Съмнителни кадри и „къртици“ – портокал с часовников механизъм в „Продължаваме промяната“

Живо доказателство за онзи надпис в централата на ЦРУ в Лангли: Който предаде нашите, утре ще предаде вашите.

В България темата за кадрите, които носят рискове, внедрените „чужди тела“ и „къртиците“ е все по-актуална. Но има сериозни традиции и последователи.

Карел Чапек внася известна свежест в темата: Не всичко е толкова лошо: понякога не ни предават, а ни подаряват.

Разбира се, че това е шега – у нас всяко предателство си има цена и винаги се представя като действие в името на истината.

Изглежда че „Продължаваме промяната“ са изчерпали лимита за гафове. Още може, би казал оптимистът и ще е прав. Защото ако лидерите на партията продължават в този дух да изграждат кадровата си политика Радостин Василев няма да е краят.

Какво имаме дотук:

А/ с неаргументирани и необмислени действия ПП губят доверие, губят и електорат чисто математически.

Б/ Гражданите губят надежда, че е възможно най-сетне да заработи редовно правителство, за да се махне не просто Гешев, а гешевизма в магистратурата, радикално да се обновят службите, администрацията да се изчисти от калинки и да заработи в услуга на българите. Губят повишение на заплати и пенсии.

Причините за чудатостите (груби грешки според някои политици и коментатори) не са една и две. Но особено важна е слабата аргументация в кадрово отношение. Отлюспването на хора от партията не е ново, нито страшно, ако се дължи на разминавания по отношение на политиките, целите и пътя, по който да се постигнат тези цели. Но когато срещу вас се изправя човек, който сте приели в редиците си с компромиси, макар да не са изречени гласно, положението заслужава сериозен анализ. Още по-задълбочен трябва да е този анализ заради допускането на непремерени изрази, идеи и намерения по време на съвета, който бе записан от Василев.

Най-важното в момента е не само ПП да се върне на масата на преговорите, където изгубиха инициативата сами, а успоредно с това да предотвратят възможни нови кадрови издънки.

Къде може да са заложени портокали с часовников механизъм?

Александър Йоловски е предложен за министър на електронното управление. Добре. Вярно, че е завършил политология, но в ПП смятат, че е натрупал 10-годишен опит в планирането, изпълнението, координацията и контрола на дейности, свързани с административната реформа и електронното управление, както и в областта на стратегическо планиране за нуждите на държавната администрация и електронното управление. Къде го е натрупал? В администрацията на Бойкоборисовото управление, което обществото ни отрича като модел и настоява за промяна.

Работил бил по създаването на електронно правителство. На онова, което така и не се случи повече от 12 години, но погълна стотици милиони?

Йоловски трупал опит и в прословутата фирма „Информационно обслужване“. Нали точно тя бе обвинявана от не една политическа сила, че нейни служители са замесени в манипулиране на данните от изборите?

Там негов шеф е бил не друг, а Ивайло Филипов, дългогодишен директор и кадър, близък до ръководството на ГЕРБ. Самият Филипов е подкрепян днес от хора в ПП, които в записа от съвета твърдят, че трябва да се освободят от администрацията висши и до ниво средни кадри, които от години са свързани с партийни интереси.

Как се съчетават тези неща? Филипов е в управата на „Информационно обслужване“ от 2012 г. досега.

Йоловски е политолог с хоби информационни технологии и прочие от този род и по някакъв начин озовал се като зам.-министър на електронното управление, когато титуляр бе Божидар Божанов – доказано експерт на място. Той обаче щял да е по-полезен в парламента, опитват се да аргументират решението си за Йоловски от ПП. Това е несериозно.

Ако в ПП имаше сериозен екип от анализатори, подчертавам сериозен, те щяха да убедят ръководството на партията, че времето на политическа власт, крепяща се на невежеството на гражданите е отминало. Днес се търсят отговори и решения в рамките на парадигмата, даваща на страната ни възможности за прекрачване в едно ново време. Трябва да се наредим до партньорите си в ЕС със самочувствие и доказан потенциал. А с кадри – далеч не става дума само за Филипов и Йоловски – това няма как да стане.

Всеки, устремил се към политиката и властта, трябва да си повтаря непрекъснато мисълта на Макиавели, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се променят старите порядки.

Пак италианският философ и дипломат е казал също: За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първият гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Витали Роник