Ще се сдобием ли с Министерство на наказанията и главен палач?

Накрая населението се разбунтувало. Мо Йен блестящо описва ситуацията в „Изтезание със санталово дърво“. Изводът е очевиден: идиотските решения водят до съпротива, оглавявана понякога от оперен певец, а на мястото за наказания се озовава самият главен палач…

Сетих се за книгата на Нобеловия лауреат Йен още при първите призиви на главния прокурор Иван Гешев за рестриктивни мерки при овладяване на кризата с коронавируса. Гешев напомня на хладнокръвния Джао Дзя, невероятно изобретателен в измислянето на наказания за нарочените за виновни. Който е чел книгата знае, че това сравнение не е обидно, защото Дзя е сериозен човек, който обича занаята си и го практикува с чувството, че върши нещо изключително полезно. Пък и властта му е безгранична до момента, когато системата за производство на страх се срива…

Във вторник Гешев заяви: Призовавам да се предприемат радикални мерки. Бяхме едни от първите в Европа, които ги взеха, всички останали страни бяха след нас и ни последваха, включително и САЩ. Проблемът се решава, когато е хванат в самото начало иначе след това става нерешим. Пред правната комисия на парламента той каза още, че настоящата криза ще покаже дали в България има държавници или хора, които се занимават с дребнотемие.

И други верни неща каза още обвинител №1. Но… Няма как да избегнем това „Но“. Гешев говори само за другите. Те нарушават, хитруват, мамят, лъжат и пр. Той - никога. Затова не предвижда санкции за себе си и подчинените му, ако случайно злоупотребят с власт, прекалят с репресиите или оказват незаконен натиск и арестуват с цел разчистване на сметки.

Натрапваните от него препоръки все по-често се формулират като разпореждания. От месеци той е поел на ръчно управление МВР, службите, ДАНС, КПКОНПИ и други силови структури. Отскоро нарежда какво да вършат и да му докладват и другите министерства. Създаде прокурорски щаб час и половина след като Народното събрание прие идеята за извънредно положение. Той не бе в залата, но вече бе готов с отговора. И не се поколеба да обяви, че останалите щабове трябва да му рапортуват. За по-сигурно извика ген. Мутафчийски в Съдебната палата, откъдето дадоха нещо като брифинг под негово ръководство.

Аз командвам парада/войната - това ни казва Иван Гешев. Демонстрацията е недвусмислена. Надушил слабите места на правителството той атакува точно там. Изчислил е, че сега е моментът да покаже, че е над премиер и президент – поне по правомощия. Атаките срещу държавния глава му дадоха възможност хем да „услужи“ на определен кръг, хем да постигне свои цели.

Когато Борисов и Радев все пак се събраха, за да покажат, че в труден момент не е време за дрязги, Гешев усети опасност. И напомни за себе си с настоявания за крути мерки, включително срещу медици и медии, две много чувствителни зони – първата линия на борбата с вируса и информационната територия. Превземе ли тях – Гешев си е осигурил абсолютната власт.

Той знае, че на терена на политиката, медицината, медиите – не е особено силен. Засега. Но има талант за прилагане на репресия. Упорит е и има неистова жажда за власт.

Конфуций предупреждава: Пазете се от тези, които ви вменяват вина, те жадуват да властват над всички.

Ако сравним поведението на главния прокурор с действията на познати в историята диктатори, ще установим, че отговаря 100% на профила.

Мусолини - случайни ли са приликите?...

Излишно е да се напомня, че амбициите на човек с подобни ярко изразени силови методи и домогвания към властта могат да дадат лоши резултати. Затова трябва да бъдат охладени: А/ от политиците с чувство за отговорност, колкото и да са малко; Б/ от гражданското общество. Не съм оптимист обаче, защото имунната система на нацията е много слаба.

Времената на изпитание раждат подобни наполеоновци, но и яростен отпор. Защото не е достатъчно да парадираш, че правиш всичко в името на закона и демокрацията, защото многократно вече си демонстрирал тъкмо обратното: непоносимост към общественото мнение, гражданските свободи и право на изяви, свободата на словото и правото на мнение.

Гешев иска контрол за всички и безконтролност за неговите действия. Иска строги наказания, но не споменава как да бъдат санкционирани онези, които под мантията на закона и извънредните мерки превишават права и газят закона. В развитите демокрации при извършени сходни престъпления представителите на властта и правозащитните органи получават по-тежки присъди от обикновените граждани. Защото злоупотребата със служебно положение и власт застрашава устоите на държавата и демокрацията. Може да е клише, но е вярно и врагът е пред портите ни.

Българските граждани като цяло показват зрялост след обявяването на епидемията и извънредното положение. Нарушенията се показват и подчертават постоянно. Грешките на контролните органи, щабове и управници обаче се прикриват. Това създава напрежение. С натиск, заплахи, глоби, затвор и преследване се постига страх, но и съпротива.

Гешев споменава военно положение. Дайте му го и той ще реализира мечтата си – диктатура на прокуратурата. Официално, защото неофициално тя вече е факт. Идеята е стара и е родена в х-л "Берлин". Поне така твърдят хора запознати с нея. Когато го установим вече ще е късно, а коронавируса ще се окаже по-малката беда.

Убеден съм, че мечтите на повечето българи са свързани с идеите на Дякона и Мартин Лутър Кинг. Колкото й рядко да се сещаме и да сме готови да ги постигнем. Не е спасение измъкването от едно зло, в името на друго – още по-голямо. Гешев говори за това колко е ценен живота, но пропуска най-важното: животът е безценен, когато е съчетан със свобода. Затова и на онзи български байрак, опръскан с кръв, пише: Свобода или смърт.

Животът на роби, зависими и обезправени вече сме го живели.

Огнян Стефанов