Ренесанс на ченгеларската държава?

Спартак Василев

Странни и смущаващи неща научаваме през последните дни. След убийството на несебърския общинар Димитър Янков, прокурорът Ангел Ангелов обясни, че имало много записи на разговори, направени със специализирани разузнавателни средства. Записвали първо Митьо Очите, но понеже той разговарял с Янков, след това подслушвали и Янков. Странни и смущаващи неща научаваме през последните дни. След убийството на несебърския общинар Димитър Янков прокурорът Ангел Ангелов обясни, че имат много записи на разговори, направени със специализирани разузнавателни средства. Какво са чули, никой не знае, но е ясно, че Янков е разговарял с много хора, от което следва, че и тези разговори са в папките.
Нещо подобно е станало и със следователките по делото за „Топлофикация” – София. Слушали им телефоните и напълнили над 1000 страници разговори! От телефонните диалози пък онзи ден бе изваден министър Гагаузов. Бил говорил с шефа на „Фронтиер”, разбирай, че са редили някакви далавери. Не го казват в прав текст, но го внушават. От чутото вече е сигурно, че и много обаждания на журналисти са вкарани в папките, които обикалят от известно време прокуратура, Висшия съдебен съвет, парламентарни комисии. На журналистите това им е работата, да звънят на следователките и да питат какво става с делата. Но вече и те са на отчет.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков вероятно има готов отговор за голямото подслушване: води се разследване и за изясняване на истината са нужни подобни мерки. Добре, но кой контролира този процес? Кой ни гарантира, че масовото слухтене не се използва за някакви други цели? Никой.
Всички знаем колко скъпо мероприятие е подслушването на телефонни разговори. Това е ползване на апаратура, снемане на текстове, ангажиране на огромен брой специалисти. На очи обаче се набива нещо смущаващо. До сега се говори за хиляди страници записани разговори, десетки папки, размножени за различните инстанции. Излиза, че неизвестен брой лица от държавната ерархия са чели разговорите на министри, политици и роднини, които по стечение на обстоятелствата, са попаднали в кръга на подслушване. Някои от тях са говорили по работа, други по лични проблеми. Как така се допусна обикновените им човешки отношения да станат достояние на мнозина.
Не чухме обаче някоя служба да е анализирала целия този обем от информация, част от която съвсем лична. И вместо да се разнасят папки из цяла София, да се знае точно за какво става дума.
Преди години гръмна скандалът „Асистент”, заради който службите бяха обвинени, че са подслушвали наред заподозрени в нередни действия, политици, журналисти. Тогава същите тези служби бяха разобличени, че са нарушили човешките права на много българи.
А сега? Кой ще ни убеди, че не се повтаря същият сценарий? А и да обясни, кой ще му повярва...