те попита нещо?” „Ами, да пита, да знае”, бил отговорът. Та и с Цонев така. В името на добрия тон и щастливата признателност, че министър-председателят му гостува, е готов да се превъплъти и в цигането на Хасан. В подобен наивистичен дух минава и горещата тема за лекарските протести, и за работливите министри, и за злите сили, подкопаващи реформаторските пориви на здравния Петър Москов, и за опозиционното пале Радан, и за невъздържаните журналисти, раздухващи жълти клюки за терористични заплахи с български адрес. Ни дума за състоянието на службите. Нито пък за засилващите се обществени брожения въпреки серията антикорупционни демонстрации. Още по-малко за превъплъщенията на модела КОЙ и за подозренията, че са циркови.

Водещите на конкурентните публицистични сутрешни и вечерни говорилни по другите канали би трябвало да си водят бележки. Макар на свой ред да се упражняват в дисциплината „слалом” пред все по-често командированите по студиата височайши гости от властта, задръжките на някои телевизионни домакини все още си личат. Удачен пример са Ани Цолова и Виктор Николаев от „Здравей, България” по Нова. Изразът на строгост в очите им и на остатъчна непримиримост във въпросите им може да мине за журналистическа опърничавост. Пред по-непретенциозна публика. Докато мустакатият маестро от държавната телевизия в момента се очертава като неподражаем майстор на салонната любезност, практикувана като публицистичен хъс.

Това е не просто дарба, то е нагласа, вероятно завещана по линия на актьорското ДНК на бащата Коста Цонев. Но не е за пропускане и школовката в двореца „Врана” при премиерския рейд на Симеон Сакскобургготски в държавицата ни. Още повече, че баща и син представляваха уникален политическо-публичен тандем по онова „царско” време. Депутат от НДСВ и пресдиректор на величеството, усилено прокарващи идеята за надпартийна благост в дворцов стил. И в дух на практичен конформизъм.

Днес изглежда, че има нов почин за възраждането на подобна надпартийна миролюбивост спрямо потребителите и опонентите на властта. Той подхранва слуховете, че Борисов би могъл да се кандидатира за президент, макар да отрича. Но нищо чудно. Особено, ако прецени, че му е по-изгодно да се отърси от бремето на воюващите помежду си олигарси покрай премиерския му стол. Ако такъв план съществува, не случайно той е поверен на журналистическата ловкост на персонаж като Димитър Цонев. Комуто пък неслучайно се отдава умението да комуникира с министър-председателя Борисов като с един добър монарх във възможна президентска роля. Или поне като с поврътлив управник и политически изкусител в негово лице. Подобно поведение непрекъснато напомня, че той дължи кариерата си на бившия цар. Поради това е усвоил маниерите на  търпелив бащица, който покровителства един незрял народ. И демонстрира снизходителност дори към сръдливи политици, имитиращи опозиция с цел облага. Все едно дали се казват Радан, Дончева или Кадиев. Важното е да бъдат третирани като лилипути в подножието на добрия Гъливер, който стоически понася удари, неразбиране, неблагодарност.

Бойко Борисов изрежда успехите на правителството.

В този смисъл интервюто на Цонев с Борисов е ключово. То трасира един нов възможен хоризонт за сегашния министър-председател. Най-малкото без възражения го поставя в позицията на действащ цар с неограничена лична власт в държавата.

Друг е въпросът, че нескритото подмазване е може би ключ и към въпроса кой ще е следващият генерален директор на БНТ. Шефовете на държавната телевизия, макар и наричана за приличие „обществена” винаги са били част от кадровия пасианс на управляващите, които и да са те. Усилено се говори, че Димитър Цонев е амбициран да я оглави при предстоящия нов конкурс за избор на шеф след приятелката му Вяра Анкова.

Благоразположението на Борисов към домакина на „Още от деня” показва, че подобна опция е напълно правдоподобна. Ако тя бъде реализирана, особено в навечерието на президентските избори /а според някои слухове и Симеон Сакскобургготски пак би се пробвал за държавен глава/, изводът се набива на очи. Антикорупционната памет на премиера трябва да е доста избирателна. Иначе той едва ли би забравил, че в началото на първия му мандат в БНТ избухна страховит скандал.

Етичната комисия и събранието на пълномощниците на „Сан Стефано” 23 публично обвиниха Цонев, че като програмен директор при управлението на Уляна Пръмова е участвал в схеми за източването на БНТ. Това е ставало чрез раздутия бюджет на предаването му „В неделя с...”. Служители в телевизията публикуваха документи, според които кумицата на бившия царски говорител Вяра Анкова е разписвала огромни суми. Част от които са отивали и за типични шуро-баджанашки назначения в екипа на шоуто. В медиите тогава излязоха и данни, че Цонев е инициирал и контролирал възлагането и изпълнението на новата опаковка на медията. По този начин е позволил бюджетът на начинанието също да набъбне. Работещи в БНТ тогава огласиха подозрения за присвояване на суми от разминаването между реалната и декларираната цена на отделните операции. Бившата генерална директорка Уляна Пръмова, освен че се водеше за пряко назначение на президента Георги Първанов, бе също уличена на шумна публична дискусия в загробване на бюджета на медията. Телевизионни работници и синдикалисти тогава обявиха, че изпращат лично на Бойко Борисов доказателства, че с покровителството на бившия финансов министър и тогавашен червен депутат Пламен Орешарски за изграждането на Студио 1 са хвърлени над 10 млн. лв. Те са се стекли в джобовете на скандално известната козлодуйска фирма „Енемона”. Фирмата нашумя с близостта си с руската „Атомстройекспорт”, която щеше да строи АЕЦ „Белене”. През 2002-ра избухна скандал покрай ремонта на Съдебната палата. Тогава бившият шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров бе атакуван в пресата и от Сметната палата, че без търг е възложил на „Енемона” ремонтни дейности за 11 млн. лв. След като Пръмова си тръгна от БНТ уж започна прокурорска проверка за телевизионните далавери. Проверката стигна до под кривата круша. Цонев подаде оставка и напусна „Сан Стефано”29, за да се изявява в един от каналите на БТВ с пряката протекция на рекламния бос Красимир Гергов. Когато мътилката се отече, Вяра Анкова го върна в БНТ като водещ на вечерното шоу „Още от деня”.

Ако се съди по бляскавото му издание с премиера Борисов онази вечер, то може да се превърне в трамплин за нови политико-медийни кроежи за властта, включително и тази в БНТ. С неизбежното участие на бившия царски съратник Димитър Цонев.

Яна Михайловска