Ром, Бенатова и съдия във вихъра на справедливостта

Ще ви припомня какво се случи преди година. При заснемане на репортаж Миролюба беше физически малтретирана от неизвестен, тогава, за нея мъж. Всичко това беше заснето на видео и излъчено от екрана. Видяли са го няколкостотин хиляди зрители. Районният съд във Видин осъди за това деяние Сотир Замфиров на пробация и 320 часа обществено полезен труд. Последва обжалване на присъдата. Миналата седмица Видинският окръжен съд я отмени, с което практически призна бияча на Миролюба за невинен. Съдията, взел това очевидно справедливо, за българските условия решение, се казва Илия Илиев.

Съдията Илия Илиев е действал според закона. Това той ще докаже като две и две – четири срещу всеки, който дръзне да оспорва и коментира по неправилен начин произнесената от него присъда.
Какви са изводите и поуките от наложената глоба.

Гледна точка на правосъдната система. Бързо и ефективно правосъдие. За една година и дело, и обвинение, и съд, и присъда. Нарушителят е наказан, а обществените интереси – защитени. Но не е само това. 1000 лв за един безработен са страшно много пари, особено по време на криза и свински грип. Вярно, че една от инстанциите се опита да застави Сотир да работи 320 часа, но следващата инстанция, по-справедливата, реши, че все пак отмени това безобразие. Защото Сотир е най-ефективен, когато не работи. Тогава той има време да вдигне къща за чудо и приказ, помага на приятели, познати и роднини да въртят бизнес, които след това му се отблагодаряват кой както може. Освен това съдия Илия Илиев доказа, че свидетелите, дори да са роднини на Сотир, винаги казват истината. Новият почин на магистрата: ефективност и бързина. Нали точно това иска обществото и ЕС?

Обществената гледна точка. Каквото и да направят някои хора, ако имат влияние, пари и приятели на подходащите места, си остават недосегаеми. Какви ли номера, имена и разговори с интересни събеседници биха излезли от тефтерчето и телефона на видинския Сотир Замфиров, ако рече прокуратурата да надникне в тях. Ама защо да реква. Все едно да почне да проверява с какви пари Сотир си е построил дом, купил си е готини коли и прочие. Обидно някак. Човекът безработен, а те го унизяват с недоверие. Пък и намирисва на дискриминация. Лошо, много лошо!

Гледната точка на кибика. По съвместителство, на тази територия той е и гражданинът, който има активна гражданска позиция. (Е за това най-много ни завиждат гърците.) Представете си следната богоугодна сценка. Обикновен български дом. Семейство отрудени българи сядат около масата да вечерят каквото Бог дал. Съпругата налива на съпруга чаша домашна ракийка. Децата, да са живи и здрави, бързат да хапнат на две – на три и да се заемат отново с уроците – утре контролно ги чака... По телевизията някакви танцуват полуголи. Изведнъж, точно преди валса, шоуто прекъсва заради новини. „Видинският съд... Бенатова... нападната и съборена...” Отруденият съпруг се оригва неволно. „Тия журналя малко ги бият, да им е.а майката. Налей, ма, кво глеаш кат вампир”. Отрудената ръка на отрудения съпруг плясва игриво зад врата отрудената съпруга. Тя хуква за шишето, а в джоба на престилката й я изгаря бележката с номера за помощ при домашно насилие. Но тя няма да го набере и този път, защото не иска да посрами семейството си. Децата щипейки се, изтичват в другия край на стаята, където ги очакват любимите учебници. На екрана отново пърхат фигурите на ВИП танцьорите. Второ, по-мощно от първото оригване, слага край на сценката. Завесата пада. Въобще пада...

Гледна точка на журналистическата гилдия. Няма такава. Свобода на словото има, по конституция, но гледна точка – не. (То не е сигурно дали и гилдия има...) Важното е да се отразяват важните гледни точки на важните клечки. А и тази Бенатова, нали я знаем, не й е много читава работата...

Гледна точка на пишещия тези редове. Уникална държава: само в нея справедливостта е над закона. Бенатова, можеше да е и по-лошо. Мнооого по-лошо. Тогава и глоба нямаше да има.

Извод: България е страна на изчезващата чувствителност.

Поука: Учете за безработни и съдии, мили деца. Другото е бошлаф работа, а и ще ви бие животът всеки ден - понякога до смърт...

Огнян Стефанов