Революция на репресивния апарат или когато чукът удари

Прокурорите тръпнат, друг път не видели цял един народ да мрази системата. Нечовешко е срещу една заплата да скалъпват обвинения буквално от нищото, за да спрат нарастващата съпротива. Поне някакви бонуси да им бяха дали като на онези в НАП, дето си делнали 30 милиона.

Апотеоз. Триумф на обвинението. Торквемада и Вишински като малки гари гледат, как край тях профучава експресът на Главния машинист. Толкова изнурителен труд прокуратурата не помни от Закона за защита на държавата и Народния съд насам… Но локомотивът фучи и не спира – трябва да натовари отровните плевели и да ги откара на бунището на историята.

Дошло е време. Наковалня или чук. Чук, разбира се, който не спира той да се стоварва върху дебелите глави, които не увират за новия прогресивен строй. Строят на победилата прокуратура. Лесно му е било на Хитлер с лагери и пещи, на които никой не е измервал пушека за въглероден окис и токсини… А сега? Само с едни обвинения, разследвания, белезници, килии и конфискации трябва да се преборят човешки права, адвокати, протести… И непокорен съд.

В щаба на революцията кипи денонощен труд: летят разпореждания, указания, есемеси и списъци със заподозрени; обсъждат се нови обвинения и арести, създават се в суматохата закони.

Прокурори, тайни служби и ченгета в униформи формират челния отряд на революцията от нов тип. Завоеванията на статуквото трябва да бъдат защитени. Извоюваното с кръв, пот и сперма трябва да се оварди от набезите на скапаната демокрация и върховенството на закона!

Наистина ли Иван Гешев вярва, че се бори с корупцията? Защото в х-л „Берлин“ се кискат и потриват ръце, радостни, че им разчиства пътя, както никой досега. Но най се забавлявали на думите му: „Прокуратурата и главният прокурор не влизат в лични битки. Такива действия прокуратурата предприема спрямо всички лица. Нямаме никакви притеснения да ангажираме наказателна отговорност, когато са налице доказателства, спрямо всяко едно лице в България, без да има значение каква позиция заема“. Защо така?

Не, не е смешно…

Росен Димитров