ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЛЪЖАТА

Първанов си тръгва като човек, който е в доста добри отношения с лъжата. Във Враца (защо точно там – не е ясно) той проведе нещо като партийно-отчетно събрание. Едно кратко обръщение към нацията щеше да свърши много по-добра работа. Плюс извинение за допуснатите грешки.

Първанов обаче се изкуши от предизборния адреналин и в подножието на Врачанските скали изрецитира, че е спазил обещанието си и е „бил президент на всички българи”. Което, разира се, няма нищо общо с истината. Мой президент той не е бил, което вече прави фразата и твърдението неверни. Някой трябваше да му каже, че понякога последното впечатление е доста трайно. Не си спомням някой да е отменял поговорката за това по какво посрещат и по какво изпращат хората.

Достойното е да кажеш, че си се опитал да бъдеш президент на всички българи, но дали си успял – ще кажат те. Въобще ще се обърне ли някога езикът на поне един български политик да изрече нещо подобно? Странно как толкова елементарно на пръв поглед нещо е непосилно за участниците във властта.

Ще се спра само на някои от неистините на Първанов, които той нямаше право да изрича, ако поне малко уважаваше българите. Дали уважава себе си – не ме интересува. Преди близо година той ни убеждаваше, че няма намерение да създава политически проект. Ту мълчеше пред микрофоните, ту се усмихваше мистериозно. Накрая се появи в НДК и представи нещото АБВ което заблестя с блясъка на диамантена огърлица от китайска сергия в Илиянци. Неведнъж заявяваше, че няма да се връща и в БСП, че тази страница е затворена. Бил надскочил партийността, а и нивото му вече било друго.

През последната седмица започна от засада да подхвърля тези, колко би му отивало да се върне в партията и колко партията има нужда от него. Освен всичко друго, подобно поведение е и подло, защото да хитруваш на едро преди важни избори, когато ръководството се опитва да консолидира структурите си и да следва поставените цели, е най-малкото непочтено. Едва ли обаче изненаданите са много. По същия начин Първанов се държа, когато с Николай Добрев принудиха Жан Виденов да се затвори в кабинета си в МС, а те „героично” върнаха мандата за сформиране на ново правителство. След време Добрев бе покосен от коварна болест и Първанов остана сам да представлява „историческия момент”. Дали наистина смята, че поне половината българи не са наясно със случилото се и не го възприемат като манипулация с претенциите на исторически акт? Може в някои среди номерът да минава, но и това няма да е задълго.

Твърдението му, че е бил президент на всички българи, се опровергава и от други факти. От двайсет и кусур години сме разделени не толкова по политически страсти, колкото на мафия и нейните жертви. С кои бе през двата си мандата президентът? С жертвите на кървави престъпления, на рекет и принуда, на лъжи и измами, на ограбване и корупция? Тогава какво правеха в най-близкото му обкръжение хора като Емил Кюлев и Манол Велев? Защо им изпратиха куршуми? Защо грамите на американските дипломати в София, извадени от Уикилийкс, сочат негови приближени за част от организираната престъпност?

От президентството отричаха също Първанов и Алексей Петров да са в близки отношения. Защо им трябваше да го правят, след като знаеха, че рано или късно нещата ще лъснат. Е, лъснаха. Първо журналистът Иво Инджев доказа, че Трактора е бил в свитата на държавния глава в посещението в Швеция, а тези дни личният ПР съветник на Първанов – Нидал Алгафари, пое кандидат-президентската кампания на сочения за „октопод” Петров. Колкото й да мислят някои, че Алгафари се нареди до бившият милиционер само заради пари – грешат. Връзката е по-дълбока, отколкото се предполага. Знаят я няколко „шестака” на „Позитано” 20. Освен това Алгафари отлично знае, че във всяка друга държава от ЕС клиентът му нямаше да кандидат-политик, а затворник. Но тук можеш да си сложиш черните очила и да се направиш на паднал от Марс. Има магистрати, които владеят този трик до съвършенство... Хубавото е, че става ясно кой до кого е и каква ценностна религия изповядва. Нещо като да се кръстиш в църквата, размахвайки весело опашка...

Не си спомням нито един пример, когато държавният глава публично да е защитил жертвите на отвличания в процесите срещу „Наглите”, „Килърите”, "Октоподите". А жертвите на корумпираните магистрати? Заяви ли той поне веднъж, че законодателството ни е пробито и често обслужва организираната престъпност? Защити ли българите от гнета на всякакви монополисти и грабители?

А какво направи за районите със смесено население, където смъртта на тютюнопроизводството повлече хиляди семейства към дъното на социалната стълбица? Да не би да посочи алтернативи и програми. Поправете ме, ако бъркам. Май българските турци му бяха нужни само с гласовете си...

За миналото му на агент Гоце не си струва и да говорим. Ще спомена само, че всъщност най-интересната част от досието му - няколко десетки страници - мистериозно се губят някъде в дебрите на Шесто управление на ДС. Което пък прави съвсем логично награждаването му тъкмо от последния шеф на 6-и отдел Димитър Иванов с нагръден знак на името на Стефан Стамболов. Жест, странен точно толкова, колкото и награждаването на оръжейния търговец Петър Манджуков и някои други персони с орден „Стара планина” за заслуги пред Отечеството...

Оптическият мерник на Първанов толкова се е замъглил в одаите на властта, че му пречи да види ироничните усмивки на избирателите, когато ги убеждава колко е открит и честен с тях. Сигурно си е вярвал, че когато вечеряше с Путин в София, хората са смятали, че си говорят за българо-съветската дружба, а не за пари и АЕЦ "Белене". Вероятно смята също, че никой не е забелязал как дни преди да бъде убит, Илия Павлов стоеше до него и Путин пред храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Или че когато ловуваше край Симитли, е плакал за изгорелите във влака-факла край Червен бряг... В този момент дали беше президент на загиналите и техните близки?

Първанов сигурно си мисли, че кадруванията му в дипломацията и съдебната система също са останали незабелязани, толкова хитро и умно ги е правил. Дали наистина си го е мислил? Вярно, че пернишкият голф..., ама чак дотам...

А за съпричастността му към сделки за оръжие и бойна техника на стойност милиарди, които ощетиха държавата, армията и данъкоплатците? За разпределените комисиони? И за тях ли си мисли, че са останали невидими за общественото око?

Негова реакция не последва дори когато с обезоръжаваща откровеност американски дипломати наричат в секретни грами „дясната” му ръка ген. Никола Колев техен доверен човек, който снасял ценна информация. Е, как няма да е, като преди да стане придворен №1 на „Дондуков” 2, Колев бе шеф на Генералния щаб... Първанов обаче си мълчи за тези неща, а те в друга държава биха били повод за съдебно разследване.

За ловните и любовните му страсти няма да стигне цял вестник Днес обаче няма да говорим за това. Стига му от време на време да си представя какви истории разказват на чашка и на ушенце най-приближените му, плюс „верните” гардове от НСО. Някои са доста пикантни и изпълнени с фактология. Разносвачите на сюжети вече обикалят редакциите с идеята да си извоюват статут на активни борци срещу първановщината.

Специално внимание заслужават и нечистоплътните му в някои моменти заигравания с медиите. Пораженията за журналистиката и обществото ни са ужасяващи въпреки повтаряната мантра, че „свободното слово е най-голямото постижение на прехода”. Тепърва ще се правят анализи на Първановия престой на „Дондуков” 2. Капитализирали верността си към него социолози и политолози ще накичат образа му с лаврови клонки. През това време той ще опита да прелъсти социалистите с цената на няколко глави от „Позитано” 20. Което го поставя донякъде в положението на Кадафи – никой не го иска, но той високомерно предлага преговори.

Някой трябва да обясни на Първанов, че вождът е винаги в бяло единствено според идеологията Чучхе. Де Гол го е казал по друг начин: Политиците до такава степен не вярват на собствените си думи, че се изумяват, когато други ги разберат буквално.

Винаги става така, когато яхането на пернишки голф се пробутва за висш пилотаж...

П.П. За Първанов има много подходящ вариант след излизането от „Дондуков” 2 – да отиде в манастир. Вече двайсет години по празници демонстрира раздяла с атеизма. В манастира ще може да се отдаде на мисли и размисли, да чете собствените си речи и статии, да се моли за себе си и за когото иска друг. Би могъл да стане и екскурзовод или управител на паметника на любимата си партия на връх Бузлуджа. Като за историк със стаж в Института по история на БКП вариантът е напълно подходящ. Който и от вариантите да избере, със сигурност ще влезе в световния информационен обмен.

Огнян Стефанов